Трениране на ушу от жени
Ушу е един от най-популярните китайски спортове по света. Познат на места и като "кунгфу" (макар това да е по-скоро неправилна употреба на думата, тъй като кунгфу на китайски се отнася до какъвто и да е вид майсторство –б.а.), този боен спорт се тренира от малки и големи, мъже и жени. Вече съм ви разказвала за историята и особеностите на ушу, както и за най-известния в Европа вид – бойното изкуство от манастира Шаолин. Днес ще ви разкажа за особеностите на ушу, практикувано от жени, както и за някои известни жени-бойци в китайската история.
В историята на бойните изкуства на Китай са запазени имената на немалко известни смели жени, които са се борели срещу злото и са отстоявали благородните качества, са защитавали родината и бестрашно са се борили с враговете, по нищо не отстъпвайки на мъжете. Пример в това може да бъде Фън Уанджън, която е живяла по времето на последната китайска императорска династия Цин. Още от малка тя започва да изучава ушу и израства като храбър боец. Когато през 1860 г. коалиционните англо-френски войски завземат Пекин, тя предлага на баща си план с агресорите. Тя казала: "Европейците са въоръжени с огнестрелно оръжие, но не владеят бойни изкуства. Огнестрелното оръжие е подходящо за внезапно и далечно използване, а бойното изкуство е подходящо в уличните боеве". Тя решава сама да оглави отряд, който да се бие с врага в близки боеве. Тя събрала отряд от млади патриоти и устройвала засади. Когато противникът се приближавал към мястото на засадата, те смело изскачали и се биели. Скоро новината за нея се разпространила из вражеските отряди и името и започнало да внушава страх.
По време на антияпонската война в Китай става известно името на Уан Сялин, която се сражавала без оръжие с марионетните отряди в Северен Китай.
За западните хора най-известна остава китайската героиня Мулан, благодарение на заснетия по сюжета на нейната история пълнометражен анимационен филм.
Всъщност, истинската история на Мулан се е изгубила във времето, но нейното име се е запазило в една добре позната на всички китайци поема от времето на Северните династии (420-589 г.) и написания на нейната основа роман по време на династия Мин (1368-1644 г.) и съответно драма от династия Цин. Но и до ден днешен не е известно истинското име на героичната девойка. Според династийните анали на Мин, фамилията на Мулан е била Джу, но в династийните анали на Цин се твърди, че тя е Уей. В драмата на Сю Уей и се присъжда фамилията Хуа, но това може да е просто литературна измислица. Според още една група изследователи, които се опират на поемата за Мулан, приемат, че нейната фамилия е Му, а името – Лан. Според други, името следва да се приема за едно и означава "магнолия".
Освен всичко, тъй като оригиналът на поемата от VІ в. е загубен и всички използват за основа неговия препис от ХІІ в., няма как да се разбере, дали тази поема е основана на истинска история или просто е литературна алегория. Исторически факт е, че по времето на Северните династии Китай се бори с различните номадски племена, идващи от север.
В легендата, романа и драмата се разказва за младото момиче Мулан, което живеело в Северен Китай. В една от многочисленните войни срещу чуждестранните нашественици, Мулан се преоблича като мъж и отива да служи в армията на мястото на баща и, който е болен и стар, но въпреки това името му е изписано в списъка на хората от селото, които трябва да заминат да се бият. Тя била способен и храбър боец и спечелила много битки. Лично императорът и изказал благодарност за подвизите и и предложил много награди, включително и държавна служба. Но Мулан отказала всички награди и се върнала вкъщи, където живяла мирно със семейството си. Най-интересното е че цели 12 години никой така и не разбрал, че тя е всъщност жена. А когато тя най-накрая се върнала в селото и се преоблякла и си сложила пудра на лицето, никой от съселяните и даже тези, които воювали с нея рамо до рамо цели дванадесет години, не я разпознали.
Образът на Мулан изиграва огромно влияние върху много поколения китайски жени, защото той е съобразен с конфуцианския морал (помагане на баща и, опазване на родината) и съдържа елементи на даоската философия (отказване от държавна служба в името на семейството). Тя е пример за жена, която приема нетрадиционната роля на боец, във времена, когато на жените се е полагало да вършат само типичната домакинска женска работа, като в някои семейства тя е заемала едно от най-ниските социални стъпала. Затова влиянието на Мулан може да се усети до ден днешен.
