|
Портите на Дракона
Когато през 1991 г. пекинското издателство "Хуася" публикува животописа на даоския наставник Уан Липин, книгата се превръща в истинска сензация. За първи път читателите получават възможността да проследят жизнения път на един не легендарен, а реален съвременен даос, да узнаят в подробности как протича процесът на неговото обучаване, който трае 15 години и включва разнообразни изтънчени техники за работа с тялото и съзнанието. Уан Липин (род. 1949) има званието наставник от осемнадесето поколение на школата Лунмън, един от клоновете на "Учението на Съвършената Истинност" (Цюенджъндзяо) - главната даоска традиция на Северен Китай през последните осем века. Школата Лунмън ("Драконови порти") води началото си от знаменития даоски патриарх от ХІІІ в. Циу Чудзи, но причислява към своите учители много "мъже на Дао" от по-ранни времена, сред които и легендарният основоположник на даоизма - Лаодзъ.
Авторите на книгата се обучават в "управление на жизнените енергии" при Уан Липин и написаното в книгата им е резултат от техните беседи и съвместни занятия. Освен обучението на избрани ученици Липин за първи път започва да организира масови семинари. Семинарите по цялостната система на "вътрешната алхимия" (ней дан) винаги са били голяма рядкост в Китай, защото действителните носители на традицията я разглеждат като езотерическа и по всякакъв начин я пазят от профанизиране. Затова, когато Уан Липин започва да провежда семинари, на тях, във всяка точка на Китай, се стичат хиляди хора. Самият Липин обяснява причината за организирането на такива семинари много просто: "за да се знае, че съществуват такива неща". Той е загрижен да не се изгуби наследството на древните даоси, отделни открития на които, по негово мнение, надхвърлят съвременните научни представи за света. При това лично той активно сътрудничи с учени, които подлагат неговите умения на лабораторни изследвания, които са дали много интересни резултати. Има множество видеозаписи и на семинарите, на които могат да се видят всички описани в книгата и още много други "чудеса".
* * *
След двумесечно седене в тъмното помещение, Уан Липин постигнал така нареченото "първично разбиране" на Дао. Като видели, че юношата учи усърдно и няма намерение да се отказва от избрания път, старците решили официално да посветят Уан Липин за свой ученик.
Изчакали благоприятен ден за извършване на ритуала. Още от сутринта небето сияело като чисто измит тюркоаз, а привечер в източния край на небосвода се появил бледият лунен диск. Повявал слаб ветрец, по небето бавно се носели на валма бели облаци. По хълмовете далеч на хоризонта паднали черни сенки. Цялата земя била потънала в безметежен покой. Изглеждало сякаш природата е заспала. Само в старата ковачница тримата старци не затворили очи за сън. Те се готвели да приемат Уан Липин за наследник на своята школа.
Церемонията се водела от Джан Хъдао, наставникът от шестнадесето поколение. Старците се измили, облекли тържествените си одежди, запалили благовония и взели в ръце "скъпоценните си мечове" - ритуалното оръжие на даоските духовници. Двамата ученици на Джан Хъдао и Уан Липин, коленичили с лице на юг пред старшия наставник, извършили поклонение на Небето и Земята и на всички патриарси на учението на Дао. След като се поклонили, учениците на Джан Хъдао се изправили и седнали редом с учителя си, като накарали Уан Липин като най-млад ученик да им се поклони. Джан Хъдао като учител от школата от шестнадесето поколение станал за Уан Липин "дядо-наставник", а Уан Дзяомин и Дзя Дзяои - негови "бащи-наставници". Съгласно родословната книга на школата Лунмън, учителите от осемнадесето поколение трябвало да имат в имената си знака "вечност" и затова Джан Хъдао дал на новопосветения ученик името "Юншън", което означава "вечножив". Духовническото име на Уан Липин станало Линлидзъ - "Божественият мъж". Джан Хъдао прочел на Уан Липин правилата за живота на даосите и той се заклел пред Небето, че винаги ще пази тези правила в сърцето си, ще ги следва в живота си и до края на дните си ще почита наставниците и ще бъде верен на истината Дао.
