У ШУ, Чи Гун и мистицизъм - най-доброто в българският интернет

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА МОРАЛА
ВЪРХУ РАЗЛИЧНИТЕ АСПЕКТИ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Моралът е отражение на състоянието на духа. Духът се съхранява в сърцето и влияе върху физическото състояние на човека. В Китай до канцеларията на императора се помещава "стая за трениране на сърцето" - императорът, независимо че е знаел, че е син на небето, тренирал морала си.
Тренирането на сърцето означава вътрешно развитие на човека, все по-дълбокото разбиране на принципите на небесния морал. Цялото ни развитие има 2 нива:
- разбирането на нещата (на природните закони и принципи);
- вътрешното трениране (натупването на енергия и морал)
"Щастието само се кове, както и здравето". Мъдрият човек подготвя такава почва, върху която болест не вирее.
В основата на всички религии е моралът, макар че се назовава с различни имена: в будизма се говори за добронамереност, добросърдечие и съчувствие, обич; в християнството - за любов; Лао Дзъ говори за природен морал.
Ще разгледаме свойствата на моралната основа за здравословното състояние на човека и неговото издигане.
Ние като част от вселената сме в тясна връзка с всичко останало. Във видимото си поведение човек може да спазва всичко, но да има несъвършенства на невидимо ниво, които му пречат. Главното е хармонията, не просто в разбирането ни, а от гледна точка на реалната хармония между нас и тези енергии. Трениращите чигун след 1 месец стигат до състояние на известно спокойствие, отпадат дразнителите, вибрациите, които ги предпазват от лоши ситуации- това са невидими енергии. Хармонията никога не е постоянна - отива се към ново ниво на хармония. Когато се постигне едно ниво на хармония, това означава, че е постигната хармония между нас и другите нива в природата. Тази хармония е съгласуваност между нас и явленията в природата. Колкото е по-високо нивото на хармония, толкова повече нараства съгласуваността - тенденцията на взаимната подкрепа се разраства, а тенденцията на взаимното ограничаване се свива - ставаме по-защитени от вредни влияние. Когато човек отглежда морала, започва да изгражда по друг начин взаимовръзките си с обществото. Силно балансираната личност има шанс да не боледува.
Мъдрият човек подготвя сам успеха и щастието си, натрупвайки много морал. Ако човек е морален, това се отразява и върху поколението му. Около човек с фини вибрации, отговарящи на природния морал, винаги цари спокойствие и не могат да се случат лоши неща на хората, с които е свързан. Такъв човек не нарушава ДАО, с вътрешната си простота запазва до голяма степен чистотата на изначалната си същност и няма прегради да се свързва с положителните природни сили. Това означава естествена съгласуваност и той, дори да не търси помощ, тя му се оказва. Той има сили да преодолее много неща. От гледна точка на конкретните действия в древността се е казвало: "Трупайте повече плюсове от небесния морал".

Връзки между нещата и начини за трупане на морал

Моралът обхваща:
- поведението
- мислите (отношението към всичко, което ни заобикаля)
- речта
Човек може с мисли да се замърси; речта също може да окаже негативно въздействие върху този, който я изрича. Психическата нагласа по принцип е много важна. Не позволявай нарушаване на вътрешния баланс. Ако някой те обиди, формирай правилно отношение към него. Човек дели нещата на добри и лоши, но от гледна точка на природата няма добро и лошо, а неправилни действия, които имат последици, и правилни действия, които също имат последици.
Проявявай добронамереност в отношението си към всички неща - вибрациите на добротата са твоето оръжие. В резултат на оценката си "той е лош" създаваме вътрешен дисбаланс и слизаме на неговото по-ниско ниво.  Друго явление на несъгласувани взаимоотношения е фактът, че проявяваме интерес към едно и отхвърляме друго. Не бива да отхвърляме, защото привличаме лоши енергии. "Това си е твоя работа и нямам нищо общо с теб". Когато човек е прекалено обсебен от радостно чувство - например любов, той издига другия на пиедестал, вижда в него само хубавите неща, но се оказва , че другият човек си има недостатъци.
Не трябва да търсим крайностите - крайна любов и крайна омраза. Така ще се предпазим от обсебването на чувства, които могат да ни навредят.
Принципът на единението е заложен на всички нива - не може да харесваме едната си ръка, а другата да мразим. Всяко нещо има своето място, своя път на развитие. Христос е казал "Обичай враговете си"/"Ако обичаме само ближните си и не обичаме враговете си, тогава къде е ползата ни?"/. Това означава вътрешно разбиране, че врагът ти е на много по-ниско ниво и ти не трябва да страдаш от това. Крайното разграничаване е лошо. По-добре е да търсим баланса, за да не паднем на неговото ниво.
"Мълчанието е злато" /човек е господар на мълчанието и роб на думите си/. Не е добре за нас да говорим каквото ни е на душата, безотговорно да изказваме мнения (положителни или отрицателни). Затова трябва да се тренира и устата. Не бива да казваме неща, за които ще съжаляваме. Всяка дума трябва да е на място и да тежи. Речта е също енергия - думата може да убие или да ти даде сила.
Как да проявяваме всемирната обич - чистосърдечие, добронамереност, вътрешен баланс (да няма любов и омраза); разбирането на космическите принципи във вътрешен план. Не бива да се себераздаваме, защото се изхабяваме. Не бива да правим претегляне - направил съм много, а не съм се издигнал. Не бива да мислим чисто механично "ще дам много, за да ми се даде". Ако можеш помогни, ако не можеш - не се вини. Важна е духовната нагласа, а не колко помощ ще окажеш. Няма мерило колко да се помага, защото силите ни не са еднакви. Природният, небесният морал се трупа по малко, както и енергията. Моралните натрупвания се включват в светлината на човека. Не се тормози за това, как хората те оценяват.
В древните книги се говори за Инския, невидимия морал - той е много по-висш от видимия морал. Натрупването на Ински морал е особено важно, когато човек след смъртта си отиде в другия свят - това е важно за неговата еволюция след трансформацията.
Всяко нещо, което придобиваме или губим има огромно значение не само за настоящето, но и за бъдещето. Ако имаш добри намерения, но обществото не ги разбира, не се тревожи - това е актив за бъдещето. Не търси признание, че си морален и добър. Спомни си за морала на водата - тя е по-ценна от златото - "капка по капка, вир става".