Само преди десетина години, Ин Мейфън от Шанхай създава бойния стил на името на Мулан – Муланчюан. Тази бойна форма е основана на древното изкуство хуадзячюан (букв. "бойното изкуство с красиви движения" – б.а), което съдържа много танцови елементи. Тя развива древната форма, защото чувства, че нейните елементи не са достатъчно силни за да може жената да се защитава, нито пък са добре обмислени от гледна точка подобряване на женското здраве. В някои от движенията се включват по един или два меча или ветрила. Благодарение на благотворния си ефект върху здравето, този стил се разпространява из цял Китай, Япония, Югоизточна Азия, Европа и Америка.
Както казва основателката на този 130-ти вид китайско бойно изкуство, муланчюан помага на жените да се самозащитават и да станат по-здрави и по-красиви. Този стил спомага за изграждането на самоувереност, за постигането на елегантност и ловкост, както, разбира се, и има огромен положителен ефект върху здравето на практикуващия, за което има натрупани много медицински записки. Муланчюан за някои е по-скоро като модерна форма на Тайдзичюан и съдържа 24 мощни, но в същото време деликатни движения, които се преливат едно в друго. Пак според практикуващи, козметичният ефект на тази разновидност на бойните изкуства не може да се постигне с никавка външна козметика.
И в наши дни в различни кътчета на Китай има немалко момичета, които се занимават с бойни изкуства. Всеки ден рано сутрин, ако се разходите по паркове, улици и площадки можете да озабележите гъвкавите им силуети, уверените им движения и прекрасна стойка, която може да напомня най-различни фигури. Всяко едно техническо движение, било то мълниеносно преместване, падане или превъртане, момичетата могат да го изпълняват не по-зле от мъжете. Това още един път свидетелства в полза на универсалността и масовия характер на ушу, което е в еднаква степен подходящо и за жени.
Доказано е научно, че редовните занимания с ушу влияят благоприятно на възстановяването на органите от всички системи на организма и че за жените е полезно да тренират който и да е стил ушу. Например, те може да тренират Синичюан, Багуаджан, Нанчюан и даже такива, в които има много падания и превъртания по земята като Дитанчюан.
Но все пак, по строеж и физиологически функции женският организъм се отличава по редица признаци от мъжкия, затова тренировките на жени трябва да се провеждат на строго научна основа.
Първо, жените като цяло са по-ниски от мъжете, краката им са по-къси, а центърът на тежестта съответно е разположен по-ниско и сухожилията им са по-еластични. А тъй като те имат по-добра гъвкавост и ловкост, то на занятията може да се комбинират елементи от различни стилове, като се включват повече балансиращи и плавни движения. За тренировки е най-добре да се подбират повече упражнения с относително високи изисквания за гъвкавост и еластичност, например, с два кинжала, с две топки, както и всевъзможни елементи от тайдзичюан и багуаджан. Що се отнася до обема на натоварванията, той трябва да се увеличава постепено.
Второ, женските мускули не са толкова развити като мъжките, което определя, че като цяло жените са по-слаби от мъжете, с по-малко сърце, по-ускорен пулс, с по-ниски скоростни качества и издържливост, затова не е целесъобразно да се карат да изпълняват прекалено енергични и продължителни комплекси упражнения. Също така, жените трябва да повтарят по-малко пъти движенията. Общото количество елементи при жените може да е съпоставимо с това при мъжете, но те трябва да са по-внимателни, последователни и предпазливи на занятия.
Трето, по време на специалните физиологични периоди при жените е по-добре за тях да не участват в състезания, да съкратят обема на тренировките, да намалят или въобще да изключат резките движения. Прекалените усилия, скокове и падания, както и прекалено широките удари с крака от рода на питуей, джънтитуей и др., е най-добре да бъдат изключени. Не трябва да се прилага прекалено яростна и мощна сила.
Ушу като вид физическа култура способства за всестранно развитие на организма, хармонично развитие на личността, като жените не са изключение от това правило. Само е необходимо при жените да се използва съответния подход, който ще позволи да се укрепи здравето, да направи тялото красиво и, разбира се, да се постигнат големи висоти в бойното майсторство.
Автор Теа
China Radio International