СУН ЛУТАН (1859-1933)
по разкази на неговата дъщеря Сун Чиен-юан |
Сун Лутан се родил в бедно семейство в Пао-тин през 1859г. Баща му умрял, когато той бил на 9 години. Малкото момче се опитало да си изкарва прехраната като чистач на дрехи, но животът му бил толкова тежък, че когато бил на 13 години, се опитал да се обеси. За щастие бил спасен от един минувач. След 15-годишна възраст Сун Лутан изучавал Син И цюан при Ли Куей Юан. Когато станал на 19 години, той отишъл в Пекин и започнал да тренира Син И при учителя на Ли Куо Юн Шен, както и изучавал Ба-Гуа цюан от Чен Тинхуа. Напредвал много бързо и след една година Чен казал, че Сун е най-добрият му ученик.
През този период Сун Лутан учел ежедневно по половин ден при Куо, след което в друг пекински район учел при Чен. Постепенно Сун станал известен и многократно бил предизвикван. Негово е изказването, че не е загубил двубой, но не е наранил никого - толкова голямо било неговото умение. На 50 годишна възраст Сун Лутан започнал да практикува Таи-дзи цюан при известния майстор Нао Вейчен и се усъвършенствал в трите вътрешни стила.
По-късно Сун Лутан се върнал в Паотин и станал търговец. Градът бил известен
с многото си боксьори и скоро двамина нападнали Сун в една чайна. Атакували
го едновременно, като единият насочил двата си юмрука в главата му, а
другият опитал подсечка с крак. Сун спокойно отблъснал атаката срещу главата,
повдигнал крака си за да избегне подсечката и след това използвал петата
си срещу ритащия. Двамата нападатели били отхвърлени на десет крачки,
а атакуващият с ритник не могъл да стане. Впоследствие забелязали, че
подметката на Сун била скъсана и излязла напред от изтичането на Ци.
След като преподавал около три години в Паотин, Сун Лутап отишъл в Тин
Син Сиен, където се изявил като водещ боксьор.
Веднъж в Сечуан Сун се спускал по една планинска верига, която разделяла на две опасна част от планинския път. Неговата Ци плувала и той бил извървял около миля, когато бил нападнат отзад. Сун неутрализирал бутането на нападателя и се опитал да го хване. Обаче нападателят - белобрад мъж в даоски дрехи, лесно се изплъзнал. Когато накрая спрял, Сун се приближил, поклонил се и попитал за името му. Даосът му казал, че е майстор и като видял умението му, поискал да говори с него. След това го поканил да остане с него, но Сун вежливо отказал, като казал, че неговата възрастна майка се нуждае от грижите му. Даосът въздъхнал: "Това е твоята съдба!" и му препоръчал да култивира своята Ци и да се откаже от месо.
Веднъж една жена от съседно село дошла при него, за да се оплаче от мъжа си, който я биел. Сун бил войнствен, но не бил военен администратор. Жената обаче го умолявала и накрая той отишъл. Съпругът казал на Сун да си гледа работата. При възникналата свада някой ударил камбаната и дошли въоръжени мъже от 17-те околни села. Сун използвал дълга пръчка, за да се пази и да ги държи на разстояние, а тези, които приближили твърде близо, били съборени от него с тиен суе (изкуството за атакуване на виталните точки). Повече от тридесет мъже били повалени. Когато магистърът на пазачите дошъл да го арестува, той скочил на един кон и избягал. Ранените не можели нито да станат, нито да говорят и това принудило магистъра да отиде при Сун и след като изслушал историята, наказал съпруга и помолил майстора да излекува нападателите.
 |
Сун бил също голям експерт по стрелба с лък. От сто крачки той можел да улучи яйце, държано от ученик, като прекарвал стрелата през медна монета (китайските монети са пробити, за да се нанизват на връзки).
През лятото на 1927 г. Сун Лутан отишъл в Тиенсин, за да обучава няколко местни ученици. Един горд ученик на име Ли го помолил да покаже нещо. Сун леко посегнал да го удари по главата и след като ученикът отразил удара, той казал "Това е достатъчно, за да ти покажа". На следващият ден Ли бил много отпаднал и едва стоял на краката си. Той отишъл при Сун, който му предписал лекарство за синкавата бучка на ръката му и му казал да го вземе веднага, защото закъснението би било фатално.
Сун вървял, като че летял. Веднъж след вечеря, когато бил на възраст над 70 години и бил председател на боксовата асоциация в Кянсу, той поканил своите ученици, за да изпита тяхното бойно майсторство. Те трябвало да се държат близо до него, когато се спускал от планината. Никой не могъл да се доближи на повече от десет крачки до него, а мнозина изостанали още повече. Тогава той им казал, че се нуждаят от повече практика.