ПРАКТИЧЕСКИ СМИСЪЛ НА МОРАЛА

Моралът е фина субстанция /енергия/, която се натрупва малко по малко. Основата към тръгването към ДАО е моралът, т.е. най-близката среда за издигане.
Моралът е съставна част от ДАО и функция, проява на естествената еволюция (ДАО), съществена част от вътрешната същност на явленията. Когато се казва, че моралът е философска категория, това е вярно, но е само малка част от истината. От една страна, моралните компоненти са част от ДАО, от друга, ДАО ражда хилядите неща, а моралът ги отглежда и възпитава.
Най-фините материи, съчетавайки се, имат собствен път на развитие - ДАО. От друга страна, те тласкат същността към развитие. Пътят към посвещението минава през съчетанието на пътя с морала (ДАОДъ) и (ДъДАО). Трябва да има съгласуваност между Пътя и Морала, за да има издигане.
МОРАЛ + ПЪТ = ПОСВЕЩЕНИЕ
Моралът е духовната храна от Ин и Янски компоненти, а Пътят е в основата на всичко. Ин и Ян, духовно съчетани, означава енергийна храна. Особено важно е духовната храна да се съгласува с нуждите на израстването.
Един от най-важните принципи за натрупване на качествена енергия на морала е тезата за НЕБОРБЕНОСТТА. Хората не могат да си представят живота без конкуренция и борба, т.е. ако няма борба, няма развитие. Лао Дзъ и др. учители подчертават, че не става въпрос за липса на борба в еволюцията, но методите на борба са на много по-високо ниво. Низшата материя засега надделява в човека и той прилага методите на развитие на низшата материя (борба, надделяване чрез насилие, конфронтация). Има известно развитие на цивилизацията, но във външните аспекти. Тази борба е с цената на много усилия и кръв - резултатът е засилване на болестите.
НЕБОРБЕНОСТ според Лао Дзъ и Исус това е естествена борба, естествени методи на развитие /чрез усъвършенстване и натрупване/, които отговарят на космическите закони - борба чрез разумност, при която не се хабят сили. Няма насилие, няма съперничество.

МЕТОДИ НА НЕБОРБЕНОСТ:

1. Метода на собственото развитие (усъвършенстване); натруване на знания и сили в себе си и качества, които естествено се прилагат сред човечеството и ще бъдат приети от него - естествено се приемат като база на взаимоотношенията между хората.
Резултатът от насилието е хабене на сили, смърт или подчинение в следващ живот; трудно се възстановяваш. Методът на убеждението на всяка цена да се приеме твоята кауза, също води до хабене на сили, отслабване на организма, болести - това е низш метод. Всеки, който води такава борба надскача своите възможности и дори да се изкачи на върха, бързо пада, защото няма сили да се задържи.
Принцип на Вселената е, че етапи не се прескачат.
2. Метода на натрупването, включително и натрупване на опитност, и решаване на нещата на по-високо ниво. Това не означава, че си съгласен с несправедливостта, но трупаш сили и когато те стигнат до определен предел можеш да я отстраниш. В процеса на натрупване обществото не те разбира, хули те, че мълчиш, но ти трупаш сили. Качествените натрупвания се виждат от природата и когато минеш предела, обществото вижда мъдростта, с която решаваш проблемите по нетрадиционен начин. Обществото приема мъдростта ти да решаваш проблемите без да хабиш собствени сили и сили на хората. Ако на едно място има струпани много хора, натрупващи морал, това място е обезопасено от природни и други бедствия. Защото това са места, където се натрупват много положителни енергии. Винаги по-слабите енергии отстъпват място на по-силните, защото не могат да се преборят. Без да ти е цел, постигаш върхове.
В епохата на воюващите царства Китай е разделен на княжества, едно от които е почти победено от друго. Мъдрец съветва императора на победеното царство да се предаде в робство, за да спаси страната си. Робството на императора и неговия мъдър съветник трае 3 години. Остават живи благодарение на хитрости и мъдрости. След като ги освобождават с търпение успяват да победят това кралство.

