Трактат за чистотата и покоя ( qing jing jing )
1. (Лаодзъ казва)
Великото Дао е без форма.
Но формира небето и земята
Великото Дао е без желания да управлява,
Но управлява пътя на слънцето и луната.
Великото Дао е без име и определение,
Но определя развитието на всички неща.
Не зная как се нарича
Но за да го обсъдя, го наричам Дао.
Дао може да е и чисто, и мътно, и подвижно, и в покой.
Небето е чисто и прозрачно, а земята е кална и плътна.
Небето e подвижно, а земята е неподвижна.
(Ян е ясно, а Ин1 е мътно.)
Ян е активно, а Ин е пасивно.
Това задава началния принцип
И разгръщането му докрай,
При което възникват всички неща.
Чистотата е в основата на мътилката,
Покоят се корени в движението.
Бъди все изпълнен с чистота и покой
И Небето и Земята
Ще се върнат към Изначалното2.
2.
Човешкият дух обича чистотата,
Но умът я размътва.
Човешият ум обича покоя,
Но натрапчивите желания3 го смущават.
Избави се от натрапчивите желания докрай
И умът ти ще се успокои от самосебе си.
Избистри ума си
И духът ти ще се пречисти от самосебе си.
Естествено е шестте вида желания4 да не възникват
И трите отрови5 да се неутрализират.
Който е неспособен на това
Още не е избистрил ума си
И не се е избавил от натрапчивите желания.
Ако чувстваш силата да надмогнеш желанията:
Разгледай ума си вглъбено
И виж как умът го няма.
После разгледай тялото си
Погледни се отвън
И виж как тялото го няма.
Тогава погледни навън към другите
И виж как и други неща няма.
Постигнеш ли горните три
Постигаш Пустотата6.
3.
Използвай Пустотата, за да разгледаш празнотата
И виж как празнотата я няма.
Щом чезне даже празнотата
Изчезва и несъществуването.
Щом и несъществуване не съществува
Покоят е доведен до непреходна крайност.
Ако покоят е доведен до непреходна крайност
Нима могат да се породят натрапчиви желания?
Щом в теб не се пораждат натрапчиви желания
То значи си познал непреходния покой,
Откликваш на явленията непреходно,
Осъществяваш непреходната си същност.
Чрез непреходния отклик и непреходната притихналост
Пребиваваш във вечната чистота и покой.
4.
Щом пребиваваш в чистотата и покоя
Постепенно навлизаш в непреходното Дао.
Навлизайки в непреходното Дао
Ти го осъществяваш.
И макар да говорим за осъществяване
Всъщност няма нищо за постигане.
Заговорваме за осъществяване в опит да подпомогнем
Култивацията и просветлението на живите същества.
Само ако наистина си разбрал това
Може да предаваш знанието за Дао.
5. (Лаодзъ казва)
Боецът с голяма буква не цени насилието и конфликтите.
Боецът с малка буква е пристрастен към битките.
Моралността с голяма буква е свободна от морализаторство.
Моралността с малка буква е вкопчена в налагането на ценности.
Всяка пристрастеност и вкопченост7 няма нищо общо
Нито с Дао, нито с Дъ8
Ако живите същества не успяват да осъществят Дао
То е защото умовете им са заблудени.
Заблудеността на ума
Се изразява в неспокойствие на духа.
Ако духът ти е неспокоен
Значи си пристрастен към нещо.
Пристрастен ли си към нещо
То го търсиш ненаситно.
А от ненаситност и натрапчиви страсти
Възникват тревожност и терзания.
Тревожността и терзанията, редом с илюзиите
Изтезават и тялото ти, и ума ти.
6.
Така попадаш в порочния цикъл на нечистотата и срама,
На възходите и паденията, на повторните раждания и смърти9.
Непрестанно затънал в море от страдания
Оставаш в неведение за непреходното Дао.
Ако обаче разбереш нещата правилно,
Ще осъществяваш Дао естествено.
Ако си наясно с осъществяването на Дао,
Пребиваваш вечно в чистотата и покоя.
Легенда:
- (кит. фил.) Ин и ян – двете основни взаимодопълващи се качества на универсалната субстанция (бел. прев.)
- (кит. фил.) Изначалното - предродовото състояние на универсалната субстанция (бел. прев.)
- (от кит. qian gu, буд., даоиз.) Възприетият досега превод на български е с по-общото понятие „желания”, което носи и положителни конотации и съответно не отговаря на контекста на даоистката и будистката философия (бел. прев.)
- (буд., даоиз.) Шестте вида пристрастеност към външносетивните (звукови, визуални, обонятелни, вкусови, тактилни) и вътрешносетивните (умствени) удоволствия. (бел. прев.)
- (буд., даоиз.) Ненаситността, гнева и заблудата като причинители на страдание, нещастие и неудовлетвореност. (бел. прев.)
- (буд., даоиз.) Безоблачното, незамърсено съзнание за същността на нещата (бел. прев.)
- Съзнателно бягство от възприетия досега превод на български с „привързаност”, поради наличието на допълнителни, положителни конотации на това българско понятие. (бел. прев.)
- Естественият Морал и Естествената Моралност – вж. Д-р Ван Циенцюн, „Естествен чигун”, изд. Академия „Ханлин” (бел. прев.)
- (буд., даоиз.) т. нар. цикъл на прераждане, булждаене/лутане между различни състояния на съществуване (бел. прев.)
Превод на Галина Лачева