Когато церемонията приключила, Джан Хъдао накарал Уан Липин да седне до него и за пръв път му разказал за Великото Дао. Той рекъл:
"Великото Дао съществува преди всичко съществуващо. То няма нито форма, нито образ, нито начало, нито край. Не може да му се даде име и само защото няма по-подходяща дума го наричат Дао. В йероглифа "Дао" първо се изписват двете точки: лявата обозначава слънцето, а дясната - луната. Така се посочва Великият предел, обемащ в себе си мъжкото начало ян и женското начало ин. Тези две точки отгоре символизират огъня и водата в природата, а в човека - двете очи, в които пребивава "вътрешната светлина на мъдростта". Под тези точки се изписва знакът "едно" и той обозначава всичко съществуващо в света. Под него се изписва знакът "себе си", който означава "аз самият", тъй като и небето, и земята, и луната, и слънцето, и десетте хиляди неща във вселената пребивават в самия мен, така че Дао не се различава от самите нас. Взети заедно, тези знаци образуват думата "глава", а главата е началото на всичко. Това означава, че постигането на Дао е най-първото по значимост и най-доброто дело на света. Накрая се изписва знакът "вървя", а да вървя, означава да осъществявам нещо. Ние претворяваме Дао в нас самите, а Дао се претворява в целия свят. Такъв е смисълът на думата "Дао".
Джан Хъдао продължил след кратко мълчание:
"Нашето учение за Дао произлиза от Върховния Стар повелител и всички негови тънкости се съдържат в самата дума Дао. Основното при постигането на Дао е покоят. Да се изчерпи смисълът на тази дума е невъзможно. В нея е целият път на нашето усъвършенстване и цялата същност на Вселената. Тя обхваща и Небето, и Земята, и Човека. Хората знаят само да говорят празни приказки за пустотата, те не знаят какво значи да пребиваваш в пустотата, понеже не разбират откъде идва покоят. А покоят се ражда от пустотата. Ако в сърцето си човек няма покой, значи в него все още са живи желанията - в това се крие основната пречка за усъвършенстване. Щом в нас се зароди желание, духът ни се размътва, а енергията в тялото ни се сблъсква с прегради по пътя си. Затова колкото и да се опитваме да постигнем Дао, старанията ни ще останат безполезни. Изкореним ли користните си желания, потопим ли се и телом и духом в покой, то духът ни, дарен ни от Дао, ще се сдобие с автентичен живот. С една дума, най-доброто средство за постигане на съвършенството е покоят. Около нас всичко е в движение, но моето сърце остава неподвижно, а ние дори не знаем как става това. Щом покоят в нас стигне предела си, от само себе си се поражда движение, а на нас ни е ясно, че източникът на всички преображения е в нас самите. По този начин се усвоява тайната на вечния живот.Ти си нашият "вечно жив" ученик - щом си се заел да постигаш Дао, трябва да разбереш тази истина и да я прилагаш в живота си. Тогава ще постигнеш много."
Като произнесъл тази реч, Джан Хъдао скочил на крака, протегнал се и казал:
- Ставайте, късно е вече, време е за сън.
Уан Липин се изправил заедно с по-старите ученици на Джан Хъдао, поклонил се и на тримата и ги последвал.
На другия ден четиримата станали още преди разсъмване, направили няколко упражнения за разкършване и набързо закусили. Джан Хъдао и Дзя Дзяои заминали нанякъде по работа, а Уан Дзяомин останал в ковачницата с новия ученик.