"БЕЗ БОРБА ПОСТИГАШ ПЪРВОТО МЯСТО" - Лао Дзъ

На пръсти, който се повдигне,
не може дълго да стои.

Който прави дълги крачки,
не може дълго да върви.

Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин

Голямата борбеност е хабене на сили и дори и да заемеш първото място, не можеш да го задържиш, защото силите ти са малко и слизаш в еволюцията си; //образуваш кармични наследства, дългове.// Победата идва чрез натрупване - естествено, природно, най-трайно, чистота. Всеки има своето време - да не вредиш на себе си и на другите.

Сега моралът е на много ниско ниво. Всяка професия има свой морал - на лекарите, на война и т.н. Човечеството има и професионален морал освен национален, групов, социален и т.н. //Сега се оформя и морала на космонавтите.// В духовната сфера, която сега се изявява в по-масов мащаб, също се оформя морал, който трябва да е по-висок от всякакъв друг морал, защото:
1. самата духовна сфера насочва хората по пътя на духовното развитие; тя е водеща пред материалната
2. духовната сфера засяга цялото човечество, а не само определени групи, и това е най-отговорната сфера за развитието на човечеството; влиянието е върху всички професии, върху всички хора, върху мисленето и поведението
3. чрез обучение или чрез личния си пример въздействаш върху всички; ако си сгрешил  за познанията си за вселената, ще водиш хората в погрешна посока - отговорността е много страшна
В сферата на философията, мисълта, ако поведеш хората погрешно, това се отразява глобално, а не върху група хора. Докато в сферата на идеите от и за човечеството на социално ниво грешките могат да се анализират и установят от други, то в духовната сфера нещата не могат да бъдат оценени поради липса на знания. Самият духовен водач не знае добре принципите на развитие на природата в дълбочина и започва да си измисля допълнителни техники за медитиране и др., с което заблуждава хората, т.е. собствената му заблуда се отразява и върху другите. Не бива да се хулят тези хора, защото малка част от тях търсят материални облаги. Повечето сами се заблуждават - те са полузнаещи, полунезнаещи.
След стрес човек може да отвори някои сензорики и на доверие приема, че Бог се е свързал с него, не допуска, че това може да е низш дух - говори несвързани неща, без логика. Тъжно е, че в момента има много лъжепророци. Как да оценяваме такива хора? Това са хора, които сами са жертва и нямат достатъчно морал; по-прости хора, които не обръщат внимание на морала. Най-сигурният начин да ги разпознаваме е собственото ни разбиране:
- чрез медитация развиваме себе си и познанието за вселената; повишаваме способността си да преценяваме хората и нещата, техните думи;
- да сравняваме дали думите му отговарят на това, което сме си изградили за вярно. Не трябва да се осланяма на чувствата си към човека. Най-сигурни са обективните критерии. Те са верни. Каквото и да е учението или колкото и оригинален да е човека, има начин да го разобличиш - има допирни точки между сектите. Ако каже "Аз съм преродения Христос", не му вярвай - обективно трябва да го прецениш.
"Вълшебните огледала" в Китай показват истинския облик на човека. Вълшебното оръжие са критериите за разпознаване на фалшивите духовни лидери. Чрез собственото развитие и на база собствения опит ще можеш да ги различаваш.
Видове вълшебни оръжия:
- логически анализ - какви са последиците от това, което говори
- тембъра на гласа (вибрациите) - улавят се от по-високо развитите
- първото впечатление е решаващо - излъчва ли добрина, простодушие или излъчва негативност. То казва има ли положителна енергия (диагностика в китайската медицина и чигунотерапия). Ако излъчва светлина, нещо мило, приятно от пръв поглед, има положителна енергия; ако е сив - няма положителна енергия;
- стойката изправена ли е или прегърбена; има ли жизненост или е уморен. Ако е прегърбен, уморен, не може да е духовен водач
- гледаме езика, поведението му и очите. Очите трябва да са блестящи, ясни. Очите са прозорец на душата. Ако са уморени, ако има мътен поглед, той е фалшив водач. Ако гледа не с обич на хората, той има натрупани негативни енергии и е болен; не може да бъде проводник на небесните идеи
- речта, ако е накъсана, не е като на певец, гласът е грапав, значи не е водач. Истинският лидер ще говори логично и простичко, така че всеки да го разбере. Няма надменност, а е добронамерен към всички. Цялото му лице, формите на лицето трябва да са съгласувани, хармонични - не може искрящи очи, съчетани с малки уши, несъвършен нос и т.н. Но няма съвършенни водачи - и те имат своите недостатъци.
- думите - какво ни съветва. Това, което говори, трябва да отговаря на обективните принципи (например дълго да постиш, да не медитираш, да не спиш нощем, за да правиш ритуали, да не пиеш вода и т.н. противоречи на обективните принципи)
- себехваление - в момента на земята има истински духовни учители, но не знаем имената им. Те не се самоизтъкват. Не всеки човек, който говори за себе си, се себехвали. Ако разказваш за собствения си опит, това не е себехваление. Има такива, които всичко отричат. Те са лъжеучители - проявяват егоистични интереси, забраняват да се слушат други школи, за да не загубят последователи. В космоса непрекъснато се извършва видим и невидим обмен на опит. Самоизтъкващият се нарушава принципа на скромността в Морала. Човек, колкото и да е пълен с енергия, има ограничения - има неща, които не знае и не може. Затова не трябва да се самоизтъква. Истинският учител казва "Засега това знам и ви го казвам, друго не зная". Лъжеучителят счита, че няма нужда от медитация, защото някой отвън го напътства. Така след време той самият заболява. За нашата материя единственият начин да ускорим издигането си е медитацията. В очите на лъжеучителя има дяволски огънчета, злоба, студенина, недобронамереност. Обидните думи излизат не от човека, а от обсебилия го дух.
Трябва да изобличаваме лъжеучителя. Не трябва да се караме с него, защото той ще намери хиляди начини да ни унищожи, просто не му обръщаме внимание. Той е обречен, неговото наказание е много по-страшно, отколкото при другите.

