Дао Дъ Дзин от Лао Дзъ, II - част
Бележки към учението
Съдбата е в мен, не в небесата
-- китайска мъдрост
Целта на всяко учение и практика, за духовно самоусъвършенстване, е постигане на постоянно и едновременно, осъзнато присъствие в мисли, думи, дела, медитация(транс) и сънища. Само по този начин можем да постигнем цялостно и непрекъснато съзнание, което да врпегнем в издигането на духа, неговото тяло и ум, и само по този начин можем да се научим да управляваме живота си сами, без да сме подвластни на съдбата и случайността. За постигането на тази цел, както всеки ще се досети е необходимо изключителното ни внимание, енергия и дисциплина, без които никога няма да успеем. Именно за да се сдобием с тях, ние трябва щателно да преосмислим начина си на живот и да се научим да живеем правилно.
Има много учения за правилен начин на живот, едно такова учение е класическия и безсмъртен труд на философа мистик Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин - учение за безупречн и добродетелен начин на живот, според каноните на Дао, необозримият абстракт направляващ пътя на всички живи същества.
Важно е да се проумее връзката между двигателя на съдбата Дао и нашето поведение Дъ, тя е двустранна и това лежи в основаната идея на учението. Дао Дъ, Дъ Дао - подчинявайки поведението и живота си на естествения закон на Дао, У Вей *, ние все повече го контролираме и така избягваме всички случайни събития в нашия живот, които могат да доведат до нещастия и смърт. С други думи осъзнатият начин на живот ни помага да избегнем нещастията и преждевременната смър, вместо това ние се изпълваме с енергия и наслада от живота, разширяваме до невъобразими граници кръгозора на възприятията си и се възползваме максимално от късмета да сме живи и съзнателни същестъва.
* У Вей - естествено действие, действие без усилие, бездействие, безупречно или безпогрешно действие, действие в точния момент; "Вей У Вей" - основен принцип в даоизма, показващ пътя за достигане на целите на една борба, независимо наша вътрешна или реална външна, без агресия и конфронтация. Вей У Вей означава буквално да действаш чрез бездействие или с най-малко усилие, да знаеш кога да действаш и кога да не действаш, да бъдеш естествен.
Учението - част II
51
Дао ражда нещата, Добродетелта ги отглежда.
Нещата се оформят, формите се завършват.
Ето защо няма нищо, което да не уважава Дао
и да не цени Добродетелта.
Уважението на Дао и цененето на Добродетелта,
не са по заповед.
Те са поначало естествени.
Ето защо Дао ражда нещата,
Добродетелта ги отхранва, отглежда,
възпитава, усъвършенствува, прави ги зрели,
грижи се за тях,
защитава ги.
Да създаваш, но да не присвояваш.
Да действуваш, но да не се хвалиш.
Да ръководиш, но да не командуваш.
Това е най - дълбоката Добродетел.
52
В Поднебесната има начало, то е майка на Поднебесната.
Когато постигнем майката, ще разберем нейните деца.
Когато разберем децата, трябва да се върнем отново към майката.
Така до края на живота си няма да бъдем в опасност.
Който закрие своите сетива, който затвори своята врата,
до края на живота си няма да се безпокои.
Който открие своите сетива, който потъне в своето дело,
до края на живота си няма да се избави от безпокойство.
Виждането на ситното значи светлина.
Съхраняването на слабото значи могъщество.
Който използва блясъка
и отново се връща към светлината,
няма да си навлече беда.
Това значи да владееш постоянното.
53
Ако аз имах точни знания,
бих вървял по широкия път,
бих се боял само от
завоите.
Широкият път е съвършено равен,
но хората обичат пътечката.
Блестящите дворци.
Обраслите стръмни поля.
Съвсем празните хамбари.
Обличането на разкошни дрехи.
Носенето на остър ланец.
Яденето до пресита.
Трупането на богатства.
Това са блясъците на грабежа.
Това не е Дао.
54
Който умее да стои, няма да се катурне.
Който умее да се държи, няма да се изтърве,
Синовете и внуците няма да
престанат да му пренасят жертва.
Който усъвършенствува качествата в себе си,
неговата добродетел е истинска.
Който усъвършенствува качествата в семейството,
неговата добродетел е изобилна.
Който усъвършенствува качествата в селото,
неговата добродетел е обширна.
Който усъвършенствува качествата в княжеството,
неговата добродетел е богата.
Който усъвършенствува качествата в Поднебесната,
неговата добродетел е всеобща.
Ето защо мъдрецът
-
от себе си съди за себе си,
от семейството съди за семейството,
от селото съди за селото,
от княжеството съди за княжеството,
от Поднебесната съди за Поднебесната.
Откъде аз знам света като такъв?
Благодарение на това.
55
Който има съвършена добродетел, прилича на пеленачето.
Отровните оси и змии не го хапят.
Свирепите зверове не го нападат.
Хищните птици не го налитат.
Костите му са меки, мишците - слаби,
но здраво се държи.
Той не знае съюза на двата пола,
Но действува съвършено, защото е пълен с Ци.
По цял ден вика и не пресипва, защото е хармоничен.
Знанието на хармоничността се нарича постоянство.
Знанието на постоянството се нарича просветеност.
Обогатяването на живота се нарича щастие.
Развълнуваното сърце се нарича сила.
Пълното със сила същество - застарява.
Това се нарича нарушение на Дао.
Нарушителят на Дао преждевременно
загива.
56
Който знае, не говори.
Който говори, не знае.
който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
който притъпи своето острие,
който освободи мисълта си от объркване,
който смекчи своя блясък,
който се уеднакви с праха,
е тъждествен на най - дълбокото.
Ето защо не може да го приближиш,
не може да го пренебрегнеш,
не може да му помогнеш,
не може да му навредиш,
не може да го възвишиш,
не може да го унизиш.
Ето защо той е уважаван в Поднебесната.
57
Държавата се управлява със справедливост.
Войната се води с хитрост.
Завоеванието на Поднебесната
се осъществява чрез бездействието.
Откъде знам това?
Ето откъде:
Когато в Поднебесната има много ограничения,
народът обеднява.
Когато в народа има много оръжие,
в държавата цари смут.
Когато се увеличават законите и заповедите,
броят на
крадците и разбойниците расте.
Ето защо мъдрецът казва:
Ако аз не действувам, народът сам ще се изменя.
Ако аз съм спокоен, народът сам ще се изправя.
Ако аз съм пасивен, народът сам ще се обогатява.
Ако аз нямам страсти, народът ще е простодушен.
58
Когато правителството е спокойно,
народът е простодушен.
Когато правителството е дейно,
народът е нещастен.
В нещастието живее щастие,
в щастието се таи нещастие.
Кой знае тяхната граница?
Те нямат постоянство.
Справедливостта се превръща в хитрост.
Доброто се превръща в зло.
Заблуждението на хората е отдавна.
Ето защо мъдрецът е човек
справедлив, но не отсича,
бодлив, но не боде,
прям, но не произволничи,
светъл, но не блести.
59
Когато управляваш хората,
действувай в съгласие с природата -
няма по добро от хамбара.
Хамбарът - това значи
предварителна подготовка.
Предварителната подготовка
означава
усъвършенстване на Добродетелта.
Съвършената Добродетел е всепобеждаваща сила.
Всепобеждаващата сила е неизчерпаема.
С неизчерпаемата сила може да се овладее държавата.
Управлението има ли майчинско начало,
може да е дълговечно.
Това се нарича най - дълбок корен,
здрава основа, продължаваща живота.
Вечно съществуващо Дао.
60
Управлението на голямото княжество
напомня пърженето на дребна риба.
Ако Поднебесната се управлява с Дао,
духът на умрелите не ще има значение.
Той не само не ще има значение,
но няма и да вреди на хората.
Не само духът няма да вреди на хората,
но и мъдрецът няма да им вреди.
Тези двете не си вредят
защото си разменят добродетели.
61
Голямото княжество е река в низина,
възел на Поднебесната, самка на Поднебесната.
Самката винаги побеждава самеца
със спокойствието си.
По своето спокойствие тя стои ниско.
Ето защо голямото княжество спечелва
малкото
княжество, защото се поставя по - ниско от него.
Малкото княжество предразполага към себе си
голямото княжество, защото стои по - ниско от него.
Ето защо предразполагат към себе си,
или защото се поставят по - ниско,
или защото са сами по себе си ниско.
Нека голямото княжество не желае повече
от това да бъдат еднакво нахранени всички,
а малкото княжество не желае повече
от това да служи на хората.
Така и двете ще получат това което желаят,
На голямото се пада да бъде ниско.
62
Дао е най - дълбокото на нещата,
съкровище за добрите и защита на недобрите.
Красивите думи могат
да се произнасят публично.
Красивите постъпки могат
да се разпространяват сред хората
Защо трябва да се изоставят недобрите хора?
Защо се издига император,
а се назначават трима съветници?
Те, макар и да имат скъпоценни неща
и колесници с по четири коня,
по - добре е да следват Дао.
Защо
древните хора са ценели Дао?
Не казах ли, че не се стремели към богатство
и опрощавали провиненията?
Ето защо Дао е съкровище на Поднебесната.
63
Действувай чрез бездействието.
Извършвай неизвършеното.
Вкусвай невкусеното.
Голямото е съставено от дребното.
Много се получава от малко.
На ненавистта отговаряй с Добродетел.
Преодолявай трудното, докато е лесно.
Осъществявай голямото, докато е дребно.
В света трудното дело започва с лесното,
а голямото с малкото.
Ето защо мъдрецът
никога не започва велико дело,
затова извършва велики дела.
Който лесно обещава,
не заслужава доверие.
Ето защо за мъдреца
всичко изглежда трудно,
затова няма трудности.
64
Онова, което е спокойно, лесно се държи.
Онова, което още няма признак, лесно се планира.
Онова, което е хрупкаво, лесно се разтапя.
Онова, което е ситно, лесно се
разсейва.
Действието започва с онова, което още не е,
Редът се въвежда, докато няма смут.
Голямото дърво израства от малкото.
Девететажната кула започва от първата тухла.
Изминаването на хилядите Ли започва от първата стъпка.
Който действува, няма успех.
Който държи, губи.
Ето защо
мъдрецът не действува,
затова няма поражение,
не държи, затова не губи.
Който бърза в работата си,
се проваля до самия си успех.
Който е внимателен в края на работата си,
както и в началото и - успява.
Ето защо мъдрецът желае нежеланието,
Не цени трудно придобитите неща,
учи онова, което още не се е научило,
върви по онзи, път по който са минали другите,
поддържа естествеността на нещата
и не се осмелява да действува.
65
В древността способния да следва Дао
не просвещавал народа, държал го в невежество.
Народа се управлява трудно,
защото много знае.
Ето защо
управлението на държавата с мъдруване
е нещастие за държавата,
управлението на държавата без мъдруване
е щастие за държавата.
Който знае тези двете, знае един принцип.
Знанието на този принцип
се нарича най - дълбоко качество.
Най - дълбокото качество е
и дълбоко, и далечно,
и противоположно на всички неща.
Който го следва,
ще постигне велико благополучие.
66
Реките и моретата господствуват над долините,
защото са разположени ниско.
Ето защо господствуват над долините.
Който иска да се издигне над хората,
трябва да се постави по - ниско от тях.
Който иска да бъде пред хората,
трябва да се постави зад тях.
Ето защо мъдрецът
стои над хората, но не им тежи,
намира се пред тях, но не им вреди.
Ето защо хората го издигат с радост
и той не им досажда.
Понеже не се бори в Поднебесната,
никой не
може да го победи.
67
Всички хора казват,
че моето Дао е велико и не прилича на нищо.
То не прилича на нищо, именно защото е велико.
Ако то прилича на нещо, отдавна би станало нищожно.
Аз имам три съкровища, към който се придържам.
първото е човеколюбие,
второто - пестеливост,
третото - да не вървя пред другите.
Аз съм човеколюбив, затова мога да бъда храбър.
Аз съм пестелив, затова мога да бъда щедър.
Аз не вървя пред другите, затова мога да бъда ръководител.
Днес който е храбър, без да е човеколюбив,
който е щедър, без да е пестелив,
който върви пред другите, без да е отстъпчив -
загива.
Във войната побеждава онзи,
който е човеколюбив.
Неговата отбрана е здрава.
Естествеността го спасява.
Човеколюбието го охранява.
68
Способният пълководец не е насилник.
Способният войн не се гневи.
Способния да побеждава, не
напада.
Способния да използва хората се поставя ниско.
Това се нарича Качество, избягващо боя.
Това се нарича сила използваща хората.
Това значи да следваш природата
и древното начало.
69
Военното изкуство гласи:
аз не смея да нападам,
но съм длъжен да се защитавам,
аз не смея да настъпя нито една педя,
но съм длъжен да отстъпя един пръст.
Това значи
действие чрез бездействие,
отстъпление с неоковани ръце,
отблъскване без противник,
задържане без войници.
Няма по голямо нещастие
от недооценяването на врага.
Недооценяването на врага
почти загуба на моите съкровища.
Ето защо от противопоставените войски
побеждава онази, която скърби.
70
Моите думи лесно се разбират
и лесно се осъществяват,
но хората не могат да ги разберат
и не могат да ги осъществят.
В думите е началото, в делата - главното.
Поради липсата на
знания
хората не могат да ме разберат.
Колкото по - малко ме разбират,
толкова по - скъпоценен съм.
Ето защо мъдрецът
се облича в груба дреха,
но в себе си носи яспис.
71
Който знае, че не знае,
е възвишен.
Който не знае, че не знае,
е болен.
Който взема болестта за болест,
не е болен.
