Медитацията, осем стъпки към вечността.

Медитацията

Да отваряш и затваряш небесната порта,
възможно ли е без самота.

Лао Дзъ

Медитацията е врата на всяка тайна и път към вечността. Ограниченията на линейния ум обаче, пречат лесно да достигнем до тези забранени плодове на нашето съзнание. Тя е психичен феномен, състояние на не ум или друг вид осъзнаване, на което сме способни, при което всяка мисъл се трансформира в абстрактен образ или усещане. Медитация (лат. meditatio) означава размисъл и на практика понятието не отговаря на действителния смисъл на думата, защото по време на практикуването и се прекъсва потока от конвенционални мисли на ума. В днешно време термина има широко разпространение и затова се е наложил в западния свят, като обозначение на този вид безмълвна съзерцателна практика.

чи гун медитация

Състояния на ума

Нашия ум преминава през няколко състояния в ежедневния ни живот. Тези състояния могат да се разделят най-общо на три: повишено внимание, обикновено при опасност или някакво внезапно и изненадващо събитие; ежедневното състояние на унес и замисленост; неосъзнато сънуване. Всяко от тези състояния се характеризира с някаква работна честота на нашия мозък и е негова чисто физиологична функция, която обаче си има своите характерни особености и начини за възприемане и обработка на потока от информация, достигащ до него чрез сетивата на тялото. За нас само първото от тези състояния се характеризира с осъзнатото ни будно присъствие, където сетивата са изострени до краен предел, а информацията която достига до нас се обработва от мозъка, буквално мигновено, като ние дори не знаем, нито си даваме сметка как става това, но сме склонни да го определяме като интуиция.

При медитацията нещата се променят в известно отношение. При нея ние нарочно преминаваме през фазите на ежедневния унес и замисленост, в състояние на повишено и фокусирано внимание, а оттам навлизаме в нещо като осъзнат сън. Т.е. ние се пробуждаме, за да "заспим" в пълно съзнание. Тук може да се прозре разликата с обикновеното спане, с което някой се опитват да свържат или подменят медитацията. Спането обикновено е абсолютно неосъзнато, а възрастните рядко дори имат и спомени от сънищата си, докато при медитацията ние пределно ясно си даваме сметка за това, на което ни прави свидетели нашето съзнание.

Съзнателното сънуване по време на медитация, което по-долу ще наречем свръх съзнание, е алтернатива на ежедневния ни унесен в мисли аналитичен ум. Състояние при което, нещо в нас, само преценява как да възприема света наоколо, различно от начина, който ни се внушава още с раждането. Състояние при което сме способни светкавично да намерим решение и на най-заплетения проблем. И състояние, при което може да разберем, колко малко всъщност познаваме себе си, възможностите си и света около нас, който далеч не е линеен, както конвенционалното ни съзнание.

Стъпки по време на медитация

През II в пр. н.е. мъдреца Патанджали дефинира Йога, като учение за възпиране на модификациите ( вихрите, безразборните мисли и емоции ) на съзнанието, чрез непрестанното усилие за поддържане на фокусирано съзнание ( осъзнаване ) и възпитаване на непривързано и безпристрастно отношение. След шаманизма, Йога е една от най-древните системи за физическо и духовно самоусъвършенстване, която се състои от 8 степени, познати като "Осем кратен път". Тези степени описват много добре стъпките, чрез които може да накараме умът да достигне до състояние на медитация.

Ненасилие или ненамеса в живота на другите, непривързаност, безпристрастност ( Яма )

Морални правила, принципи и модел на поведение при отношението ни с околните и околната среда, при които не сме обсебени от мисли за вещи, не сме подвластни на емоции, мании или настроения, внушени ни отвън или от някого, не сме прекомерно привързани към никого и нищо, не сме прекалено загрижени за останалите, нито им се бъркаме грубо или месим в живота. Последното е възможно, когато добре разбираме, че всеки си има собствена съдба, която е резултат на неговите действия и поведение, като не се забъркваме в този процес. Разбира се тук говорим за зрели и вече самостоятелни личности, не деца. Но и по отношение на децата е хубаво добре да си даваме сметка, за всяка една наша стъпка по време на тяхното възпитание и грижи за оглеждането им. Всяка прекомерна и излишна намеса във възпитанието и подрастването на едно дете, ще доведе до съответните последици в неговия живот, които в повечето случаи са отрицателни. Именно за това при възпитанието на деца също е хубаво да сме изключително пестеливи, хладнокръвни и внимателни.

