У ШУ, Чи Гун и мистицизъм - най-доброто в българският интернет |
лунна фаза |
Спяща медитация шуей гун
Да отваряш и затваряш небесната порта, Медитацията на спящите светци шуей гун е една от най-интересните и доскоро пазени в тайна страни на чи гун. За даосите спящата медитация е истинското начало на духовното самоусъвършенстване и мястото където са възможни всички чудеса, като телепатия, левитация, телекинеза, лекуване на неизлечими болести, безсмъртието и др.
Според чи гун сънищата се делят на пасивни и на активни. Пасивни са обикновените сънища, които обикновено не осъзнаваме и дори рядко помним. Активните са тези сънища, които ясно осъзнаваме и можем да контролираме. Те са толкова ярки, че понякога трудно можем да ги различим от релаността. В тях можем да пипаме предмети и да ги помирисваме, както в действителния живот. Точно тези сънища са обект на изследване и култивиране на шуей гун. За да се стигне до тях е необходимо дълго време постоянно да се практикуват останалите аспекти на чи гун - усъвършенстване на поведението и морала, обикновенната медитация, доброто хранене, упражненията за ума и тялото, дишането. За по-бързото постигане на състояния на активно сънуване помага и прочистващия 100 дневен чи гун. При него подобно на християнските пости се яде само вегетарианска храна, постепенно се преминава на веганска, 3 дена до една седмица се пие само вода и през цялото време се медитира средно от 2 до 4 часа на ден, като през това време се води сравнително спокоен и усамотен живот, далеч от шума, забавленията, медиите, проблемите и суетата на съвременната цивилизация, приятелските и семейни взаимоотношения. Това разбира се не означава, че задължително трябва да живеем, като аскети в планината и да се откъснем изцяло от света около нас, а само да го оставим за момент встрани от съзнанието и мислите си. В спящата медитация на чи гун има специален комплекс от девет упражнения, който цели да въведе постепенно практикуващия и да култивира енергия за осъзнатото сънуване. Тези упражнения имат и оздравителен ефект и може да се практикуват за здраве, но не това е основната им цел. Девет мисловни упражненияТези упраженения се правят в девет последователни нощи, вечер между 23 и 01 ч., като всяка вечер паравим по едно, по реда изброени долу. В началото на всяко едно упражнение лягаме по гръб и се отпускаме. Ръцете стоят леко встрани от тялото с длани надолу. Погледа ни е напред, устремен надалеч в небето. Колкото по-надалеч толкова по-добре. Представяме си как от дълбините на космоса се появява светлинен лъч от чиста енергия. С мисълта си го насочваме към нас и го приемаме чрез небесното око (епифизата * - малка шишарковидна жлеза намираща се между двете полукълба на мозъка в област малко над нивото на очите). След като сме приели енергията на лъча, я насочваме от небесното око към върха на носа, съсредоточаваме и погледа си натам. После с мисълта си отвеждаме енергията от върха на носа към съответната енергийна зона на тялото от упражненията.
* Епифизата представлява част от т.нар. надхълмие (епиталамус), което се отнася към междинния мозък. Заляга в улея, формиран от двете горни хълмчета на четирихълмието (lamina quadrigemina) на средния мозък (mesencephalon). С предния си край се свързва с междинния мозък чрез специални образувания, наречени поводи - habenulae. Епифизата изработва серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина. Мелатонинът е антигонадотропен хормон - потиска половото развитие. При хипофункция на жлезата в детска възраст настъпва преждевременен пубертет – pubertas precox. Скрита дълбоко в центъра на мозъка, епифизната жлеза има структура, подобна на нашите очи. В продължение на хилядолетия епифизната жлеза е била приемана като връзката на човешкото тяло с по-дълбоки сфери на мисълта, или като прозорец към други измерения. Във ведическите традиции тя се споменава като шестата чакра на Айна. В хиндуизма е известна като Прозорецът на Брахма. Древните китайци я наричат Небесното око или Дворецът Ниуан. За Декарт тя е Домът на душата. Според д-р Серджо Фелипе де Оливейра (Sergio Felipe de Oliveira), доктор на науките от медицинската школа към Университета на Сао Паоло и директор на клиника Епифизно съзнание (Pineal Mind Clinic), засилване дейността на епифизата е тясно свързано с психическото състояние, като това при видения или медитация например. Още повече, освен многобройните ендогенни функции на епифизната жлеза (като контрола на хипоталамуса и на биологичните ритми, и защитата от свободни радикали), тя отговаря и за отделянето на N,N-диметилтриптамин (ДМТ), познат на някои като духовната молекула. Отделянето на тази молекула се счита за един от най-силните известни на човечеството халюциногенни невротрансмитери. То се засилва при сън, при медитативни състояния, по време на близки до смъртта преживявания, както и при приемането на халюциногенни растения. Като моноамин ДМТ се разгражда бързо и лесно в организма (особено приет през устата (практически неактивен)) от ензимът моноаминоксидаза (МАО). Моноаминоксидаза инхибитори (МАОИ) са вещества, блокиращи действието на ензима и удължаващи значително продължителността и донякаде силата на ефекта на ДМТ. Продължителното подлагането на диета ( веганска, диетата на 100 дневния чи гун, християнските пости ) или на глад (байряма при мусюлманите) подтиска отделянето на ензими от тялото и напрактика има действието на МАОИ. ** Ся дантиен е един от трите енергийни центрове на тялото - корен на Дзин. Намира се три пръста под пъпа, между точката чи хай ( фиг. 1 т. 6 ) и гръбнака. Оттук тръгват "трите чудесни канала" (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота и др. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Чи. Другите два енергийни центъра са: Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа. Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун ( фиг. 1 т. 17 ); Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта. Намира се върху пресечните оси по вертикала и хоризонтала, на двете точки бай хуей (сто срещи), върха на главата и ин тан (залата на печата), която се намира между веждите. Източници: |