СТЕПЕНИ НА ИЗДИГАНЕ

І степен: Изчезва всякаква скованост - телесна, психическа и физическа; мускулите стават гъвкави; проникваш вътре в себе си, опознаваш се; имаш контрол над емоциите си
ІІ степен: "Отшелник" - всичко по време и ограничение е преодоляно; чувстваш се като в тяло на девойка; вътрешните сетива са отворени; намираш ново място за живот - по-тихо (отшелничество)
ІІІ степен: "Светец" - левитация, телепортация - плува в облаците. Животът се удължава до 1000 години
ІV степен: "Истински човек" - тялото е изпълнено с енергия; излъчва голямо сияние (ореол); контролира живота и смъртта си. Денем и нощем от него блика светлина. Живее в свещенни планини
V степен: "Духовен човек" - енергията изцяло се е превърнала в духовна. Силата му се обединява с движението на небето и земята. Може да се превръща във всичко. Може да повдига планини, да прави път в океана.
VІ степен: "Съвършен човек" - духът му е в пълно единение с божествената сила на природата. Той е само дух, светлина. Следва творческото начало на живота
VІІ степен: "Достигналият до предела на ДАО" - тялото се възнася над всичко и се връща към неизменното. Около него се събират всички най-достойни хора на земята. Прониква в най-съкровенните дълбини на природата. Той е в единение с ДАО.

Има 100 принципа за предпазване от болести и за икономисване на психическа енергия, описани в "Седем книги от облачната библиотека" - енциклопедичен труд на Джан Дзюнфан, който цитира Лао Дзъ.

СТО БОЛЕСТИ

1. Да не знаеш постоянство, ту да се радваш, ту да се гневиш, това е болест
2. Да забравиш дълга си и да се стремиш към изгода, това е болест
3. Да обичаш чувствените наслади и разрушаваш своята потенция, това е болест
4. Да бъдеш краен в обичта си и безкрайно да се привързваш, това е болест ("Който върви след мен трябва да забрави майка си, баща си" - Христос)
5. Мразейки, да желаеш някому смърт, това е болест
6. В разпуснатост и алчност да правиш грешки, които не забелязваш, това е болест
7. Да хулиш хората и хвалиш себе си, това е болест
8. Да променяш отношението си към нещата все в своя полза, това е болест
9. Да си твърде разговорлив и да обичаш да бъбриш, това е болест
10. Да изпитваш радост, когато преследваш сгрешилия, това е болест
11. Да се кичиш със знанията си и да презираш другите за незнанието им, това е болест
12. Да използваш положението си, властта си, за да твориш произвол, това е болест
13. Да считаш, че все хората са неправи, а ти си прав, това е болест
14. Да обиждаш и се отнасяш небрежно към слабите и беззащитните същества, това е болест
15. Със сила да побеждаваш хората, това е болест
16. Да мързелуваш, когато усещаш, че имаш власт и сила, това е болест
17. Да се стремиш в речи да оборваш хората, това е болест
18. Като вземеш заем, да забравиш да го върнеш, това е болест
19. Да смяташ, че хората са неправедни и да говориш за своята праведност, това е болест
20. С прямотата си да травмираш хората, това е болест
21. Да не обичаш хората, да обичаш само себе си, това е болест
22. И в добро настроение, и в гняв да хвалиш себе си, това е болест
23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър, това е болест
24. Когато извършиш достойна постъпка, да се самоизтъкваш, това е болест
25. Да търсиш недостатъците на известни хора, това е болест
26. Да се оплакваш, че се налага да се трудиш, това е болест
27. Илюзиите да приемаш за реалност, това е болест
28. Да се радваш на грешките на другите, това е болест
29. Да се перчиш пред хората с богатство, това е болест
30. Роден във високопоставено семейство, да презираш хората заради ниското им положение, това е болест
31. Ако си беден, да завиждаш на богатите, това е болест
32. Ако си на ниско положение, да говориш лошо за тези с високо положение, това е болест
33. В стремежа си да предразположиш към себе си някои хора, като клеветиш други, това е болест
34. Да изтъкваш себе си чрез своя морал, това е болест
35. Да постигаш успех, нанасяйки поражение на други, това е болест
36. Заради користни подбуди да нарушаваш справедливостта, това е болест
37. Заради самовлюбеност да не виждаш истинския смисъл на нещата, това е болест
38. Да съхраняваш своята безопасност за сметка на други хора, които заради това се оказват в опасност, това е болест
39. Да си ревнив, това е болест
40. Заради избухливост да изпадаш в противоречие с околните, това е болест
41. Много да мразиш и малко да обичаш, това е болест
42. Постоянно да обсъждаш що е истина и що е неистина, това е болест
43. Да прехвърляш отговорността върху другите, това е болест
44. Да отхвърляш същността и да се пристрастяваш към външното, това е болест
45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите, това е болест
46. Да смяташ, че хората лъжат и да вярваш само на себе си, това е болест
47. Когато помагаш на хората, да се надяваш, че ще бъдеш възнаграден, това е болест
48. Да порицаваш хората за това, че не са те облагодетелствали, това е болест
49. Да споделиш нещо с човек и после да се разкайваш за това, това е болест
50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит, това е болест
51. Да ругаеш и псуваш каквито и да са живи същества, това е болест
52. С магии да причиняваш вреда някому, това е болест
53. Да порицаваш и ругаеш талантливите, това е болест
54. Да не обичаш хората за това, че те те надминават в нещо, това е болест
55. Да се пристрастяваш към разни лекове и магически отвари, това е болест
56. Да нямаш равновесие в сърцето си, това е болест
57. Да връщаш мислите си към стари обиди, това е болест
58. Да създаваш много шум по повод на някакви способности, това е болест
59. Да не приемаш увещания и критики, това е болест
60. Чрез помощта на официални жалби да побеждаваш някого, това е болест
61. Да беседваш с глупак, това е болест
62. В тежка ситуация да постъпваш лекомислено, това е болест
63. Да подстрекаваш към беззаконие, това е болест
64. Да обичаш другите да те смятат за прав, това е болест
65. Много да се съмняваш и малко да вярваш, това е болест
66. Да се смееш над побъркани и припадащи, това е болест
67. Ако седиш разпасан без спазване на ритуала, това е болест (имат се предвид природните закономерности, връзките с другите хора, благоприличието, нормите за поведение)
68. Да изговаряш грозни думи и да имаш зъл език, това е болест
69. С презрение и небрежност да се отнасяш към стари хора и малки деца, това е болест
70. Да имаш злобно отношение и некрасиво поведение, това е болест
71. През цялото време да се отмяташ и да нямаш собствено мнение, това е болест
72. Да си твърде привързан към веселби и шеги (разсейва енергията) , това е болест
73. Да обичаш да ограничаваш хората, това е болест
74. Да си хитър и лукав, това е болест
75. Да действаш чрез лъжа, за да получиш нещо, това е болест
76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания, това е болест
77. Да буйстваш и безчинстваш пиян, това е болест
78. Да ругаеш и сквернословиш по повод на вятъра и дъжда, това е болест
79. Да искаш да убиеш някого заради зли думи, това е болест
80. Да подбуждаш към прекъсване на бременността, това е болест
81. Да се намесваш в чужди работи, това е болест (не контролирай делата на другите)
82. Да не се вслушваш и в противоположното мнение, това е болест
83. Да си взел дълг и да се криеш от кредиторите, това е болест
84. Любовта към резки откази, това е болест (отношенията с хората е изкуство - то е като да играеш "тай дзи чуан" /бойно изкуство/ с плавни движения; същото да бъде в мислите, в духа и поведението; 20% от думите ти трябва да могат да се върнат назад; да променяш и за себе си ситуацията и да не обидиш другите)
85. Настойчиво да приставаш към жените, това е болест (да изискваш да те приемат; да има достойнство, разум, за да не се разглезва единият пол и отношенията да загубят хармоничността си; отнася се и към собственото издигане)
86. Поради стари заблуждения да въвеждаш и другите в тях, това е болест
87. Да разваляш гнезда на птици и да разбиваш яйца, това е болест (да не се убива живо)
88. Да убиваш зародиш и нарязваш плът, това е болест
89. Да причиняваш вреди посредством вода и огън, това е болест
90. Да се смееш над слепите, глухите и немите, това е болест
91. Да подбуждаш към встъпване в брак, това е болест
92. Да поучаваш другите да правят провокации, това е болест
93. Да поучаваш хората да правят зло, това е болест
94. Да променяш своето отношение към изпадналия в беда, това е болест
95. Да желаеш нещастие и призоваваш беда, това е болест
96. Да вършиш нещо без да мислиш какъв ще е крайния резултат, това е болест
97. Да поглеждаш крадешком, това е болест
98. Да изхабяваш без да възстановяваш, това е болест
99. Да виждаш нещо приятно и да ти се иска да го притежаваш, това е болест
100. Със сила да отнемаш вещи от хората, това е болест

ВЪЗХВАЛА НА СТОТЕ ЛЕКАРСТВА

1. Да съблюдаваш принципите на движение и покой (да живееш според природните принципи), това е лек
2. Да се стремиш към гъвкавост на тялото (здраве) и мекота на характера, това е лек
3. Да се стремиш към колкото може по-широка проява на добросърдечност, това е лек
4. Да не мислиш за изгода и да се ръководиш от дълга си, това е лек
5. Да спазваш мярка във всичко, това е лек
6. Да не взимаш повече от това, което ти се полага, това е лек
7. Да не се поддаваш на съблазни на плътта, това е лек
8. Да се избавяш от желанията на сърцето (прекомерните амбиции), това е лек
9. Въпреки неприязънта, която може да изпиташ, да проявиш любов, това е лек
10. Да се стремиш към разумно използване на всичко (не прекалявай в нищо), това е лек
11. Искрено да желаеш на хората щастие, това е лек
12. Да спасяваш в беда, да помагаш при трудности, това е лек
13. Да помагаш на глупавите и наивните да се превъзпитат, това е лек
14. Да призоваваш склонните към объркване да се поправят, да намерят верния изход, това е лек
15. Да предпазваш младите и незрелите от грешки, това е лек
16. Да просвещаваш (обясняваш) и съветваш заблудените и грешащите, това е лек
17. Да помагаш на старите и слабите, това е лек
18. Да използваш силата си, за да помагаш на хората, това е лек
19. Да съчувстваш на изоставените и да жалиш самотните, това е лек
20. Да си милостив към бедните и да помагаш на просешките подаяния, това е лек
21. Заемайки високо положение, да служиш (помагаш) на по-низшите, това е лек
22. Да  си скромен и отстъпчив в речта си, това е лек
23. Да се отнасяш с почит и уважение към по-младшите по ранг, това е лек
24. Да не настояваш за връщането на стари дългове, това е лек
25. Да си способен на искрено съчувствие при беда, това е лек
26. Да си правдив в думите, да запазиш искреност и доверие в другите хора, това е лек
27. Да не спориш кой прав, кой крив, това е лек
28. Да се откажеш от увъртания и да се стремиш към прямота, това е лек
29. Ако се сблъскаш с агресия, не реагирай грубо, това е лек
30. Ако те оскърбят, не затаявай обида, това е лек
31. Да страниш от злото и да се стремиш към доброто, това е лек
32. Отстъпвай на другите най-хубавото, оставяй за себе си най-лошото, това е лек
33. Да отстъпваш по-голямото, като взимаш за себе си по-малкото, това е лек
34. При среща с мъдрец, критично оценявай себе си в сравнение с него, това е лек
35. Да не се изтъкваш и да не се стремиш към показност, това е лек
36. Да не претендираш за заслуги, а да поемаш най-трудното, това е лек
37. Да не се хвалиш с добродетели, това е лек
38. Да не премълчаваш заслугите на другите хора, това е лек
39. Да не се оплакваш при тежка работа, това е лек
40. Да скриваш тайното зло (лоши мисли, които знаеш срещу други хора - поддържане на хармония) , това е лек
41. Ако си богат, да помагаш на бедните, това е лек
42. Издигайки се, да умееш да се владееш, това е лек
43. Ако си беден, да не се оплакваш, това е лек
44. Да не преувеличаваш своето значение, това е лек
45. Добре да се отнасяш към успехите на другите, това е лек
46. Да не обичаш тайната корист, това е лек
47. С тайна добродетел да правиш милосърдие, това е лек
48. Да не псуваш и да не обиждаш нищо, това е лек
49. Да не обсъждаш другите хора, това е лек
50. Да говориш благи думи и добри речи, това е лек
51. За бедите и болестите си да обвиняваш себе си, това е лек
52. Да не се отклоняваш от трудностите, това е лек
53. Като правиш добро, да не се надяваш на отплата, това е лек
54. Да не псуваш домашните животни, това е лек
55. Да пожелаваш на хората изпълнение на техните желания, това е лек
56. Да успокояваш сърцето си, когато се запътваш към храм, това е лек
57. Да постигаш мир в сърцето си и да успокояваш ума си, това е лек
58. Да не помниш старо зло, това е лек
59. Да изправяш заблуждение (за себе си и за другите) , това е лек
60. Да слушаш съвети и да се стремиш към промяна, това е лек
61. Да не се месиш в чужди дела, това е лек
62. Да сдържаш гнева и раздразнението си, това е лек
63. Да се освобождаваш от потоците мисли, това е лек
64. Да почиташ възрастните, това е лек
65. И при затворени врати строго да внимаваш за себе си (не само пред обществото, но и когато си сам) , това е лек
66. Да възпитаваш у себе си синовна обич и любов между роднините (лошите връзки в семейството дисхармонизират) , това е лек
67. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто, това е лек
68. Да живееш в чистота и честност, това е лек
69. Да съхраняваш верността, помагайки на хората, това е лек
70. Да се бориш с подозрението и да се избавяш от съмнения, това е лек
71. В покой да бъдеш добър и приветлив, това е лек
72. Да почиташ и уважаваш написаното от мъдреците, това е лек
73. Да мислиш за божественото и да помниш за Пътя (ДАО) , това е лек
74. Извършвайки важно дело, да не обръщаш внимание на умората, това е лек
75. Да почиташ небето и да уважаваш земята, това е лек
76. Да опазваш покоя си при отсъствие на стремежи, това е лек
77. Да бъдеш доброжелателен и скромен, това е лек
78. Да разпространяваш мъдрост, това е лек
79. Да оказваш почет на светците (трите чисти - Лао Дзъ и 2 небесни божества) , това е лек
80. Да не се стремиш да натрупваш богатство, това е лек
81. Да не нарушаваш заповеди и забрани, това е лек
82. Честност, безкористност, вяра и доверие, това е лек
83. Да не си алчен по отношение на богатство и пари, това е лек
84. Да се радваш на това, че у човека има енергия и морал, това е лек
85. Да поносиш тежък товар на някой старец, това е лек
86. Да се избавяш от емоции и да се отказваш от прибързаности, това е лек
87. Да се стремиш да подбуждаш хората към добро, това е лек
88. Имайки богатство, да бъдеш милосърден, това е лек
89. Да бъдеш добър по сърце и отзивчив в мислите си, това е лек
90. Ползвайки се с високо положение, да вършиш добрини, това е лек
91. Ако колата ти е празна, помогни на онзи, който е претоварен, това е лек
92. Да критикуваш откровено като спазваш принципите на верността, това е лек
93. Да се стараеш да поделиш това, което имаш, с нуждаещите се, това е лек
94. С добро да мислиш за мъртвите, това е лек("за мъртвите добро или нищео")
95. Да избавяш от зло себе си и другите, това е лек
96. Да си доволен от съдбата и живота си, това е лек
97. И при най-тежката мъка да не заразяваш с мъка другите, това е лек
98. Да отстъпваш на другите, това е лек
99. Да пестиш вътрешното (енергия, дух, тяло, чувства) , това е лек
100. Да създаваш живот (вътрешен живот, енергия, да даваш живот на другите и т.н.) , това е лек

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да решиш проблем, предварително го предотврати!
Хората не се стремят да се подготвят предварително, за да предотвратят проблемите, а се опитват да ги решават. Мъдрият се сдобива с щастие, когато то още не е ознаменовано, предотвратява катастрофите, преди да станат.
Хората смятат, че малкото добро не носи полза, а от малкото зло няма вреда. Но ако не се натрупва добро малко по малко, няма да се стигне до големия морал.
Когато помниш и се избавиш от стоте болести, няма да ти се случват беди; проблемите сами ще отпаднат; винаги ще получаваш помощ в трудности и опасности, а децата и внуците ти няма да са лишени от помощта на небесата.
От древни времена мъдреците са се стремили да правят добро и в най-незначителните неща. Не е имало нито една грешка, която да не са изправяли. Ако водиш себе си по този начин, все едно взимаш лекарство.

ДЕВЕТ ОПАЗВАНИЯ (принципи)

1. Опазването (развитието) на хармонията - когато се поддържа, не се изхабява енергията.
"Мъдрият човек подражава на небето и земята. Не се привързва към светски нрави и суети. Счита небето за свой баща, а земята за своя майка. Ин и Ян са неговата пътеводна линия. Четирите времена (сезоните) са неговия закон (спазвай промените в циклите). Когато хилядите неща изгубват този принцип, те загиват, а когато го следват - те живеят"

2. Опазване на духа - каквото е в небето и земята, това е и в човека
Глава = небе; крака = небе. Както на небето има 4 времена, така и човека има 4 крайника. В небето има 5 движения = 5-те първоелемента = 5 вътрешни органи в човека. В небето има вятър, студ и горещина, които причиняват на човека: вятъра - вътрешен вятър; дъжда - влага, покой; студа - сковаване; горещината - гняв.
"Най-главният орган е сърцето и в него живее духа.Ушите и очите са слънцето и луната, а кръвта и енергията - те са като дъжда и вятъра. Когато слънцето и луната нарушават формите на движението, получават се затъмнения, в резултат на които няма светлина. Когато вятъра и дъжда не съответстват на своите сезони (на принципите на движение), те носят вреди и смърт (болести). Затова опазвай яснотата и сиянието на слънцето и луната. Нима е възможно да се напрягат дълго ушите и очите постоянно; да безпокоиш енергията и духа си непрекъснато? Затова мъдрецът опазва духа си вътре и така не греши (не хаби сили чрез желания за информация, която е маловажна)."