Когато седнем да медитираме, сядаме с ясното съзнание, че проблемите на останалите не са нашите проблеми, че най-правилно е всеки сам да се справя със съдбата и живота си и забравяме за това. Ако искаме да помогнем на някого трябва да го правим не с мисли, а основно с действия, но е хубаво добре да си даваме сметка, за последиците от тях и дали подобна намеса, дори с добри намерения, няма да доведе повече до вреди, подобно на притчата за пеперудата, която трябва да се излюпи сама от какавидата си иначе е обречена на гибел. Нa някой може да му се струва безсърдечно, но няма начин да медитираме, като мислим и сме загрижени за болни и бедни, нито за проблемите и конфликтите на глобалния свят. Светът около нас, както и хората, са една огромна и взаимно свързана инертна система, неподвластна на моментните действия на нашето индивидуално Его. Опитите му да влияе на процесите протичащи в тази система никога нямат бърз и окончателен ефект, нито такъв какъвто очакваме. Най-малко може да се намесим в каквото и да е с мимолетните си мисли, които утре дори няма да помним. Поради тази причина мислите, за други хора и проблеми, които често ни връхлитат по време на медитация са абсолютно излишни и единствено водят до загуба на нашето внимание и енергия, с които иначе може да постигнем много повече в личен план.
Самоконтрол и самодисциплина ( Нияма )

Дисциплина, като термин се описва брилянтно с цитат от книгите на Карлос Кастанеда, който приблизително гласи: "Способността да посрещнем спокойно неблагоприятните условия, които не са били част от очакванията ни. Дисциплината е изкуство: изкуството да се изправим пред непознатото без да трепнем".

Да преодолеем притесненията си, загрижеността, да си наложим контрол над емоциите, да спрем да анализираме, като нещо напълно излишно, преповтарящо вече нашия опит и просто да правим това което знаем, че е необходимо, без съмнения, тревоги и страх. След като сме седнали да медитираме и сме преодолели мислите за другите хора, започват да ни обсебват собствените грижи или фантазии. В този момент трябва да се убедим, че ние искаме да се оттеглим от тези мисли, за да проясним съзнанието си. Естествено може да отделим няколко минути да размишляваме над проблемите си и намирайки бързо решение, да спрем да се занимаваме със себе си. Ако не можем да го направим, просто да приемем, че към момента няма изход от ситуацията ни и да се примирим с този факт, оставайки решението на проблема да озрее само. Някой неща в живота чудесно се решават с времето и от само себе си. Лао Дзъ в своя трактат на добродетелния начин на живот Дао Дъ Дзин, го е казал прекрасно "Действай чрез бездействие" ( или "Действай в подходящия момент" ).
Фантазиите, от друга страна, се преодоляват с необходимата доза трезвост и отстраненост ( непривързаност ), като си даваме сметка, че са нещо напълно нереалистично, от което в момента нямаме никаква нужда.
По този начин успокояваме съзнанието ( "сърцето", както се възприема в старите текстове ) и спираме да анализираме живота и проблемите си, както и да мечтаем за каквото и да било в този момент, като нещо нереалистично и излишно. Просто си казваме сега не е момента да мисля, да анализирам, да се страхувам или притеснявам, да мечтая или да фантазирам и преставаме да правим всичко това с ума си, поне в близките 1-2 часа.

Първите две стъпки са най-съществени и най-трудни за медитацията. Затова се практикуват отделно, наред с правилно хранене, като добродетелен начин на живот. Овладеем ли такъв начин на боравене с нашето съзнание, това означава, че вече е лесно за нас да продължим напред в изследването на неговите непознати за нас страни, а допълнително като полза вече ще контролираме голяма част от собствената си съдба, която пряко или косвено се предопределя от собствените ни мисли, емоции и фантазии. Основен постулат в Зороастризма гласи: "Добра мисъл, добро слово, добро дело", той не просто иска да ни покаже че хубавите мисли ни правят добри, а че осъзнавайки мислите и думите си, подобряваме начина и качеството си на живот. От друга страна ако умеем с лекота да контролираме съзнанието си, за нас медитацията ще се превърне в нещо съвсем естествено.
Телесна поза ( Асана ).

Позата има значение, позволява ни да се отпуснем, в същото време не ни дава възможност да заспим лесно, нито пък да си навредим от продължителното стоене на едно място.
Има няколко пози подходящи за медитация, човек е хубаво да избере оптималната за себе си, която ще му даде възможност да издържи дълго време в неподвижно състояние, но и такава, която няма да му позволи да заспи, след като се отпусне, особено ако медитира нощно време или в тъмно и тихо помещение.
Съзнателен контрол на дишането ( Пранаяма в йога, на китайски чи гун ).

