Дихателни упражнения
Даоският Чи Гун е древна наука за взаимоотношенията човек - заобикаляща го среда. В превод може да означава да овладеем дишането или енергията (чи означава както дишане така и енергия, за китайците те са тясно свързани). В древността са се използвали други наименования на това учение, като Тун На (упражнения, в които участва активно мисълта), и Дао Ин (упражнения за обтягане и свиване, съчетани с дишане).
Както си личи от името, един от основните аспекти на Чи Гун това е дишането и по-точно коремното дишане - Тай Си. То се дели основно на два вида Вън Хуо (буквално културен огън) естествено дишане и втория тип У Хуо (войнствен огън) интензивно дишане, контролирано дишане. За практикуващия е много важно да знае именно кога се прилагат тези два типа на дишане. В чи гун има дори един шеговит термин, който идва от готварството и гласи "Хуо Хоу", което значи "да знаем кога да разпалим огъня".
Хубаво е да се знае, че основно е естественото дишане с корема Вън Хуо и практикуващия Чи Гун не бива да се затормозява с въпроса "как да дишам?". Единствено трябва да се има предвид, че по време на "У Уей" (медитацията, тихото стоене) никога не се използва У Хуо интензивно дишане! Аргумента за това е, че цел у практикуващия медитация е култивирането на тъй наречения Ней Дан (вътрешен елексир/зародиш), а У Хуо по време на У Уей е пречка за това, защото го "издухва". Още повече, че при интензивното контролирано дишане, по време на медитация, могат да се появят странични неблагоприятни явления като гадене, виене на свят и главоболие.
У Хуо съзнателното интензивно дишане по принцип се използват за активизиране на енергията, когато се събуждаме сутрин и ни предстои някаква по-тежка физическа работа, за лечебна цел - отпадналост, старческа немощ, и т.н. даже се твърди за някой онко болести.
Като цяло има много упражнения У Хуо в Чи Гун, много голямо разнообразие има и индийската йога. Те се делят на няколко типа според продължителността на периодите на вдишване и издишване:
Дихателни упражнения от първи тип.
Периода на вдишване е по-голям от периода на издишване.
Упражнение - "Вятърно дишане" или Фън Ху Си за енергизиране и тонизиране на тялото при отпадналост или старческа немощ. То има два варианта:
1. Разделяме дишането на няколко такта. Примерно на четрири такта вдишваме, на два издишваме или вдишването е два пъти по-продължително от издишването.
2. При втория вариант на четири такта примерно вдишваме, на следващите два такта задържаме въздуха и на два издишваме, т.е. вдишването е равно на сбора от времето за задържане на въздуха и издишването му, а последните две са равни като интервали
Втори тип.
Периода на вдишване и издишване са равни.
Упражнения:
1. "Квадратно дишане" - влияе благотворно на централната нервна система, за освежаване и тонизиране на тялото
Разделяме дишането на четири равни такта. На един такт вдишваме, на един такт задържаме въздуха, на един такт издишваме и на един задържаме дишането.
2. "Дишане с петите" - за прочистване на бъбреците.
На два равни такта вдишваме дълбоко с корема и издишваме, като при вдишване си представяме как въздуха влиза през носа, минава през цялото тяло и стига до петите, при издишане, как тръгва от петите и излиза от носа по обратния път, като "помита" негативната и застояла енергия от нас.
3. "Разходка сред природата" (от книгата "Портите на дракона")
Първа фаза:
Излизаме сред природата, някъде където терена е равен и въздуха е свеж и чист.
Разделяме дишането на стъпки. На няколко стъпки вдишваме и на същия брой стъпки издишваме.
След известно време увеличаваме стъпките с една. Целта е да достигнем вдишване и издишане на максимален брой стъпки,
до 2 х 12 най-много.
Втора фаза:
Разделяме дишането на стъпки. На няколко стъпки вдишваме и на същия брой стъпки задържаме въздуха, след това на този брой стъпки издишваме и пак на същия брой задържаме дишането, след като сме изпуснали въздуха. Така ако започнем с 4 стъпки, накрая получаваме период на вдишване и издишане равен на 16 стъпки.
По време на задържанията на въздуха и дишането, след като сме вдишали си представяме че сме едно движещо се малко над земята светещо кълбо. По време на задържане на дишането, след като сме издишали въздуха си представяме, че сме хвърчило реещо се свободно високо в облаците.
След известно време увеличаваме стъпките с една. Целта е да достигнем вдишване и издишане на максимален брой стъпки,
до 4 х 12 най-много.
Трети тип.
Периода на издишане е по-голям от периода за вдишване.
Упражнение - при сърцебиене, за успокоение при нервна възбуда или изблик на силен гняв:
Поемаме бързо и максимално дълбоко въздух с корема и гърдите. Задържаме и броим бавно до 10, след което много бавно и внимателно изпускаме целия въздух.
Комбинирано дишане.
Комбинация от всички типове дишане.
Упражнение - aко медитираме и нещо рязко прекъсне медитацията ни (кихнем, изкашляме се, наложи се да се размърдаме, за да коригираме позицията си, прекъсне ни някой човек, при което може да се получи силно нахлуване на горещина в главата, главоболие и шум в ушите):
Първа фаза (втори тип):
Дишаме и в същото време си представяме, че на равни интервали "вдишваме със сърцето" и издишваме с него въздух към десния бъбрек, после на два равни интервала "вдишваме и издишваме" с бъбрека. Правим от 4 до 8 повторения.
Втора фаза (трети тип)
На три кратки такта вдишваме и си представяме как енергията се качва от опашката, по гръбнака, до върха на главата и след това на две бавни и продължителни издишвания, първо я сваляме от върха на главата до върха на носа и след това от върха на носа до Дантиен, на второто издишване. Така общо два пъти.
Източници: