У ШУ, Чи Гун и мистицизъм - най-доброто в българският интернет

лунна фаза

Йога

Възникнала в Индия преди повече от 5000 години, Йога е една от най-древната система за физическо и духовно самоусъвършенстване. Съхранила се и еволюирала през вековете, системата Йога е световно популярна днес. Милиони хора по целия свят я практикуват и се радват на добро здраве и душевен мир. Едни от най-популярните последователи на Йога в наши дни са световноизвестните поп-изпълнители – Мадона и Стинг.

Има различни дефиниции и тълкувания на санскритската дума "йога", но основно тя се превежда като "съединение" - йогина се стреми да съедини своята душа, своето съзнание с космическото съзнание, със съзнанието отвъд, което принадлежи към Божественото и необузримото.

През II в пр. н.е. мъдреца Патанджали написва трактата "Йога Сутра", в който излага същноста на Йога под формата на кратки афоризми. В него той дефинира "йога" като "Йогаш читта-вритти ниродхах", т.е.:

  • Йога е прекратяване модификациите на ума (съзнанието).
  • Йога е пълният контрол над дейноста на съзнанието.

Системата йога се състои от 8 степени:

1. Яма - морални принципи
2. Нияма - дисциплина
3. Асана - телесна поза
4. Пранаяма - контрол над дишането
5. Пратяхара - контрол над сетивата
6. Дхарана - концентрация
7. Дхияна - медитация
8. Самадхи - свръхсъзнание.

Тази осемстепенна система се нарича Ащанга Йога (осемстепенна йога).

Първите четири степени съставят Хатха Йога (йога на усилието), занимаваща се с физическото тяло и имаща за цел поддържане на здравето и чистотата му, както и подготовка за следващите степени.

Останалите 5, 6, 7 и 8 степени образуват Раджа Йога (царска йога), занимаваща се с контрола над ума и използвайки медитацията, като основно средство за постигане на крайната цел в йога - свъхсъзнание.

1. Яма са ограничения, морални принципи. Включва:

  • ахимса (ненасилие);
  • сатия (придържане към истината);
  • астея (некрадене);
  • брахмачария (съхраняване и култивиране на сексуалната енергия);
  • апариграха (непривързване).

2. Нияма е спазване на предписанията, дисциплина. Включва:

  • шауча (чистота на ума и тялото);
  • самтоша (удовлетвореност);
  • тапас (съзнателно усилие за самовъзпитание, аскетизъм);
  • свадхияя (изучаване на писанията и на себе си);
  • Ишвара пранидхана (отдаване на Божественото).

3. Асана са статични телесни пози, психо-физически упражнения укрепващи тялото. Конструирани са така, че да оказват въздействие върху всички мускулни групи, органи и жлези. Много от тях имат и лечебен ефект. По дефиниция асана е стабилна и удобна поза. Счита се, че тя е овладяна, когато може да се заеме с лекота, без усилие и да се остане продължително време в нея, без напрежение. Акцента при тях е поставен върху упражнения огъвкавяващи и заздравяващи гръбнака и крайниците. Асаните се делят на няколко основни групи:

  • Огъващи гръбнака пози - в Йога се смята че гръбначния стълб е “стълба на живота” и поддържането на здрав и гъвкъв гръбнак ни гарантира добро здраве и дълголетие. Тези пози огъват гръбнака напред, назад, настрани и го усукват. По този начин го поддържат здрав и гъвкав и успешно отстраняват рзлични здравословни проблеми в него.
  • Обърнати пози - това са пози, при които главата е надолу, а краката нагоре. Те отлично тонизират и зареждат с енергия. Оказват благотворно влияние върху цялото тяло и се смятат за най-ефективните асани в Йога.
  • Балансиращи пози - подобряват равновесието на тялото, заздравяват мускулатурата и засилват концентрацията на ума.
  • Седящи пози - позите с кръстосани крака и изправен гръб се използват основно за практикуване на медитация и пранаяма.
  • Пози за релаксация - използват се за пълно отпускане на тялото и успокояване на ума. Те възтановяват тялото и отстраняват всякакво телесно, умственно и психическо напрежение от него.

Съществуват и динамични упражнения наречени виняса, при които движението се синхронизира с дишането.

4. Пранаяма са дихателни техники за контрол над дишането, над жизнената енергия прана. Целта им е да засилят контрола над ума и процеса на осъзнаване, както и да подобрят и балансират циркулацията на енергиите в тялото. Те са мощно средство за акумулиране на жизнена енергия.

5. Пратяхара е процесът на отдръпване на сетивата от външните обекти и насочване на вниманието навътре към себе си. Целта е да се поставят сетивата под контрол за да не разсейват практикуващия и да го подготвят за предстоящия етап на концентрация.

6. Дхарана (концентрация) е съзнателен процес на еднонасоченост на вниманието, върху определен обект или процес. Обикновенно за обект на концентрация се използва тялото или някой негови части (например енергийните центрове чакри), както и процеса на дишане. Чрез техниките за концентрация се развива устойчивост на вниманието и се повишава способноста за съсредоточаване. Придобива се способност за съзнателен контрол над ума и мисловния процес.

7. Дхияна (медитация) е процеса, който се случва спонтанно след продължителна и задълбочена концентрация. Медитацията е особенно състояние на ума, в което съзнанието е напълно спокойно, а мисловният процес е спрял. Тялото и умът се сливат в едно и се изпитва вътрешно състояние на блаженство.

8. Самадхи е свръхсъзнателно състояние на съзнанието, съпроводено с чувство на върховно блаженство. При него се излиза извън рамките на фрагментарното съзнание и опита ограничен от сетивата и времево-пространствения континиум. Самадхи възниква спонтанно след продължителна и дълбока медитация и има различни степени. Това е крайната цел на Йога, при която йогина е напълно овладял себе си и придобил пълен контрол над дейността на съзнанието си, което довежда до цялостна трансформация на личноста.

Целта на Йога е да разберем, че всички ние сме свързани един с друг, че всички сме едно. У всички нас има едно сърце, едно съзнание и един Божествен източник - идеята на Йога е да успеем да осъзнаем това.

Йога Сутра

Видове йога

В диалога между Кришна и Арджуна в Бхагавад Гита са изложени три основни подхода към йога. Това са така наречените три марги (пътища) – бхакти, карма и джнана. Царската йога (раджа йога) е изложена най-пълно от Патанджали, не толкова като отделна разновидност, а по-скоро като набор от общовалидни за йога положения. Впоследствие възникват много видове йога. Голям брой от тях са повлияни от тантризма и могат да се разглеждат под общото название лая кундалини йога. Сред тях най-известна е хата йога.

Бхакти йога

Бхакти йога е пътят на предаността. Той е предназначен за емоционално настроените. При него преданото служене на Бог и любовта са решаващи за постигането на освобождение.

"Този, който Ми служи с неотклонната Йога на самоотдаването, преодолява тези гуни и става достоен за висотата на Брахман." (Бхагавад Гита 14:26)

Карма йога

Карма йога е пътят на действието, извършвано без привързаност към плодовете му. По този начин йогинът се издига над кармичните обусловености.

"С тяло, ум, разум и чисти сетива, йогините извършват действието без привързаност, единствено за пречистване. Като отрича плодовете на действията, йогинът постига съвършения покой. Привързаният към плода чрез силата на желанията неприобщен е поробен." (Бхагавад Гита 5:11-12)

Джнана йога

Джнана йога е пътят на мъдростта. Неговият подход се заключава в непрестанно осъзнаване на истинската природа на нещата. Джнана йога е неразривно свързана с пътя на веданта.

"След като схванеш това учение, о, сине на Панду, ти вече няма да си заблуден като сега. Посредством него ще възприемаш всички същества в Аза, а следователно и в Мене." (Бхагавад Гита 4:35)

Раджа йога

Раджа йога е класическата йога на Патанджали. При нея медитацията играе основна роля. Отново в Гита откриваме следните думи на Кришна:

"Когато напълно контролираният ум пребивава единствено в Аза, освободен от стремежа към обектите на желанията, за този човек се казва, че е приобщен към йога. Както пламъкът на лампата не потрепва, когато е на завет – така е и с йогина, съсредоточен в Йога, чийто ум е под контрол. Когато с практикуването на Йога неподвижният ум се отдръпва [от обектите] и намира удовлетворение в Аз-а, като съзерцава Аз-а с вътрешното сетиво; когато йогинът изпита безкрайното свръхсетивно блаженство, което може да се долови единствено с ума, той става установен и не се отделя от Истината. Като постигне тази награда, човек не се стреми към по-голяма. Установен в нея, човек не бива засегнат дори и от най-тежките страдания. Знай, че Йога се нарича унищожаването на контакта със страданията, дължащо се на знанието. Тази Йога трябва да се прилага със сигурно и неотклонно съзнание." (Бхагавад Гита 6:18-23)

Хатха йога

Хатха йога според преданието, е основана от аскета Горакша (Горакнатх), роден в Пенджаб и живял вероятно през IX или X в. Той е създател на тантристката Канпхата традиция и същевременно един от най-съвършените адепти на Натха традицията. Последната отдава голямо значение на тялото, а сред нейните светила е и Матсиендра – учителят на Горакша. До днес Матсиендра и Горакша са широко почитани в Северна Индия и с тях са свързани множество народни легенди и предания.

Възникналата в лоното на тантризма хатха йога е плод на своеобразното реабилитиране на физическото тяло като инструмент за освобождение (мукти). Докато много от духовните традиции гледат на неговите желания и потребности с пренебрежение, смятайки ги за не особено съвместими с духовните цели, тантристите го разглеждат като идеалната янтра, т.е. микрокосмос, който е перфектно съответствие на макрокосмоса. По този начин манипулациите с тялото получават значението на ритуал, засягащ онези сили от вселената, на които съответства дадената част от тялото.