Различните начини на дишане ни въздействат по различен начин. Дишането влияе на концентрацията и ума, помага да освежим и заредим тялото с енергия. При издишане мускулите на тялото се отпускат по съвсем естествен начин. С различни техники на дишане дори може да се лекуват някой заболявания. При медитация в началото може да дишаме дълбоко и бавно с корема, за да успокоим ума. След това от ключово значение е дишането да продължи изцяло естествено, като то от само себе си се забавя или притаява, при което в последствие се проявява ефекта по време на дълбока медитация, когато отстрани изглежда сякаш дишането напълно е спряло. Този момент е познат още като състояние на "вътреутробно дишане".
Опазване на сетивата ( Пратяхара )

Съзнателно и постепенно оттегляне на сетивата от външния свят. По време на медитация, след като сме изчистили съзнанието си, освободеното ни от мисли внимание започва да се насочва към всякакви странични сетивни възприятия - шумове, миризми, усещания които долавяме с кожата си. Това може да провокира съзнанието моментално да започне да анализира. Тази фаза на ума може да се нарече изострено внимание или осъзнаване. Тук ключово е умението да не обръщаме внимание на тези дразнители, което се постига сравнително просто, като насочим ума си към някоя точка, вътре в тялото примерно. Може да наблюдаваме дишането си и да насочим вниманието си към усещането на въздуха, който преминава през носа, да слушаме как бие сърцето ни, да концентрираме вниманието си към корема в нашия енергиен център, който се намира под пъпа и да се постараем да усетим затопляне в тази област, в следствие на генериращата се енергия. През цялото това време сме със затворени очи и насочваме поглед между веждите си или в някоя точка, мислено намираща се пред носа.

Разбира се може да съсредоточим поглед и върху предмет намиращ се недалеч пред тялото ни, дребна точка или пламък на свещ, също да се вслушаме в ритмичните звуци на някакъв външен източник - вятър, дъжд, стрелките на механичен часовник. Тук ключово е да не оставяме съзнанието да блуждае между сетивните ни усещания, а да го фокусираме на едно място, независимо вътре или вън от нас.

В житейски план опазването на сетивата има и чисто метафоричен характер, засягащ първите две стъпки, което цели да не се интересуваме и намесваме в неща, които са излишни за нас и не ни засягат. Т.е. да се пазим от ненужно любопитство и информация, която само ще разбуни и разсее умът ни.
Концентрация ( Дхарана )

Насочване на вниманието само в една посока. След като сме притъпили сетивата си, остава да се погрижим за вниманието ни. Има една мъдрост която гласи, че е по-добре да мислим за едно отколкото за хиляда. Това важи в пълна степен за медитацията, особено когато сме в началото на нейното практикуване. Ако лесно не ни се отдава да не мислим за нищо ние може да си наложим да мислим за едно нещо, което е странично и приятно за нас. Примерно можем да си представим красиви природни пейзажи. Друг популярен метод е броенето на вдишванията и издишванията или по-добре на паузите между тях. Тези прийоми са познати като методи за медитация, но всъщност това са методи позволяващи да контролираме вниманието си, с цел да прочистим съзнанието и да спрем да мислим за неща, които го провокират и по примера на сетивата да го задържим на едно място за известно време. Много е важно да проумеем изключителната ролята на нашето внимание в целия този процес и инструментите които използва външния свят и вътрешното ни Его, за да ни отнемат контрола над него. Вниманието и дисциплината, която ни позволява да наложим контрол над него, са разменните монети, които могат да осребрят нашия успех по пътя на култивиране и усъвършенстване на нашия дух, чрез медитация.
Медитация ( Дхяна )

Задържане на насочената мисъл, "дебнене на момента на заспиване". След като сме започнали да медитираме, важно е да знаем, че както ни е необходимо време да заспим, така ни е необходимо време да изпаднем в състояние на медитация. Това време може да наречем "праг на вътрешното мълчание". Ако достатъчно дълго успеем да задържим мислите и възприятията си, съзнанието превключва в особен режим на образно или абстрактно "мислене", така то продължава да обработва информацията, която съхранява в себе си, но по начин малко познат за нас. Този праг на усилено фокусирано внимание е различен по време, за отделните хора. На някой е необходимо много малко време - няколко минути, за да изпаднат в състояние на активна медитация, когато ума възпроизвежда мислите си като образи или чуства, на други може да са им необходими часове.
Съзнателен сън, свръх съзнание, транс ( Самадхи )

Ето тази страна на нашето съзнание познаваме смътно, най-вече от сънищата, затова често го наричаме подсъзнание. По време на медитация обаче, за разлика от спането, имаме възможност да се потопим в този необятен мистичен свят на образи и чувства с пълната ни осъзнатост, което ни дава огромното предимство да го изследваме, за да се възползваме от даровете му. Това наше абстрактно възприятие се характеризира с мигновен достъп до информация, за разлика от линейния ум, където тя достига до съзнанието чрез мисли, бавно и по пътя на излишен анализ.