3. Опазване на енергията
Кръвта и енергията са най-жизнената част на човека. Ако са концентрирани в тялото (не излизат навън), гърдите и корема (тялото) са пълни (здрави), желанията са малко, ушите и очите са в прекрасно състояние (зрението и слуха са ясни), енергията и концентрацията не се разсейват. В този момент човек слуша и може да чуе всичко. Ако си в покой, всичко виждаш; това, което вършиш, го вършиш успешно. В хармония и покой мъдрецът намалява привързаността и желанията си. Когато енергията (дзин) и духа се опазват вътре, формата и тялото не се изхабяват, защото желанията разрушават енергията; любовта и ненавистта (чувствата) уморяват човешкото сърце. Човек не умее да доживее докрай годините, отпуснати му от небето, поради стремежа да изживее светския си живот.
"Когато те унизяват, не трябва да негодуваш. Ако те превъзнасят - не се радвай" - Лао Дзъ.

4. Опазване на цялото, на истината, на връзките с природата
Ако човек не придава важност на хилядите неща, в сърцето не възникват заблуждения. Ако равнозначно се отнасяш към смъртта и живота, в съзнанието ти няма страх. Ако виждаш общото във всички промени и трансформации, тогава яснотата ти не ще се помрачи. Затова Постигналият ДАО върви по пътища (път на мисълта), където няма застави, препятствия.

5. Опазване на простотата
"Човек, жаден за уважение и власт, за богатство и изгода, е низък. Мъдрият яде толкова, колкото му е нужно, за да запълни пустотата и да набира енергия. Той регулира чувствата си, отказвайки се от излишества и не жадува да натрупа много. Той прочиства очите си, като не вижда, успокоява ушите си, като не слуша, подчинява си сърцето, като не размишлява, не безпокои духа си, като отхвърля новините, знанията (ненужните). Така опазва простотата (естествената си същност)."

6. Опазване на промените (в чувства, външни, вътрешни)
Трябва да се владее изкуството за управляване на сърцето, което се изразява в хармония, постигната чрез меко отношение (мярка във всичко, движение според ситуациите, използване на природните блага без изгода).

7. Опазване на чистотата
"Човек получава своята енергия от небето. Очите и ушите се напълват с гласове и цветове. Устата и носът се изпълват с аромати и зловония. Кожата и мускулите приемат студ и горещина, а възможността е една - или смърт, или живот". (можеш да станеш благороден или човек с низки мисли и чувства). "Духът е източник на познанието. Ако духът е чист, тогава съзнанието ще е ясно. А съзнанието (духа) живее в сърцето. Затова, ако в съзнанието има справедливост, сърцето е спокойно. Хората не се оглеждат в бързо течаща вода, а се оглеждат в прозрачен тих водоем, защото там водата е чиста и прозрачна. Затова, ако духът е чист, съзнанието и вниманието ще са спокойни и човек ще е способен правилно да определя характера на нещата (правилно или не, вярно или не и т.н.). Когато духът е чист, привързаността и желанията няма да се завладяват".
"Постигайки цялото (цялостно мислене), подобрявайки своите способности и достижения, достигаш до прозрачно възприятие. Нищо не ще те въведе в заблуждение"

8. Опазване на пълнотата (естествената същност)
"Ако в поднебесната (земята) се натрупат прекалено много вещи, енергията ще бъде в излишък. Стремежите на хората лесно ще клонят към възгордяване. В голям мащаб това се проявява в използването на оръжие и агресия, а в малкото се проявява в кичене и презрителност. Това може да се сравни с ураганен вятър или проливен дъжд, които не се задържат дълго. Мъдрият затова запазва единството (пълнотата) през цялото време. И ако ти се падне да придобиеш максимална известност и власт, не се отнасяй към себе си несериозно, защото бързо ще паднеш. Силният, високият връх е смъртта. Напълването до крайност води до гибел. Мъдрият дори да се издигне в обществото, гледа да се съхрани вътрешно (не ламти за още)."

9. Опазване на пустотата и мекотата
"Мъдрият се затваря с Ин и се отваря с Ян (движи се с циклите на природата). Така е способен да дойде в състояние на отсъствие на радост (външно). В такова състояние няма нищо, което да не те радва. Така, достигайки радост отвътре, не обръщаш внимание на външното. Овладяването на сърцето (чувствата) се състои в това, че привързаността, желанията, любовта, ненавистта отсъстват (вече не ти пречат - те са външни чувства). Така всичко външно не ти влияе.

ДЕВЕТ ПРЕЧКИ ПО ПЪТЯ КЪМ САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ И РАЗВИТИЕ

1. Постоянна загриженост за прехрана, дрехи и пари
2. Загриженост за нуждите на по-визрастните ни родители и роднини
3. Прекалена привързаност и любов към някой, излишна емоционалност
4. Обсебване от мисли за богатство, слава и пари (мисли за материалното)
5. Самосъжаление и труден живот ( самосъжалението е вид егоцентризъм)
6. Контрол и измама от страна на псевдо учители
7. Заслепеност и излишна емоционалност в постоянни дискусии и спорове
8. Липса на желание и мотивация за развитие; мързел
9. Винаги да чакаш друг "по-удобен" момент ("следващият месец", "другата седмица" и т.н.), за да се промениш и да направиш това, което трябва.

автор: г-н Ван Циенцюн
Академия Ханлин
Блогът на Ани Пешева