Думата "хатxа" е съставена от сричките ха и тха, означаващи съответно слънце и луна. Съвсем в духа на тантризма, тук се има предвид единението на двата противоположни принципа, представени от съответните небесни обекти. Това е пътят на баланса между емоционалното и интелектуалното начало на човека (символизирани от Ида нади и Пингала нади). Хата йога набляга изключително на третата и четвъртата степен от осморния път на Патанджали – асана и пранаяма, целейки да направи тялото достатъчно здраво и съответно достойно за просветление. Тя се базира на простата аксиома, че човек представлява една цялост и ако съзнанието може да оказва влияние върху тялото, то вярно е и обратното – тялото също упражнява своето въздействие върху съзнанието. Докато в Йога Сутра асаната само се дефинира като стабилна поза, то в класическите произведения на хата йога като Хата йога прадипика, Гхеранда самхита и Шива самхита откриваме описания на множество пози и техники за задържане на дъха. Освен тях широко се изполват техники за прочистване на организма (шат карма), бандхи ("блокажи", имаща за цел специфично ориентиране на потока от енергия) и мудри ("печати" или положения на тялото и пръстите). В класическите трудове на хата йога, тя се разглежда като етап по пътя на раджа йога и в никакъв случай не се противопосавя на последната, за което говори и обстоятелството, че в тези съчинения се приема осморният път на Патанджали.

Тантра йога

Тантризмът се основава на идеята за сливането на пасивния "мъжки" принцип на Шива с творящия "женски" аспект на абсолюта, почитан като Шакти. Именно преклонението пред женското начало е ключът към разбирането на тези учения. Твърди се, че пътят на тантра е особено подходящ за тъмната епоха на Кали Юга.

Тантристките практики носят в себе си идеята за надмогване на двойките противоположности, посредством тяхното сливане. Обикновено се използват сложни ритуални действия, натоварени с богат символизъм. Така например широко са застъпени мантрите и янтрите – формули, представляващи определени сили в природата на езика на звука, респективно на геометричните форми.

В тантризма се открояват два основни пътя, известни като дакшина марга (път на дясната ръка) и вама марга (път на лявата ръка). Докато при първия от тях се набляга на насочените навътре практики и медитацията, то при вама марга основният ритуал панчамакара е свързан с извършването на пет действия, който традиционно не се препоръчват в други йога системи, а именно приемането на вино, месо, риба, препечено зърно и ритуален секс. С това се цели натрупаната енергия да предизвика събуждане на спящата змиевидна сила кундалини, пребиваваща в латентно състояние в Муладхара чакра (енергиен център в долната част на гръбнака). Физиологията на чакрите, надите и кундалини е много характерна за повлияните от тантризма йога системи, появили се през средновековието. Сред тях са кундалини йога, лая йога, мантра йога и популярната днес хата йога. Трябва да се отбележи обаче, че както панчамакара, така и системата на чакрите имат своите небуквални тълкувания и приложения.

Забележка. Преводът на пасажите от Гита е по изданието "Шанкара ачаря. Божествената Йога (Бхагавадгита-бхашя)". София: Евразия, 1996

Практика в йога

Всеки, който действително практикува Йога, ще постигне успех, независимо дали е млад, стар, слаб или болен, но не и този, който е ленив.

"Хатха Йога Прадипика" І.64-66

Базирана на холистичния възглед за единство между ума и тялото, при който контролирайки ума–контролираме и тялото, Йога внася баланс и хармония у всеки, който я практикува.

Специфичните йогийски упражнения, наречени асанa, имат за цел да изградят едно здраво и силно тяло. Имащи голям здравословен ефект, те помагат при лечението на много заболявания и предпазват от появата на други. Подобряват функцйите и дейноста на всички вътрешни органи и системи в тялото- сърдечносъдова, кръвоносна, нервна, храносмилателна, отделителна. Регулират хормоналния и енергийния баланс, както и обмяната на веществата. Засилват концентрацията на ума и подобряват дейноста на мозъка. Забавят процесите на стареене. Заздравяват гръбначния стълб. Повишават мускулната сила, гъвкавост и издръжливост. Огъвкавяват всички стави, мускули и сухожилия. Оформят тялото пропорционално и атлетично. Разтягането на мускулите при различните асани-релаксира тялото, зарежда го с енергия и тонизира.

Техниките за контрол на дишането (пранаяма), подобряват дихателния процес и енергизират тялото. А методите за концентрация и медитация успокояват ума, изчистват го от излишни мисли и подобряват способноста за съсредоточаване, осъзнатост и самоконтрол.

Основните правила при практикуване на Йога са:

  • Тялото не се насилва - упражненията се изпълняват дотам, докъдето ни е удобно и приятно, без болка и насилие. След заемането на дадена поза тялото се отпуска максимално в нея. Степента на огъване и времето на задържане в асаните е в рамките на комфортното и е индивидуално за всеки, съобразно неговите лични възможности.
  • Умът е концентриран върху изпълнението на упражненията или върху определени части на тялото.
  • Дишането е нормално и винаги през носа. При някой упражнения се синхронизира движението с дишането.

Спазването на тези основни правила гарантира максимална ефективност от йога практиката.

автори:

Борислав Николов инструктор по Йога в Спортен Клуб "АТАМA"

Дамян Василев ръководител на Йога клуб "Патанджали",
www.clubpatanjali.net