Благодарение на това наше второ съзнание са направени много открития. Мендалеев изпадайки в състояние близко до транс, след многобройни безсънни нощи, директно е видял таблицата на периодичния закон на химичните елементи, позната и използвана до днес, като мендалеева таблица. Салвадор Дали възползвайки се от елементарна техника, която го е държала буден, унасяйки се в състояние близко до сън, буквално е виждал картините, които е рисувал! Великият изобретател Никола Тесла, на който дължим много от достиженията на съвременната наука и техника, между които променливия трифазен ток, директно заявява в едно интервю направено в далената 1899г. за списание "Immortality", че е разработил собствен метод за визуализации, чрез които той правил откритията си и че всички негови големи открития, той е видял в неговите видения. Примерите действително са много, особено от древността, когато медитативните практики, някой предизвиквани чрез използване на халюциногенни растения или специални музикални инструменти, са били едни от най-съвършените начини за изследване на вселената около нас от древни учени, като лечители, жреци, мъдреци и философи, монаси, в пра историята шамани и др. Много е вероятно необяснимите архитектурни достижения на древни цивилизации, като пирамидите в Египет, Мексико и Китай, изкуствения остров Нан Мадол и статуите на Великденските острови в Тихия океан и т.н. и т.н., да са построени благодарение на хора, които много добре са знаели как да се възползват от този тип свръх съзнание и са владеели до съвършенство техники за неговото постигане.

поза за медитаци

Дисциплина

Всички тези стъпки, под различна форма, се тренират в различни учения за духовно самоусъвършенстване и медитация. В осем степенната йога на Патанджали те са формулирани, като три вида самодисциплина: нравствена самодисциплина, телесна самодисциплина, самодисциплина на ума. Като цяло дисциплината е ключа, без който няма начин да отключим тайнството на медитацията. При децата тя може да се прояви естествено, тъй като тяхното съзнание не е прекомерно замърсено( обвързано ) от мисли и внушения, но за възрастен човек, който цял живот е учен да се обвързва с мисли - да разсъждава логично, да тълкува (тълкуването не е само съзнателен, но и несъзнателен акт, който извършваме постоянно) и да анализира, понякога трябва огромно усилие и воля, за да се научи на обратното, да възприема света директно, без умът да преминава през призмата на внушения и тълкувания. Акта на медитацията е възможен именно тогава, когато чрез дисциплина и непреклонно намерение се научим с лекота да преодоляваме тези дефиниции и представи за света около нас, с които е обвързан нашия ум и които му налагат ограниченията на неговото възприятие.

Бариери на ума

Практикуването на медитация обикновено ни изправя пред няколко вида прегради.

Съмнения и страхове

Много хора запознавайки се с идеята на медитирането започват веднага да се опасяват от някакви вредни за здравето им последствия или да се съмняват въобще за нейната реалистичност и необходимост. Това е съвсем нормална реакция на линейния ни ум, който се опитва да запази своята доминираща роля в живота ни. От друга страна съвсем естествен рефлекс за самосъхранение е да се страхуваме, когато сме изправени пред нещо непознато. Важното в случая е да знаем, че когато правим нещата естествено и непринудено, не ни заплашва абсолютно нищо. Също, че състоянието на ума по време на медитация е съвсем нормален феномен. Съзнателните сънища понякога са част от нашия живот. На всеки от нас ни се е случвало поне няколко пъти в живота да осъзнае, че сънува. Това редовно се случва на малките деца, чието съзнание е изключително чисто и необременено от проблеми. И никой не е полудял или се е разболял от това. Даже се смята, че малките деца, чрез подобен вид ярки сънища подобряват своите умения - да ходят, да говорят, да ползват ръцете си, да се предпазват от опасности и т.н.

Медитацията обаче, може да бъде опасна за някой хора страдащи от конкретни заболявания, като шизофрения и епилепсия, поради спецификата на тези заболявания и състоянията свързани с медитацията, в които изпада тялото, а именно нисък ритъм на дишане, слаб пулс и динамични образи, които изплуват в съзнанието ни. Поради тази причина, хората страдащи от тези заболявания, ако желаят да практикуват медитация, е редно да го правят само в присъствие на компетентни лица, които могат да реагират адекватно, в случай провокиране на заболяването им, по време на тази психо-физическа практика!
Предел на вътрешното мълчание

Има хора, които не успяват да задържат за достатъчно дълго време мислите си и това често ги демотивира и отказва, след като не виждат смисъл да продължават да се занимават с това на пръв поглед, безполезно за тях упражнение. Естествено понякога те чувстват други положителни ефекти, които им носи медитацията, като тонизиране и зареждане на тялото с енергия, елиминиране на стреса. Така в най-добрия случай започват да я използват само за здравословни цели, медитирайки от време на време за по 5 - 10 минути, което в повечето случаи е крайно недостатъчно, за развитие на същинските форми на медитация.

Прага на вътрешното мълчание или усилената концентрация е ключов за медитацията. Той до голяма степен предопределя нашия успех. Затова за преодоляването му може да се прибегне до помощта на второ лице, което да следи дали нашата концентрация не е нарушена. Въобще помощта на друг човек, особено когато за пръв път се захващаме с подобно начинание, никак няма да е излишна. Освен за концентрацията, здравословното състояние при хората с проблеми, нашия помощник може да следи за позата ни (много често тялото се накланя незабелязано, по време на медитация, което в последствие води до схващания и болки в тялото), също да напътства вниманието ни или да ни предпазва да не заспим по време на целия процес. Това много често се прави от наставници и учители в школите по медитация на изток.

Как може да се следи за концентрацията ни?