Мъдрецът не е болен,
защото взема болестта за болест.
Ето защо не е болен.
72
Когато народът не се бои от властта,
придобива голяма власт.
Не стеснявайте жилищата му.
Не угнетявайте живота му.
Който не угнетява не ще бъде угнетен.
Ето защо мъдрецът
познава себе си, но не се показва,
обича себе си, но не се възвишава.
Ето защо се отказва от последното
и придобива първото.
73
Който е безумно храбър, загива.
Който е разумно храбър, живее.
От тези двете едното е полезно,
другото - вредно.
Кой знае причината за онова,
което се ненавижда по
природа?
Ето защо мъдрецът също
се затруднява да обясни.
Небесното Дао
не се бори, но е способно да побеждава,
не говори, но е способно да отговаря,
не го канят, но то само идва,
забавя се, но е способно да планира нещата.
Небесната мрежа е рядка,
но нищо не пропуща.
74
Ако хората се боят от смъртта,
защо се заплашват със смърт?
Ако наистина хората се страхуват от смъртта,
ония, които внасят смут, аз ще ги заловя и убия.
Често палачът се самоубива.
Да влезеш в ролята на палача,
значи да замениш великия майстор.
Който заменя великия майстор,
рядко не отрязва собствените си ръце.
75
Народът гладува,
защото са му големи данъците.
Ето защо гладува.
Народът се управлява трудно,
защото са му дейни управителите.
Ето защо се управлява трудно.
Народът не скъпи живота си,
защото управителите му искат да живеят охолно.
Ето защо
не скъпи живота си.
Който пренебрегва своя живот,
по - мъдро цени живота.
76
Човекът когато се ражда е нежен и слаб,
а когато умира е твърд и сух.
Нещата когато се раждат са слаби и крехки,
а когато умират са сухи и твърди.
Ето защо
твърдото и сухото отива към смъртта,
а нежното и слабото отива към живота.
Ето защо
Негъвкавата войска губи боя.
Твърдото дърво се прекършва.
На голямото и силното мястото е долу.
На нежното и слабото мястото е горе.
77
Небесното Дао
не е ли като обтегнатия лък?
Връхната му част е снижена,
а ниската - възвишена.
Излишното се съкращава,
недостатъчното се допълва.
Небесното Дао
отнема от богатите и дава на бедните.
Човешкото Дао наопаки.
То отнема от бедните и дава на богатите.
Кой може да предаде излишното на другите?
Само онзи който има Дао.
Ето защо мъдрецът
действува, но не е самонадеян,
Завършва с успех, но не се
хвали,
не желае да се показва мъдър.
78
В света няма нищо по - меко,
по - нежно от водата.
Тя е непобедима.
Тя няма равна на себе си.
Слабото побеждава силното.
Мекото побеждава твърдото.
Всички знаят това,
но не могат да го осъществят.
Ето защо мъдрецът казва:
Който приеме върху себе си
унижението на държавата,
е господар на държавата.
Който приеме върху себе си
нещастието на държавата,
е властител на Поднебесната.
Откровените думи,
приличат на неоткровените.
79
След голямата омраза
обезателно остава нещо от нея.
Нима спокойствието може
да се счита за хубаво?
Ето защо мъдрецът
държи на договора
и не укорява хората.
Който има Добродетел,
държи на договора.
Който няма Добродетел,
го нарушава.
Небесното Дао няма роднина,
то винаги е на страната на добрите.
80
Нека държавата да е малка, а народа
разреден,
даже и да има повече оръжие да не го употребява.
Нека да се направи
хората да не рискуват живота си, да не се скитат надалече,
даже и да има лодки и коли, да не ги използват,
даже и да има въоръжена войска, да не я извеждат.
Нека да се направи
хората отново да връзват възли, да има вкусна храна,
прекрасно облекло, спокойно жилище и радостен живот.
Нека да се направи
съседните държави, взаимно да се гледат,
взаимно да си слушат пеенето на
петлите и лаенето на кучетата.
Хората да не се скитат от едно на
друго място до края на живота си.
81
Правдивите думи не са красиви.
Красивите думи не са правдиви.
Добрият не е красноречив.
Красноречивият не е добър.
Знаещият не е всезнаещ.
Всезнаещият не е знаещ.
Мъдрецът не се запасява,
но колкото повече прави за другите,
толкова повече забогатява,
колкото повече дава на другите,
толкова повече има.
Небесното Дао
допринася
полза на всички неща,
но не им вреди.
Дао на мъдреца е:
Действай, но не отнемай.
-- Лао Дзъ
страница: 1 2
Този превод на трактата Дао Дъ Дзин е взет от сайта за бойни изкуства
Daobg.com