Дао Дъ Дзин от Лао Дзъ
Бележки към учението
Дао - път, начин, Дао(не се превежда, нещо абстрактно); Дъ - добродетелност, безупречно поведение, висок морал, дисциплина; Дзин - канон, правила, учение; Дао Дъ Дзин - учение за безупречн и добродетелен начин на живот, според каноните на Дао - за култивиране на жизнена сила и енергия, здраве, дълголетие и духовно самоусъвършенстване;
Основна концепция, канон, която е заложена в Даоското Учение За Правилен Начин На Живот - Дао Дъ Дзин е У Вей.* Всичко написано по-долу, като начин и морални норми на поведение е подчинено на нея.
У Вей, е не само начин да внимаваме за всяко наше действие, слово и мисъл, а чрез него съхраняваме и култивираме жизнената си енергия. Това е необходимо за по-нататъшното развитие и усъвършенстване на духа и осъзнаването на живота, което ще доведе до пълна промяна на неговото качество, също и на собствената ни съдба. У Вей, не на последно място е силата на добродетелта Дъ, без която е невъзможен пътя към собсвтеното ни духовно издигане.
Крайна цел на Дао Дъ Дзин, усъвършенстването на поведението(моралът) и духът, е съзнателното достигане(завръщане) до пределите на Дао - началото и краят на всичко, неназовимият произход, източник на всички неща, на живота и на съдбата, необузримата за линейния разум необятност, абстрактът изпълващ безкрая (У Дзи), силата която ни нашепва ежедневния свят (Тай Дзи), който ни заобикаля.
* У Вей - естествено действие, действие без усилие, бездействие, безупречно или безпогрешно действие, действие в точния момент; "Вей У Вей" - основен принцип в даоизма, показващ пътя за достигане на целите на една борба, независимо наша вътрешна или реална външна, без агресия и конфронтация. Вей У Вей означава буквално да действаш чрез бездействие или с най-малко усилие, да знаеш кога да действаш и кога да не действаш, да бъдеш естествен.
Учението - част I
1
Безименното е начало на небето и земята.
Притежаващото име е майка на всички неща.
Ето защо който няма страсти, вижда безпределното,
Който има страсти вижда пределното.
Тези двете имат еднакво начало, но различно име.
И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по - дълбока -
врата на всяка тайна.
2
Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното.
Когато хората узнаха добротата на доброто, разбраха злото.
Ето защо
битието и небитието взаимно се пораждат,
трудното и лесното взаимно се създават,
дългото и късото взаимно се сравняват,
високото и ниското взаимно се склоняват,
гласните и съгласните взаимно хармонират,
предишното и следващото взаимно се редуват.
Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи,
нещата се създават, но той не подменя тяхното начало,
създава, но не обсебва,
действа но, не е самонадеян,
завършва с
успех, но не се хвали.
Именно защото не търси признание,
То не може да му се отнеме.
3
Ако се уважават Мъдрите хора, хората няма да се карат.
Ако не се скъпят редките вещи, хората няма да крадат.
Ако няма съблазнителни неща, сърцата на хората няма да се вълнуват.
Ето защо управлението на мъдреца иска:
да са пусти сърцата на хората,
да са пълни стомасите им,
да е слаба волята им,
да е силен гръбнакът им.
Той постоянно се стреми народът да няма знания и страсти,
а имащите знания да не смеят да действат.
Той управлява съгласно принципа:
Действай чрез бездействието и ще има ред.
4
Дао е пусто, но използването му е неизчерпаемо.
То, бездънното, сякаш е праотец на всички неща.
Притъпим ли неговите остриета,
Освободим ли се от неговата хаотичност,
Смекчим ли неговите сблъсъци,
Уеднаквим ли неговите прашинки,
О как е чисто, сякаш е
изчезнало, но съществува.
Аз не знам на кого е рожба,
То предшества появяването на бога.
5
Небето и Земята не притежават доброта.
Те се отнасят към всички неща като към
Жертвено куче, направено от слама.
Мъдрецът не притежава човеколюбие.
Той се отнася към всички хора като към
Жертвено куче, направено от слама.
Пространството между Небето и Земята
Не е ли като в ковашки мех и флейта?
Пусто и неизкривено - колкото е по - голям
Тласъкът, толкова е по силен дъха.
Който говори много стига до задънка.
По - добре е да има мяра.
6
Безсмъртната пустота се нарича
най - дълбока самота.
Вратата на най - дълбоката самота
се нарича корен на Небето и Земята.
Тя е вечна като съществуване
и действува без усилие
7
Небето и Земята са дълговечни.
Ако Небето и Земята са дълговечни,
то е защото не съществуват за себе си,
затова
могат да бъдат дълговечни.
Ето защо мъдрецът
като се поставя зад другите,
излиза пред тях,
като пренебрегва живота си,
го запазва.
Не се ли осъществява личният му интерес
тъкмо защото няма личен интерес?
8
Висшата добродетел е като водата.
Водата допринася полза на всички неща, но не се бори с тях.
Тя се стреми към ниските места, които хората презират.
Ето защо прилича на Дао.
Принципът на мъдреца е:
Животът да следва Земята.
Сърцето да следва Дълбочината.
Благотворителността да следва Човечността.
Думите да следват Искреността.
Управлението да следва Спокойствието.
Делото да следва Умението.
Постъпките да следват Времето.
Именно защото мъдрецът не се бори, затова е непогрешим.
9
Който взема препълнен съд,
по - добре да не го взема.
Който преостря върха,
не може да го запази дълго.
Пълна зала със злато и яспис,
никой не може да
опази.
Който се гордее с богатство и почести,
сее семето на своето падение.
Завършиш ли своето дело,
(колкото и да е велико), оттегли се.
Това е закон на естественото Дао.
10
Ако душата и тялото се слеят в едно,
възможно ли е да не се разделят?
Ако съсредоточаваш Ци (енергията) и си мек,
възможно ли е да си като детето?
Ако съзерцанието е чисто и дълбоко,
възможно ли е да е без грешка?
Да се обича народът и управлява държавата,
възможно ли е без мъдрост?
Да отваряш и затваряш небесната врата,
възможно ли е без самота.
При разбирането на всичко това,
възможно ли е бездействието?
Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, но да не присвояваш,
Да действаш, без да бъдеш самонадеян,
Да управляваш, но да не подчиняваш -
Това се нарича най - дълбока Добродетел.
11
Тридесет спици обхващат главината,
в нейната вътрешна празнота
е полезността на колелото.
От глината правят
прибори,
в тяхната вътрешна празнота
е пригодността на съда.
На дома пробиват врати и прозорци,
в неговата вътрешна празнота
е полезността на стаята.
Ето защо:
Битието е полезно,
Небитието-пригодно.
12
Многото цветове,
заслепяват зрението.
Многото тонове,
заглушават слуха.
Многото подправки,
развалят вкуса.
Бързата езда и ловът,
вълнуват сърцето.
Скъпоценните неща,
карат човека да краде.
Ето защо Мъдрецът иска стомаха му да бъде сит,
а не очите му да гледат красота.
Той се отказва от последното и придобива първото.
13
"Славата и позора са подобни на страха."
"Скъпоценното и страшното са подобни на тялото."
Какво значи:
"Славата и позора са подобни на страха?"
Който получава слава отгоре,
когато я получава, се страхува,
когато я загуби, също се страхува.
Ето какво значи:
"Славата и позора са подобни на
страха
Какво значи:
"Скъпоценното и страшното са подобни на тялото?"
Аз съм много страхлив, защото имам тяло,
ако нямах тяло, от какво да се страхувам?
Ето защо,
който скъпи Поднебесната като своето тяло,
може да му се даде царството,
който обича Поднебесната като самият себе си,
той е достоен да я управлява
14
Гледам го, а не го виждам, затова го наричам невидимо.
Слушам го, а не го чувам, затова го наричам беззвучно.
Пипам го, а не го улавям, затова го наричам мъничко.
За тези трите не може да се пита по - нататък,
защото се сливат в едно.
Неговата горна страна е неосветена.
Неговата долна страна е незатъмнена.
То е безкрайно и не може да се назове,
връща се към непредметността.
Наричам го форма на безформеното, образ на непредметното.
Ето защо е неясно, мъгляво.
Срещам го, а не му виждам лицето.
Следвам го, а не му виждам гърба.
Който се придържа към
древното Дао
и контролира сегашното битие, може да познае древното начало.
Това се нарича закон на Дао.
15
В древността способният да бъде образован е бил
дълбок и обширен, дълбок до непонятност.
Доколко е бил непонятен,
принуден съм да му дам образ.
Внимателен, сякаш преминава река по тънък лед.
Бдителен, сякаш съседите му го заплашват.
Въздържан, като гост.
Разливащ се, като топящ се лед.
Естествен, като неодялано дърво.
Широк, като долината.
Непроницаем, като мътна вода.
Кой може да спре мътното? Покоят постоянно го избистря.
Кой може да задържи покоя? Движението постоянно го нарушава
Който съблюдава Дао, не желае излишък.
Именно защото няма излишък, може с малко - не създава ново.
16
Ще доведа пустотата (на сърцето) докрай.
Ще запазя пълно спокойствие.
Нещата се развиват.
Аз виждам техният кръговрат.
Всички неща разцъфтяват и
се връщат към своето начало.
Възвръщането към началото се нарича спокойствие.
Спокойствието се нарича завръщане към живота.
Възвръщането към живота се нарича постоянно.
Постоянното се нарича просветеност.
Който не знае постоянното,
постъпва безразсъдно - неблагополучно.
Който знае постоянното, е всеобхватен.
Всеобхватният е справедлив.
Справедливият става господар.
Господарят следва Небето.
Небето следва Дао.
Дао е вечно.
За такъв господар, до края на живота няма опасност.
17
За добрите древни владетели
хората са знаели само че съществуват.
По късно са ги обичали и възхвалявали.
След това се страхували от тях.
Още по - късно ги презирали.
Когато се ограничава доверието,
цари недоверие.
Който е загрижен и скъп на думите,
завършва делото с успех.
Народът казва:
"По начало аз съм естествен"
18
Когато напуснаха великото Дао,
Появиха се
човеколюбието и справедливостта.
Когато се появи мъдруването
възникна великото лицемерие.
Когато възникна раздорът в семейството,
появиха се синовната почтителност и бащинската любов.
Когато се възцари смутът в държавата,
появиха се верните слуги.
19
Ако се отстрани мъдруването,
народът ще има стократна полза.
Ако се отстранят човеколюбието и справедливостта,
народът ще се върне към синовната почтителност и бащинската любов.
Ако се отстранят хитростта и алчността,
крадците и разбойниците ще изчезнат.
Тези трите са от недостатъчни знания.
Ето защо хората трябва да се научат:
да бъдат прости и скромни,
да ограничават личното
и да потискат страстите.
20
Ако се отстрани "учеността", няма да има печал.
Каква е разликата между "да" и "не"?
Каква е разликата между добро и злото?
Онова, от което хората се страхуват
не могат да не се
страхуват.
Колкото се е отдалечил (светът).
Кога ли ще се спре?
Всички хора са радостни,
сякаш присъстват на обредно угощение,
сякаш празнуват настъпването на пролетта.
Само аз съм спокоен - без предвестие,
подобен на бебето,
още неумеещо да се смее,
без цел като бездомник.
Всички хора имат излишък,само аз съм сякаш изключен
със сърце на глупав човек - непонятен.
Всички хора са потънали в светлина, само аз съм потънал в мрак.
Всички хора са изпитателни, само аз съм великодушен -
необятен като морето, безпределен като вятъра.
Всички хора имат способност, само аз приличам на глупавия,
само аз се отличавам от другите - ценя майката хранителница.
21
Съдържанието на великата Добродетел
се подчинява само на Дао.
Дао е вещ неясна, мъглява.
О неясно, о мъгляво, в тебе има образи.
О мъгляво, о неясно, в тебе има вещи.
О далечно, о бездънно, в тебе има Ци.
Ци са най -
конкретни, съвършено достоверни.
От древността до днес неговото име не е изчезнало.
Чрез него знам началото на нещата.
Откъде аз знам началото на всички неща?
Благодарение на него.
22
Извива ли се, запазва се цяло.
Кривото се изправя.
Празното се напълва.
Вехтото се обновява.
Който няма получава.
Който има се заблуждава.
Ето защо Мъдрецът обхваща единството
и служи за пример в Поднебесната.
Не се самопредставя, затова блести.
Не се хвали, затова е прославен.
Не напада, затова има успех.
Не се гордее, затова е по-старши.
Не се бори, затова е непобедим в Поднебесната.
В древността са казвали:
"Извива ли се, запазва се цяло."
Нима това са празни думи
наистина запазва се цяло.
23
Природата си служи с малко думи.
Ето защо: вихърът не духа цяла сутрин.
Поройният дъжд не вали цял ден.
Кой прави това? Небето и Земята.
Ако Небето и Земята не могат да говорят
дълго,
какво да се каже за човека?
Ето защо:
Който следва Дао, е тъждествен с Дао.
Който следва добродетелта, е тъждествен с добродетелта.
Който напуска Дао, е тъждествен на напускането.
Който е тъждествен на Дао, приема Дао с радост.
Който е тъждествен с добродетелта, приема добродетелта с радост.
Който е тъждествен на напускането, приема напускането с радост.
При ограничено доверие имаме недоверие.
24
Който се повдига на пръсти,
не може дълго да стои.
Който прави големи крачки,
не може дълго да върви.
Който се уповава само на своите очи недовижда.
Който се самопредставя, не блести.
Който се хвали, не се прославя.
Който напада, няма успех.
Който се гордее, не може да е старши.
Въз основа на Дао,
това се нарича остатък от ядене,
ненужно поведение.
Всички се отвращават от него.
Ето защо:
Който има Дао, не постъпва
така.
25
Преди възникването на Небето и Земята
има вещ хаотична.
О спокойна, о пустинна, единствено неизменна,
циркулираща безспир.
Може да се счита майка на Поднебесната.
Аз не зная нейното име. Ще я нарека Дао.
По принуда ще я нарека велико.
Великото ще нарека отминаващо.
Отминаващото ще нарека далечно.
Далечното ще нарека възраждащо се.
Ето защо (казват) :
Дао е велико. Небето е велико.
Земята е велика. Човекът е велик.
В света има четири величия и
Човекът е едно от тях.
Човекът следва Земята.
Земята следва Небето.
Небето следва Дао.
Дао следва естествеността.
26
Тежкото е основа на лекото.
Във вълнението главно е спокойствието.
Ето защо Мъдрецът ходи цял ден -
не се отделя от обоза.
Макар и да вижда прелести,
не се пристрастява към тях.
Напразно владетелят на десет хиляди колесници,
зает със себе си леко гледа на Поднебесната.
Лекомислието разрушава
основата.
Нетърпеливостта погубва управителя.
27
Който умее да ходи, не остава следи.
Който умее да говори, не прави грешки.
Който умее да смята, не употребява сметало.
Който умее да затваря, не употребява мандало,
но да се отвори е невъзможно.
Който умее да завързва, не употребява въже,
но да се отвърже е невъзможно.
Мъдрецът винаги е способен да спаси човека,
ето защо за него няма ненужен човек.
Той винаги е способен да спаси вещта,
Ето защо за него няма ненужна вещ.
Това се нарича просветеност.
Ето защо добрият е учител на лошия,
лошият е негов спасителен обект.
Ако лошият не цени своя учител
и добрия не обича своя обект,
макар и да се считат за умни - са глупави.
Това се нарича дълбока тайна.
28
Който знае своята сила,
но сдържа слабостта си,
е планински ручей в Поднебесната.
Който е планински ручей в
Поднебесната,
не се отклонява от постоянната Добродетел,
връща се към състоянието на детето.
Който знае своя блясък, но се държи скромно,
е за пример в Поднебесната,
не се отклонява от постоянната Добродетел,
връща се към безначалното.
Който знае своята слава,
но не се удостоява,
е пролом в Поднебесната
Който е пролом в Поднебесната,
постига постоянната Добродетел,
връща се към простото.
Разпадне ли се простото,
превръща се в предмети.
Мъдрецът го използва
и става ръководител.
Ето защо великият порядък не се нарушава.
29
Който мисли да завладее Поднебесната със сила,
аз виждам няма да успее.
Поднебесната е тайнствен съд.
Тя не може да се завладява.
Който се опита ще претърпи поражение.
Който я държи ще я загуби.
Ето защо:
Едни идват, други следват.
Едни лъхат, други духат.
Едни укрепват, други
слабеят.
Едни се създават, други се разрушават.
Ето защо мъдрецът се отказва от
свръхмерното, прекаленото и крайното.
Ето защо великият мъж взема същественото
и отхвърля несъщественото,
взема плода и отхвърля цвета.
Той предпочита първото и се отказва от второто.
30
Който е държавен глава посредством Дао,
не използва военна сила в Поднебесната,
защото тя може да се обърне срещу него.
Където е пребивавала войската, там растат тръни.
След големи войни настъпват гладни години.
Добрият пълководец:
Побеждава и толкоз.
Той не смее да прилага насилието.
Побеждава и не се гордее.
Побеждава и не се хвали.
Побеждава и не се величае.
Побеждава и не насилва.
Побеждава и толкоз.
Веществото достигне ли разцвет на силите си - остарява.
Това се нарича нарушение на Дао.
Нарушителят на Дао преждевременно загива.
31
Войната е оръдие на нещастието,
всички я ненавиждат.
Ето защо който има Дао, не се сближава с нея.
Почетното място по време на мир,
е от лявата страна на благородния,
а по време на война - от дясната.
Войната е оръдие на нещастието.
Тя не е средство на благородния,
той я води само по принуждение.
Главното е да запазиш спокойствие.
Ако сияеш самодоволно,
значи радваш се на убийствата.
Който се радва на убийствата,
не може да завоюва съчувствие в Поднебесната.
Радостното дело възвишава левите,
а нещастното - десните.
Фланговите началници се строяват от ляво,
а пълководците стоят отдясно.
Казват: "Устроили са траурна церемония."
Ако се убиват много хора, за това трябва да се скърби.
Победата е устроена траурна церемония.
32
Дао е вечно безименно, просто.
Макар и мъничко, в света никой не може да го подчини.
Ако императора и князете го съблюдават,
всички неща ще се самоподчиняват.
Когато Небето и
Земята се съединят, пада сладка роса.
Народът не и заповядва, тя сама е по равно.
Има ли управление, ще има и названия.
Доколкото има названия, трябва да знаеш предел.
Който знае предела, може да избегне опасността.
Всичко в света се възвръща към Дао,
както планинските поточета
текат към реките и моретата.
33
Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действа упорито,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре и не го забравят,
е безсмъртен.
34
Великото Дао е разлято.
То е наляво и надясно.
Всички неща се раждат благодарение на него,
но то не им нарежда.
То извършва подвизи но не се слави.
То отглежда нещата, но господар не им става.
То е винаги без желания,
може да се нарече
мъничко.
Всички неща се връщат към него,
но то господар не им става,
може да се нарече велико.
То е велико, защото не се счита велико.
35
Хората ще се насочат към онзи,
който владее великият образ.
Те ще се насочат към него
и той няма да им вреди.
Той ще им даде: мир,
спокойствие, музика и храна.
Даже пътникът ще се спре при него.
Произнесеното Дао е прясно, няма вкус.
Гледам го, а не го виждам.
Слушам го, а не го чувам.
Използвам го, а не го изчерпвам.
36
Искаш ли да го свиеш, трябва да го разпуснеш.
Искаш ли да го отслабиш, трябва да го заздравиш.
Искаш ли да го унищожиш, трябва да го възвеличиш.
Искаш ли да му отнемеш, трябва да му дадеш.
Това се нарича дълбоко просвещение.
Мекото побеждава твърдото.
Слабото побеждава силното.
Рибата не може да се отдели от реката.
Острото оръжие на държавата
не бива да се показва на
хората.
37
Дао е вечно бездейно,
Но няма нищо ненаправено от него.
Ако императорът и князете го съблюдават,
Нещата ще се изменят сами по себе си.
Те ще се изменят, но ако някой поиска да действува,
Аз ще го подавя с помощта на безименното, простото.
Безименното, простото е свободно от желания.
Нежеланието носи спокойствие и
Поднебесната се стабилизира сама по себе си.
38
Който е с висша Добродетел, неговата Добродетел не е формална,
затова има Добродетел.
Който е с низша Добродетел, не е свободен от формалната Добродетел,
затова няма Добродетел.
Който е с висша Добродетел бездейства,
но чрез бездействието действува.
Който е с нисша Добродетел действува,
но действува с напрежение.
Който е с висша Човечност действува,
но действува чрез бездействието.
Който е с висша Справедливост действува,
но действува с напрежение.
Който е с висши Принципи действува, но никой не му
отговаря,
той принуждава хората към почтителност.
Ето защо след загубването на Дао се появи Добродетелта,
след загубването на Добродетелта се появи Човечността,
след загубването на Човечността се появи Справедливостта,
след загубването на Справедливостта се появи Законът.
Законът това е признак на недостатъчно
доверие и преданост, начало на смут.
Външното е цвят на Дао, начало на невежество.
Ето защо великият мъж взема същественото и отхвърля несъщественото
взема плода и отхвърля цвета.
Той предпочита първото и се отказва от второто.
39
Ето тези, който от древни времена са придобили единство:
Небето е придобило единство, затова е чисто.
Земята е придобила единство, затова е спокойна.
Духът е придобил единство, затова е проницателен.
Долината е придобила единство, затова е цветуща.
Нещата са придобили единство, затова се размножават.
Императорът и князете са придобили
единство,
затова са лидери в Поднебесната.
Ето какво създава единството.
Ако Небето е нечисто, вероятно ще се разкъса.
Ако Земята е неспокойна, вероятно ще се раздруса.
Ако Духът е непроницателен, вероятно ще престане да бъде.
Ако Долината не цъфти, вероятно ще се превърне в пустиня.
Ако Нещата не се размножават, вероятно ще изчезнат.
Ако императорът и князете не са благородни, вероятно ще ги съборят.
Ето защо неблагородните са основа на благородните,
ниското е основа на високото,
затова императорът и князете се самонаричат:
сиротни, самотни и нещастни.
Това не е ли незнатност - основа на знатността. Не е ли?
Ето защо голямата прослава не е слава.
Не бъди пищен като ясписа, а прост като камъка.
40
Противоположността е действие на Дао.
Слабостта е функция на Дао
В света всички неща се раждат от битието.
Битието се ражда от небитието.
41
Високо
просветеният чуе ли за Дао действува съгласно с него.
Средно просветеният чуе ли за Дао, ту го съхранява, ту го загубва.
Неукия чуе ли за Дао, избухва в смях.
Ако не го подхвърли на присмех, не би било Дао.
Ето защо съществува поговорката:
"Светлото Дао прилича на тъмното.
Настъпващото Дао прилича на отстъпващото.
Висшето Дао прилича на низшето.
Силно бялото прилича на черното.
Обширното качество прилича на недостатъчното.
Енергичното качество прилича на ленивото.
Простата истина прилича на нейното отсъствие.
Великият квадрат няма ъгъл.
Големият съд дълго се прави.
Силният звук не се чува.
Великият образ няма форма."
Дао е скрито - няма име
Само то дава помощ - води до съвършенство.
42
Дао ражда едно, едно ражда две,
две ражда три, а три - всичките неща.
Всичките неща носят със себе си Ин и Ян,
в невидимото Ци те са в хармония.
Хората презират названията - сиротен,
самотен, нещастен.
Но императорът и князете се самонаричат
Ето защо нещата понякога намаляват цената си,
благодарение на което тя се увеличава,
понякога увеличават цената си,
благодарение на което тя намалява.
Хората разпространяват своето учение,
аз също разпространявам своето учение.
"Жестокият не умира от собствена смърт."
Аз ще започна своето учение с това.
43
В света най - слабото,
побеждава най - силното.
Небитието прониква навсякъде.
Ето защо аз знам
ползата от бездействието.
В света няма нищо по добро
от безмълвното поучение,
от ползата на бездействието.
44
Кое ти е по - близко, славата или животът?
Кое ти е по - скъпо, богатството или животът?
Кое преживяваш по - силно, печалбата или загубата?
Който много се скъпи, много ще загуби.
Който много се запасява, ще претърпи тежка загуба.
Който има мяра, няма неуспех.
Който знае предел,
не е в опасност - може да е
дълговечен.
45
Великото съвършенство прилича на
несъвършеното - използвайки го е неизчерпаемо.
Свръхпълното прилича на пустото -
Използвайки го е непресъхваемо.
Извънредно правото прилича на кривото.
Голямото остроумие прилича на глупостта.
Великият оратор прилича на пелтека.
Вълнението побеждава студа.
Покоят побеждава топлината.
Спокойствието създава ред в Поднебесната.
46
Когато в Поднебесната има Дао,
конете торят Земята.
Когато в Поднебесната няма Дао,
военните коне се жребят в предградието.
Няма по - голямо нещастие от
незнанието на мяра.
Няма по - голямо престъпление
от стремежа към богатство.
Ето защо:
Който умее да бъде доволен,
винаги е удовлетворен.
47
Мъдрецът познава света,
без да излиза от вратата.
Той вижда небесното Дао,
без да поглежда през прозореца.
Който повече излиза по - малко знае.
Ето защо мъдрецът
не ходи, но
знае,
не вижда, но именува,
не действува, но успява.
48
Който се учи всеки ден,
умножава своите знания.
Който служи на Дао всеки ден,
намалява своите желания.
Непрестанното намаляване
достига до бездействието.
Бездейства, но няма
нищо ненаправено от него.
Завоеванието на Поднебесната винаги
се осъществява чрез бездействието.
Който действува, Поднебесната
е извън неговата победа.
49
Мъдрецът няма собствено сърце.
Сърцето на народа
е сърце на мъдреца.
Аз правя добро на добрия,
на лошия също правя добро.
Това е то доброта,
произтичаща от Добродетелта.
Аз вярвам на искрения,
на неискрения също вярвам.
Това е то вяра,
произтичаща от Добродетелта.
В Поднебесната мъдрецът събира
мнението на хората в своето сърце.
Той прави всички
да приличат на пеленаче.
50
Нещата се раждат и умират.
Три на десет
отиват към живот, три на десет към смърт
и още три на десет умират преждевременно.
Защо това е така?
Защото се стремят пресилено към живот.
Аз съм слушал, че който умее да пази живота си,
като върви по Земята, не се натъква на носорога и тигъра,
като влезе в бой, не се среща с въоръжения войник.
Носорогът, няма къде да забие своя рог.
Тигърът, няма къде да забие своите нокти.
Войникът, няма къде да употреби своя меч.
Защо това е така?
Защото е вън от смъртта.
-- Лао Дзъ
страница: 1 2
Този превод на трактата Дао Дъ Дзин е взет от сайта за бойни изкуства
Daobg.com