Всеки от нас е виждал как някой забива поглед в точка от пространството и се вцепенява за известен момент. Състояние много характерно за някой животни и птици. На въпроса за какво си мисли, човек обикновено отговаря с "нищо", въпреки че в състоянието на вцепенение ни е въвела, някаква странична мисъл, която бързо забравяме именно защото следва момент, в който мозъка частично "изключва". Това по същество си е вид спонтанна медитация, но неосъзната, която има за цел да даде на мозъка малко пауза и да се зареди с енергия. Очите обаче далеч не са приковани в една точка, когато сме със затворени очи и си фантазираме или мислим за един куп неща. Когато клепачите са затворени и започнем да размишляваме, очите започват бързо да шарят нагоре надолу, точно както е по време на спане, когато те проследяват виденията от сънищата ни. В днешни дни този феномен се ползва от служби, като ФБР за разкриване на хора, които дават лъжливи показания и си измислят дадени събития, за да заблудят следствието. Точно по движенията на очите, които иначе трябва да са фиксирани в една мислена точка, наш помощник в медитацията, може да разбере, че ние вече сме се разконцентрирали.

Друг признак, който издава нахлулите мисли в главата ни, е че тялото започва лека полека да се накланя на една страна или да се изгърбва. В този момент нашия наставник, може леко да ни тупне с някаква пръчица или да хлопне с предмет по нещо дрънчащо, за да ни подсети да се върнем в позиция на фокусирано внимание. Когато настъпи момента на виденията и решим, че няма повече нужда от помощ, може да дадем лек знак на спътника си. Най-лесния начин да го направим е с една лека усмивка :)

Как може да се упражнява концентрация самостоятелно?

Концентрацията може да се упражнява сравнително лесно с елементарно упражнение. Описания по-горе психичен феномен, на фиксирания поглед, има и обратна зависимост. Когато фиксираме очите си в една точка и ги задържим нарочно в това състояние, на мозък му е много трудно да мисли за нещо странично освен за усилието, необходимо за задържане на погледа на едно място. Така може да се настаним удобно, независимо в поза за медитация или не, да фиксираме поглед в определена точка и да останем толкова време колкото мислим, че ще ни е необходимо, за да преодолеем собствения си праг на вътрешно мълчание. Може да се ориентираме за този праг, по времето което е необходимо, периферното ни зрение да започне да се замъглява, или да започнем да придобиваме впечатлението, че точката в която сме се фиксирали започва да се движи или деформира. Това означава, че мозъка ни е изключил нормалния си начин на възприятие, т.е. доближили сме въпросната граница на вътрешно безмълвие.

Щом покоят в нас стигне предела си, от само себе си се поражда движение,
а на нас ни е ясно, че източникът на всички преображения е в нас самите.
По този начин се усвоява тайната на вечния живот.

от книгата Портите на дракона
Пределна яснота

Понякога успявайки да достигнат до по-дълбоко състояние на транс, хората започват да си въобразяват, че вече са постигнали своето духовно съвършенство и всичко вече им е пределно ясно. Това ги кара да допуснат низ от грешки, което ги връща моментално в изходна позиция. Те са обсебени и опиянени от своите достижения и стават тяхна жертва. Започват често да прокламират успеха си и да се вживяват, като вече духовно реализирали се. Не се притесняват да поучават другите, горещо да спорят на всякакви духовни теми, като се опитват да налагат мнението си, което рано или късно започва да съсипва техните постижения. Тази преграда на съзнанието, често се обсъжда като "духовна суета". При нея е важно винаги да си даваме сметка, че това което ни се струва ясно по-скоро е самозаблуда, отколкото нещо в което може да сме сигурни, защото по пътя на духовното развитие никога нищо не е точно дефинирано и сигурно, всичко е строго индивидуално и нищо не е общовалидно. Нашето познание не е познанието на другите и то не може никога да надхвърли границите на непознаваемото. Нашето познание винаги е било и ще бъде нищожно малко в сравнение с това, което вечно ще остане забулено в тайна, непонятно и необозримо за нас. Когато добре помним това, може да сме спокойни, че няма да станем жертва на тази преграда на ума.
Възможностите, силата, еуфорията

Усвоил медитацията, човек може напълно да се радва на възможностите, които тя му предоставя, чувства се изпълнен със здраве и сила. Започва да придобива умения, за които преди не е подозирал, че може да притежава. Всичко това предизвиква еуфория и възторг, които много лесно могат да го отклонят от основната цел на съзерцателната практика и да спрат неговото същинско развитие, защото сякаш всичко което е постигнато до момента е напълно достатъчно. Дори по-лошо, би могло някой да се възползват от новопридобитите си умения за комерсиални или друг вид странични цели, далеч от пътя на собственото духовно самоусъвършенстване, което само по себе си не е престъпление, но в един момент ще започне да изяжда цялото му внимание и енергия. Когато човек, станал жертва на тази преграда, се осъзнае може да е прекалено късно, за да поправи грешката си и да се откъсне от веригите на обвързаността, създадени от последствията на неговите недооценени и непремерени действия.
Непостоянство, отегчение и умора, недостатъчното време и смъртта.