Сун Лутан изучавал литература и философия през свободното си време. До смъртта си на 74 годишна възраст през 1933 г. той бил събрал цялото си знание в 5 книги: Син И цюан Сюе (Учението на Син И цюан), Ба-Гуа цюан Сюе (Учението на Ба-Гуа цюан), Таидзи цюан Сюе (Учението на Тайдзи цюан), Ба-Гуа Чиен Сюе (Учението на Ба-Гуа с меч) и Цюан И Шу Чен (Истинско обяснение за бокса). С изключение на книгата за Ба-Гуа с меч останалите били довършени. Освен това Сун Лутан имал дневник, който обаче бил откраднат.
Уменията на Сун Лутан и неговите книги са направили много за разпространяването на вътрешните стилове (ней дзя). Във въведението на книгата му Цюан И Шу Чен (Истинско обяснение за бокса, 1929 г.) У Сипку казва: "Младите мислят, че боксирането е оръжие, което трябва да бъде показано с глупав кураж и младежка енергия, и Сун е написал тази книга, за да отстрани това схващане и да представи истинското изкуство. А ето и собствените думи на Сун Лутан.
СЪВЕТИТЕ НА СУН ЛУТАН
Дао въилъщава Вселената , която е основата на Ин и Ян. В боксирането Дао символизира ней дзя, съдържаща в себе си Син И цюан, Ба-Гуа цюан и Тайдзи цюан. Формите на трите стила са различни, но принципите са едни - всичко започва и свършва с Пустотата . Юан-Ци (оригиналната Ци) трябва да бъде поддържана. Тази сила, която пази небето синьо и земята спокойна може да бъде постигната също в човека. Така ней дзя влиза в хармония с ученията на Конфуций, Лао Дзъ и Буда.
Аз бях чувал, че боксирането е Дао, но не можех да разбера това, докато не започнах да уча скритата енергия (ан чин). В нашите тренировки ние комбинирахме твърдата и меката техника и станахме леки, гъвкави и естествени. Но когато научихме мистериозната енергия (хуа чин), ние не си споделяхме усещанията, които чувствахме. Но аз искам да напиша за тях сега. След практикуването на една форма или стил аз трябваше да стоя изправен и спокоен, за да събера моята Ци и съзнанието И. Тогава трябваше да почувствам нещо в гениталиите си. Чувствах го всеки ден. От действието дойде бездействието. Когато спрях практиката, чувствах, че всичко извън мен и в мен е празно. В това време истинската Ян се почувства, като че иска да се разтовари. Ако се задвижите, Ян ще се изпразни. Аз използвах пътя на бокса, за да предотвратя това - изпратих нематериалния дух към своя пъп и същевременно придвижих Ян нагоре от гениталиите към пъпа. Гениталиите ми се свиха и спермата се придвижи към моя Дан Тян и аз можех да чувствам безкрайно циркулиране в тялото си.
След четири или пет часа, в които бях близо до кома, отново се почувствах нормално. В бокса трябва да дишате непрекъснато и само с областта на пъпа. Джуан-дзъ казва: "Дишате от петите". С това капала на непрекъснатата Ци върви и с това огънят в тялото не загасва. Но вие трябвала сте бавни и хармонични при вашето приближаване. Дръжте ръцете и краката си гъвкави (подвижни). Някои го постигат по-бързо, други по-бавно, но само с практика. Опитайте се да вдигнете Ян към пъпа и концентрирайте Ци там. Използвайте духа си като двигател. При циркулацията на Ци от ануса през гръбначния стълб и врата до върха на главата е същото, както при седящата медитация. Можете да го постигнете чрез боксирането и по-късно можете да го постигнете дори когато стоите или седите. Вие спите така леко, като че ли сте будни, В ходенето сте като заспали. Боксирането е трудно в началото, но след това става по-лесно. Когато потопите дъха си, той ще излекува всичко. Следователно боксирането и Дао са едно и също нещо. В екстремална ситуация не се. опитвайте да чуете или виждате, просто отклонявайте автоматично. Конфуций казва: "От най-голямата искреност идват най-големите постижения". Аз зная само четирима боксьори, които можеха да отклонят атака от всеки атакуващ, без да чуват или виждат - това са Ли Ненджая (Син И цюан), Тун Хайчуан (Ба-Гуа цюан), Ян Лучан и У Юсян (Тай-дзи цюан).
Статията е взета от страницата на клуб Гладиатор гр. Варна