Уан Дзяомин, който, както вече казахме, на младини бил офицер от военната школа "Вампу", бил мъжествен човек със суров нрав. Извикал той при себе си Уан Липин и му казал:
- Ти вече премина през "осъзнаването на заблудите" и днес ще започнем новия урок. Ще се обучаваш в седежна медитация в тъмна стая. За нашата школа това е основният начин за постигане на Дао. Цял живот трябва да се занимаваш с медитация, тъй като е невъзможно да се изчерпи нейният смисъл. Съществуват три начина за медитиране: седеж в свободна поза, седеж в поза "единичен тигел", при който стъпалото на единия крак лежи върху другия крак и седеж в поза "двоен тигел", при който двете стъпала лежат върху бедрата на противоположните крака. Свободният седеж е Земята, позата "единичен тигел" е Човекът, а позата "двоен тигел" е Небето. За всяка от тези пози има най-различни положения на ръцете. Днес ще започнем само със свободния седеж. Седни на пода като държиш гърба изправен, очите ти да гледат право пред тебе, но погледът ти да е обърнат навътре, върхът на езика докосва горното небце, устните са присвити, ръбовете на горните и долните зъби лекичко се опират едни в други. Ръцете са отпуснати върху бедрата, с обърнати надолу длани. Постарай се да се съсредоточиш и да се успокоиш, да се откъснеш от всякакви мисли. Това се прави в тъмна стая. Сега иди и сам опитай това. - Уан Дзяомин замлъкнал и погледнал Липин право в очите. На него не му оставало нищо друго, освен да се подчини на заповедта на учителя си. Най-напред Уан Липин занесъл в килера наръч слама, разстлал я на пода, после сам заключил вратата и седнал така, както му казал учителят. Добре, че Уан Дзяомин не изисквал твърде много от него и му било съвсем удобно да седи така. А понеже Уан Липин вече бил прекарал в килера повече от два месеца и бил свикнал с мрака и уединението, сега той без особени усилия издържал цял ден в седяща медитация. За няколко дена добре усвоил "свободния" начин за медитиране.
Веднъж Уан Дзяомин извикал Липин и го запитал какви са резултатите от всекидневните му бдения в килера. Липин разказал за усещанията си и накрая добавил: "Само дето не мога да се освободя от мислите и това не ми дава покой. Моля Ви, учителю, посъветвайте ме какво да направя".
- Зададе ми най-важния въпрос. - отвърнал Уан Дзяомин. - За да отстраниш мислите, трябва да се научиш да ги оценяваш критично. Щом се появи някоя мисъл, веднага издай присъдата си над нея. Кажи си например: "Това е вярно." Или напротив: "Това не е вярно." Или пък: "Край с това." Ако можеш да боравиш така с мислите си, те постепенно от само себе си ще се разсеят и ти ще успееш, както се казва, "да встъпиш в покой".
Като се върнал в килера и отново потънал в медитация, Уан Липин се постарал да стори онова, на което го учил Уан Дзяомин и не след дълго усетил, че потръгнало доста по-добре. Хаосът от мисли в главата му лека-полека започнал да се уталожва. Струвало му се, че наистина започнал да схваща, какво значи "да се потопиш в покой".
След седем седмици - тоест четиридесет и девет дена - медитиране Уан Липин вече бил придобил известен опит и дори, може да се каже, умелост в работата със съзнанието си. Учителите преценили, че той вече почти е овладял тайната на "освобождаване от заблудите". За да не възникне проблем с училището, те му наредили денем да посещава часовете, а след това да идва при тях и да медитира. Отначало родителите на Уан Липин се притеснявали заради всекидневните му отсъствия от къщи, но като научили, че цялото си време той прекарва при тримата старци лечители, спечелили си толкова добро име в окръга, те се успокоили и даже се радвали, че синът им може да понаучи нещо от тези мъдри хора.
И така, след изтичането на четиридесет и девет дена в седяща медитация в килера, учителите извикали при себе си Липин и Уан Дзяомин, като нарекъл момчето с ученическото му име, му съобщил следното:
- Юншън, от днес започваме нов урок: ще седиш в стаята по четири часа в позата "двоен тигел", а после можеш да се прибираш в къщи.
"Какво му е толкова трудното? - помислил си Уан Липин - ами че аз вече четиридесет и девет дни седя, а сега ми предлагат да поседя само някакви си четири часа. Явно пак са решили да ме изпитат. Така че я веднага да го направя заради тях!"
Без много да се помайва, той се покатерил върху тухления одър, нагласил както трябва краката си, заел правилната поза и се опитал да не помръдва. Изтекъл час - Уан Липин седял неподвижно като статуя. Изтекъл още един час, Уан Липин продължавал да седи в същата поза, но в главата му се размърдали предателски мисли: "Е, какво става? Не стана ли вече време? Добре, ще седя още. Учителите ме наблюдават..." Времето пълзяло бавно секунда след секунда. "Я, да видим какво става с мене? Стъпалата ми напълно изтръпнаха, краката така ме болят, че сякаш някой ми ги изтръгва от тялото, нямам вече сили да седя. По принцип не ми е трудно да стоя с изправен гръб, но сега кой знае защо, никак не се получава. Само да се стегна, да се стегна и да изтърпя до края. Но и кръстът ми вече отмаля и ме боли, на челото ми избива пот, по лицето ми се стичат цели струйки пот, а главата ми се замайва...не, не може така..." Почти изгубил съзнание от нетърпима болка, Уан Липин се строполил на одъра.
- Седни! - викнал в същия миг Уан Дзяомин с тон на армейски офицер.
Като се свестил, Уан Липин отново седнал, но съвсем не можел да постави правилно вцепенените си крака.
- Седни, както седеше преди! - отново заповядал Уан Дзяомин. Краката на момчето обаче пак не му се подчинявали. Тогава старците поставили Уан Липин в правилната поза и с въжета му завързали ръцете и краката. Сълзи задавяли Уан Липин, но той, хапейки устни от болка, упорито продължил да седи.
Обикновено добродушни и грижовни, старците даоси се превръщали в сурови деспоти, когато ставало дума за обучението. Та нали правилно се казва, че ако учителят не е за ученика си строг баща, той никога няма да постигне успех.
Уан Липин и до днес помни онази вечер сякаш е било вчера. "Много от онова, което съм преживял за повече от десет години усъвършенстване в Дао вече е забравено, но възможно ли е да забравя тримата велики старци! - говореше ни учителят Уан Липин - Всяка година се отправям към планината Лаошан. Уан Дзяомин вече не е сред живите, а моят дядо-наставник и Дзя Дзяои и до днес са живи и здрави. Нима мога да забравя добрината им? Те се грижеха за мене като за новородено. Сега такива сърдечни отношения между учител и ученик вече не се срещат. Всеки път като се върна от планината даже се разболявам. Толкова ми е тежко да се разделям с учителите си..."
Да се върнем обаче към миналото. След половин година упорити занимания Липин преминал етапа "освобождаване от заблудите". Научил се да седи в медитация ден и нощ, без да загубва душевното си спокойствие и без да се поддава на нищо, което можело да го раздразни. Нито в себе си, нито в заобикалящия го свят.
* * *
В разговорите си с нас Уан Липин говореше за деветте етапа на своето усъвършенстване в Дао. Сега ще стане дума за втория етап, който се нарича "концентриране на духа, отглеждане на природата". Неговият смисъл е също в "закаляване на сърцето", но изискванията към ученика са много по-строги и сложни: сега ученикът трябва да се отърси от всичко външно и напълно да се съсредоточи върху вътрешния живот на духа. Той трябва да се научи да осъзнава и най-малките метаморфози в самия себе си. А това е далеч по-трудно отколкото седенето сам в тъмно помещение.
Този път учителите накарали Уан Липин да седи в тясна влажна яма, където трябвало да диша задушливия и напоен с тръпчиви изпарения въздух. Това било най-неподходящото място за медитация по обичайните критерии. Във факта обаче, че старците избрали за младия си ученик тази яма, си имало смисъл. Впрочем, за непосветени хора би било доста трудно да схванат този смисъл. Даосите изобщо не смятали да следват поговорката: "Където условията са трудни - израстват необикновени хора". Те се водели от съвсем други съображения: колкото по-дълбоко се спускаме в земята, в царството на влагата и мрака, толкова по-близо сме до изворите на женското начало ин. Земята, както се знае, е субстрат на всички природни стихии и предел на началото ин. Когато ин достигне предела си, се ражда началото ян. Влагата пък е водната стихия, подхранваща всичко живо. Съгласно подредбата на осемте триграми в "Книга на промените" триграмата кун (Земя) и триграмата кан (Вода) са в долно положение. В коментарите към "Книга на промените" се казва: "Под знака кун на всичко се вдъхва живот". Да съхранява покоя и да опазва пустотата - това са свойствата на триграмата "Земя". Не е ли точно тази причината, поради която старите даоси накарали Липин да медитира в яма?
Естествено, Уан Липин все още не разбирал истинските мотиви за това толкова странно решение на учителите си. Той просто скочил в приготвената за него яма и по разпореждане на старците запалил в ъглите й по три благовонни пръчици. Скоро ямата се изпълнила с ароматен дим. Липин заел позата за медитация, но като поседял известно време, усетил, че димът и влагата в ямата се били сгъстили толкова, че му било трудно да диша. В този момент "дивата природа" на послушника не издържала и Уан Липин високо извикал за помощ. На вика му се отзовал Уан Дзяомин и му наредил да седи както трябва и да не шуми, иначе целият му труд щял да отиде напразно. Наложило се Уан Липин да се подчини.
Както и да се опитвал, непосилно му било да медитира в тъмната влажна и тясна като гроб яма. "Учителят май се прибра. - помислил си Уан Липин - Едва ли ще се върне скоро. Я да седна малко по-удобно, че да си отдъхна малко." Липин се облегнал на стената на ямата, изпънал нозе и хубавичко се протегнал. Преди обаче да се усети, тясното и тъмно пространство на ямата-килия се преобразило в някаква просторна и светла зала, пред него седели тримата му учители, в непознати старинни одежди и лицата им били озарени от пурпурно сияние. Като размахал коприненото си ветрило, старшият наставник страшно изкрещял на Липин: "Негодник! Как се осмеляваш да хитруваш? Нали си положил клетва пред нас! Или вече не сме ти учители? Тайната на постигането на Дао се предава от учителя на ученика устно, а ти си длъжен да се учиш с усърдие. Ако не се бориш със слабостите си никога няма да узнаеш какво е концентрирането на духа и отглеждането на природата!". Изрекъл това и затворил очи, а двамата му ученици пристъпили напред с учителски показалки в ръцете и кълбо връв. "Сега ще те научим ние тебе, негодник такъв!" закрещели те. Уан Липин се хвърлил на колене и се примолил: "Ученикът ви е много виновен, повече това няма да се повтори!". Когато вдигнал глава, за свое учудване, видял около себе си предишните стени от пръст. В този момент усетил, че дланите му горят, сякаш са били ударени с показалка, а краката му сякаш били здраво завързани с върви. Ясно било, че учителите наистина го били наказали заради мързела му. Ама че чудеса! В следващия момент сърцето на Уан Липин било пронизано от изгарящ срам: той внезапно осъзнал, колко много нечистотия има в душата му още и колко далече е от постигането на Дао. Той не позволявал повече на суетни мисли да завладяват съзнанието му и мислел само за това, как да "съхрани в себе си вътрешен покой и пустота"
След като Уан Липин напълно усвоил седенето в медитация по четири часа в ямата, учителите започнали да го обучават във "вътрешното постигане според древния канон на Божественото Съкровище" . Това била цялостна система за самоусъвършенстване на човека, която се предавала в школата Лунмън само от учител на ученик и била държана в тайна от странични хора. Сега на Уан Липин му се предоставяла изключително рядката възможност да я изучи изцяло.
Тази извадка от книгата е взета от:
http://www.iztok.net/
|