За да се усвои напълно медитирането, доколкото това е възможно в рамките на един човешки живот, понякога е необходимо много време, особено ако тръгнем по трънливия му път сами. Не е необходимо да тренираме особено дълго време, за да се научим да изпадаме в дълбок транс. Но в момента, който достигнем до тази фаза, пред нас се разкрива един съвсем различен свят и ние отново трябва да извървим дългия и не лек път на познанието, изучавайки всички нови сетивни възможности, пред които сме изправени, по същия начин както се е случило това след раждането ни. Именно поради тази причина може да нямаме нужното време, за да постигнем някакви висши достижения в практикуването на медитация.

Важно е да се осъзнае, че това не бива да ни разколебава и демотивира нито за миг. Дори да не стигнем до крайната цел, която сме си поставили в практикуването на медитация, ползите които тя ще ни донесе ще бъдат достатъчно големи и ще изпълнят живота ни със здраве, спокойствие, енергия, младост и удовлетворение. Ако дори за кратък момент изгубим вяра в способностите си и си позволим да ни обсебят съмнения относно това, което правим, че всичко това няма смисъл, на мястото на нашите усилия веднага ще се наместят умората и отегчението. Това ще унищожи и разсипе всичките ни досегашни усилия и един ден ще разберем, колко кратък е живота, за да си позволим лукса да бъдем непостоянни и непоследователни. Часовника на живота тиктака и напредва безпощадно, без да се съобразява с нашите колебания, мързел и суета. Поради тази причина, никога не бива да позволяваме да станем жертва на умората и отегчението.

Един от най-големите секрети на медитацията е в нейното постоянно, ежедневно практикуване. Тук важи изцяло максимата един ден практикуване на медитация е крачка напред, един ден прекъсване е две крачки назад! Ето защо всяка небрежност ще бъде фатална и може да обезсмисли всички усилия и енергия, които са били вложени до този момент.

Ефекти по време на медитация

По време на медитация, човек може да има най-различни усещания. От загряване на корема, леко замайване, чувство на пропадане, изтръпване, боцкане и стягане на различни части на тялото, до шум в ушите и повишено слюнкоотделяне. Важно в случая е да се знае, че това са съвсем нормални неща и не бива нито да ни плашат или разсейват, а най-малкото да ни демотивират.

Най-забележителния ефект обаче си остават виденията, част от друг тип възприятие на нашия ум. Те могат да бъдат най-разнообразни по форма и яснота. От природни пейзажи до фигури на хора. От смътни картинки на повърхностен сън, до ясни триизмерни образи, дори и когато очите са ни широко отворени, така сякаш сме попаднали в друга реалност. Именно това състояние на ума е интересно за изследване и е една от целите на медитативната практика. Много е важно в такива моменти да се разбере, че в това няма нищо плашещо и тревожно. Това е напълно закономерно състояние и по никакъв начин пряко не е свързано с каквото и да било заболяване. Дори напротив, точно тези видения са използвани в миналото от шамани, монаси и лечители за лекуване на хора, предсказания, общуване с растения и животни, за изследване перцептуалните възможности на вселената, в която сме потопени и т.н. Всеки един такъв образ е някакво конкретно послание, на една друга природа, дълбоко скрита в нашето съзнание.

Интересни научни изследвания проведени в Лондон от английски психолози, един от които Оливър Мейсън и публикувани в "Journal of Nervous and Mental Disease", доказват че дори кратки периоди на сетивна изолираност, са достатъчни за да произведат халюцинации при хора, които обикновено не са податливи на тях. Принципно състояния на визуални и слухови халюцинации са характерни за болести като шизофрения, но за разлика от лудите хора, практикуващия медитация нито за момент не губи ориентация и връзка с реалността. Той напълно продължава да осъзнава своите действия, реакции, усещания и всеки момент е способен да прекъсне своя транс, ако това му донесе някакъв дискомфорт, при това няма да има за него никакви последици. Последици ще има за практикуващия, ако не разбира какво се случва с него и това би го изплашило и разколебало. Т.е. така той ще се препъне още на първата преграда на ума - страха.

Друг изключителен ефект, който може да има огромно благоприятно въздействие върху психиката на човек и затова е широко използван от психоанализата, е припомнянето. Много от образите които изплуват по време на медитация и може да бъдат изключително детайлни, са просто отдавна забравени спомени. Това е една от причините, поради която тренирането на медитация има голямо положително влияние върху паметта и развитието на предния дял на мозъка. Този ефект се използва и съвсем целенасочено от дзен будистки монаси, за пречистване на тялото от натрупана негативна енергия, в следствие на минали емоционални преживявания, чрез рекапитулация на целия им изминал живот от настоящия момент до раждането и дори преди него, когато тялото е било все още ембрион в корема на майката!

Цел

Иисус каза: Този, който разкрие значението на тези думи няма да вкуси смърт.
- Евангелие на Тома

Анатомия на смъртта

Да приемем, че съзнанието, както тялото е изградено от някакъв субстрат и е поддържано от енергия, необходима за неговото жизнено функциониране, или то е своеобразно разумно енергийно поле (тяло), чийто приемник и захранващ с енергия източник е физическото тялото. Също като тялото обаче, съзнанието умира и се разпада, но в това време части от неговата субстанция и енергия, чрез съответните превъплъщения, отново се използват за създаване на ново съзнание, но съзнание което вече е различно, т.е. частично реинкарнира, така че то подобно на тялото и неговата материя е въвлечено в безкрайните кръговрати на природата.

Нека сега да си представим съзнанието, като чаша пълна с вода. Неговото поддържащо тяло е чашата, а водата в нея неговата личностна субстанция и енергия. Ако чашата се счупи и водата от нея се излее в морето, после се опитаме да загребем обратно същата вода, но с друга чаша, ние никога няма да съберем точно същата вода, дори от предишната да са останали няколко частици. Нещо подобно се случва и когато умираме - съзнанието ни се разпада, за да стане отново част от безкрайното море на вечността и е невъзможно то да бъде възстановено в предишния му вид, т.е. в последствие частично може да реинкарнира неговата субстанция, но не и неговата личностна същност, което показва как смъртта слага окончателен край на нашето индивидуално съществуване.

Медитацията и алтернативата на смъртта

Възможно ли е безсмъртието? Има ли начин да продължим да съществуваме след смъртта, чрез нашето съзнание и да преустановим този кръг на трансформации и силно дефрагментирана реинкарнация? Въпрос вълнуващ хората от тяхната поява на този свят. Определено би могло. Ако променим агрегатното състояние на водата в чашата, т.е. нейната енергийната конфигурация и тя премине от течно в твърдо състояние, то излята в морето и без своята чаша, водата ще се съхрани като едно цяло. Може ли тогава, това да се случи и с нашето съзнание? Защо не! Може би е достатъчно само да го охладим, като му отнемем неговите мисли. Живеем в свят, чиито възможности и закони не познаваме дори и наполовина, а устройството на нашето съзнание въобще... В източните учения е приета тезата за универсалността на природните закони. Следователно един закон, който е валиден за водата, може да е валиден и за човешкото съзнание.

Медитацията свързва състоянието на будност със съня и така го превръща в осъзнато сънуване. Състояние на ума, което ни потапя в море на друг тип възприятия и перцептуални преживявания, които са възможни форми на нашето съществуване, чрез различен вид енергийна конфигурация или "агрегатно състояние" на човешкото съзнание. Тези негови състояния са алтернатива на собствената му неизбежна смърт, което може да позволи да се запази, след като неговото тялото един ден бъде безвъзвратно разрушено, за да стане част от безконечният кръговрат на вечността.

Като доказателство, на това твърдение може да посочим множеството свидетелства за свръх осезаеми състояния на извънтелесни преживявания, по време на медитация или дълбок сън, след преживени тежки животозастрашаващи инциденти и интоксикации, намиращи в последствие потвърждения в обективния свят.

Всяка една световна религия или духовно мистично учение, което се стреми към обезсмъртяване на душата и преминаването и в друга сфера на съществуване, отвъд познатия ни видим свят, използвайки практиките на добродетелен и богосъзерцателен начин на живот, молитви, медитация и тайнствени ритуали, също показват съприкосновението на хората от хиляди години с този реален за нас феномен.

В света до ден днешен съществуват учения и практики, които чрез специални медитативни техники или билкови смеси, се постига временно състояние близко до смъртта. Такова е тибетското учение на Наропа "Шест йоги". В него последната практика, наречена Пхова има за цел да покаже как може да се умре съзнателно и в момента на смъртта да се пренесе съзнанието в състояние на най-висше блаженство, в светове далеч отвъд нашите разбирания.

Древните египтяни са едни от първите хора, за които има писмени свидетелства, че са се възползвали от подобни техники на временно съзнателно умиране. Чрез своята митология, те се опитват да разкрият тайната на "живота след смъртта". Според тях в сърцето са заключени всички лъжи и истини, извършени приживе, а това сърце е именно нашият ум. След смъртта, на церемония на претегляне на сърцето (страшния съд) се решава дали на покойния ще се даде право на живот в отвъдното. Умрелият се въвежда в Съдебната зала от Анубис. Сърцето се поставя на везна, като от другата страна се поставя Перото на истината на богинята Маат. Анубис извършва претеглянето. Тот записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на Озирис и ако сърцето е по-леко от перото на Маат (т.е. то не е опетнено от грехове) покойният бива даряван с вечен живот, ако ли не Демонът Аммит, "Сърцеяда" - полу крокодил, полу лъв, полу хипопотам - изяжда и окончателно унищожава онези, чиито сърца са по-тежки от перото на истината, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното.

Церемонията за претегляне на сърцето от Книга на Мъртвите

Папирус от Хунефер, препис на Книга на Мъртвите, илюстриращ церемонията за претегляне на сърцето извършвана от боговете Тот и Анубис

Ленгендата е съхранена и до днес, но под малко по-различна форма в друго религиозно учение - мандеизъм, близко до християнския гностицизъм. Сърцевина на мандейската сотериология(учение за спасението) е избавлението на душата от тленното тяло и физическия свят. След смъртта тя напуска плътта и започва дълго и опасно пътешествие през седемте "места за задържане" (планетарни сфери), които са свързани с царството на тъмнината. Тук се задържат и измъчват грешниците и немандеите, а самите мандеи преминават, за да бъдат претеглени на везните на Абатур. Ако доброто натежи, душите се обличат, увенчават и обединяват с небесните си двойници. Освен тази индивидуална есхатология, мандеите имат и обща. Според нея във "великия ден на съда" или "края" ще се вземе окончателно решение за душите в небесния Ад. Неверниците и злите сили ще бъдат унищожени във "вечния огън" или "морето на Суф", а пречистените грешници ще се върнат в царството на съвършенството – плеромата.

Древните хора създали тези легенди, по прекрасен начин са илюстрирани механизма, чрез който може да се обезсмърти душата след смъртта. За тях единственото необходимо условие е било, нашето сърце (ум) приживе да е било пречистено от грехове - излишни страсти и обременяващи желания и мисли за богатство, власт и суета. Малко хора си дават сметка или знаят, че световни религии като юдеизъм, християнство и ислям, т.н авраамически религии, водят началото си от митологията и религията на древен Египет и в тяхната основа е заложена идеята за "страшния съд" и пътя към вечния живот, който трябва да мине през него и през акта на пречистване на сърцето или по-точно ума. Tова трябва да стане още приживе, чрез делата и мислите ни, нещо за което безценен помощник са именно медитацията* и съзерцателният и добродетелен начин на живот.

Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мен...

Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее...

- Евангелие на Йоан

Епилог

Иисус каза: Сеяч дойде насам, Напълнил ръцете си, и сее. Няколко семена паднаха на пътя, където птиците ги намериха и изкълваха. Други паднаха между плевелите, където се задушиха, или бяха изядени от червеи. Но все пак, други семена паднаха на добра почва, където донесоха добър плод.
- Евангелие на Тома

Някой зрънца на житните класове са създадени, за да бъдат смлени и изядени, има и такива които просто изгниват в земята или изгарят, като се превръщат в пепел. Други зрънца обаче продължават живота си, като покълват и се превръщат в растения. Ние хората, като съзнателни същества, имаме реалния шанс сами да изберем между тези две алтернативи - на унищожението и окончателната смърт или метаморфозата на нашето съзнание и продължението на живота в друга форма на неговото съществуване. За целта, като разумни същества със свободна воля, разполагаме с еволюционният инструмент на медитацията. Тя може да ни помогне да преразгледаме и подобрим начина си на живот, а след това да променим и усъвършенстваме съзнанието и духа си, по начин който ще ни позволи да извървим дългия път към обезсмъртяването на душата. Път в чийто край трябва да преминем през "страшния съд", "иглените уши", "небесната порта", намираща се на границата между живота и смъртта.

В наши дни, медитацията и източните учения набират все по-голяма популярност. За тях могат да се намерят все повече информация и литература. Въпреки това около тях битува един огромен ореол на неяснота, заблуди и мистика. Това е така, защото каквото и да се каже за медитацията няма да бъде достатъчно и точно. Тя е нещо всеобхватно, триумф на здравото тяло и здравия дух, ключ към друг вид съзнание, пътешествие в невъобразими светове на крилете на осъзнаването, нещо което може да бъде разбрано единствено, когато бъде преживяно и осъзнато, чрез личния опит и екстаз.

Тази студия не претендира за каноничност, нито е застрахована също от грешки и заблуди, но все пак има намерение да даде един по-непопулярен поглед върху методите и целите на медитацията и така да посее семенцето на любопитство у читателя. Това без съмнение ще го изкуси да започне да търси, да експериментира и да се интересува, с което статията ще е изпълнила задачата си.

Седейки слушам мелодията от безструнна цитра;
И прониквам ясно в тайните на съзиданието и превъплъщенията.
И като написах тези 20 строфи,
Изкачих се по стълбата към небесата

Лю Дунбин

* В аврамическите религии медитацията е синоним на молитва или молитвена практика, близка до съвременното разбиране за медитация. Такива са сърдечната(умна) молитва в християнския Исихазм, както и песните и танците на дервишите суфи в Исляма, чиято цел е да накарат мислите да спрат, за да може да започне истинското общуване на човек с Бог. Медитацията също се използва и е популярна в еврейската Кабала - учение за правилен начин на живот.

У ШУ, Чи Гун и мистицизъм - най-доброто в българският интернет