Тун Хай Чуан (1813-1882)
Предание за наставника на Ба Гуа Джан |
По време на управлението на династия Цин изгряват три ослепителни звезди на китайското УШУ, поразяващи света със своето майсторство. Знаменити майстори от три велики школи Тай-Чи, Син-И и Ба-Гуа се събират в Пекин като записват ярък период от историята на бойните изкуства в Китай. Заслуга за това има и живеещият по това време майстор на Ба Гуа Джан Тун Хай Чуан. Историческа действителност, която се превръща в легенда за Високо майсторство, извисен дух и добродетел и се носи повече от 100 години в света на УШУ.
Тун Хай Чуан се е родил в 1813 г. /по други данни в 1779г./ в Хундун, провинция Шанси. Живял е в село с името Чжудяо, което се намира на юг от административния център Венан в провинция Хъбей. Той притежавал здраво тяло, дълги ръце и големи длани. По физическа сила превъзхождал другите хора. Още от детството си обожавал бойното майсторство, имал склонност към лова. И в съвършенство владеел много видове бой без оръжие и с оръжие, особено добър бил в стила Ърлан Чуан. В годините 1851-1861 Тун Хай Чуан странствал на юг и на север от Великата река, навлизайки в планини и посещавайки малки селца, в търсене на знаменити учители и отшелници. Един път преминавайки през планината Сюехушан /днешните планини Цзюхушан/ в провинция Анхой/, той се загубил и по погрешка навлезнал в местност обрасла с гъста гора. Търсейки пътя, той неочаквано видял непълнолетно момче /Даос/, което правило някакви движения описвайки кръгове около един храст. Притежавайки високо ниво в стила “ърпланчуан” Тун Хай Чуан веднага разбрал, че малкият Даос се занимава с бойни техники, но не разбирал защо така се върти в кръг. Тун не се сдържал и се разсмял като същевременно изпуснал и няколко неуважителни фрази. Малкият Даос виждайки, че някакъв мирянин се надсмива над тренировката му, веднага заявил, че трябва да премерят майсторството си в реален бой. Тун Хай Чуан горял от желание да продемонстрира своето майсторство и да докаже, че неговите думи съответстват на истината. Двамата намерили полянка в гората и боят започнал. Както и да действал Тун Хай Чуан, колкото и бързо и мощно да летели неговите юмруци и крака, той не можел да разбере защо неговите удари не достигали тялото на малкия Даос.Малкият Даос бил бърз като ястреб, прелитащ през гората. Внезапно се извъртял, движел се в кръг и бил необичайно ловък. Не предоставяйки възможност за контрадействие, той едновременно атакувал с ръце и крака, и с удар повалил Тун Хай Чуан на земята. Тун Хай Чуан естествено не се признал за победен и ставайки отново се впуснал в атака, но бивайки повален за трети път, той се признал за победен и без да взема в предвид разликата във възрастта и физическото развитие Тун Хай Чуан почтително помолил малкия Даос да го вземе за ученик. Но преди да отговори каквото и да било малкият Даос зад гърба им се чул смях и пред Тун Хай Чуан се появил Даос със сиви коси и младо лице. Този Даос се казвал Би Ченса и той бил учителя на малкия Даос. Стоейки до дърветата той отдавна наблюдавал схватката. Би Ченса разбрал, че Тун Хай Чуан е способен да разбере и възпиеме същността на истинското бойно имение и го взел при себе си като ученик. Би Чемса се ръководел от принципа “Тренирай Ци /енергията/ и повдигай Шен /духът/”. Той изцяло предал на Тун Хай Чуан изкуството за тренировка на дланите, ходейки с завъртания, в съответствие с Ин и Ян и Осемте триграми. Тун Хай Чуан и преди това бил добре трениран физически, а възприемайки същността на истинското бойно изкуство, тренирайки по цели дни в продължение на няколко години, достигнал много високи резултати. По-късно Тун Хай Чуан заминава за Пекин /1862 г./. Започвайки да работи като евнух в забраненият град, той бил посрещнат от дребнавост, интриги и доносничество, затова се премества да служи в резиденцията на великия княз Су. Той умишлено скривал, че владее УШУ и никой не предполагал, че той е голям майстор на УШУ - “Скривайки в тялото си удивителното майсторство”. Великият княз Су обожавал УШУ и често канел известни майстори в резиденцията си, за да продемонстрират техниката си, а тези които се представяли добре ги назначавал в резиденцията като охрана или преподаватели на своето изкуство. Мястото, където живеели се наричало “охранителния двор”. По това време като управител на охранителния двор бил някой си Ша, човек с не малък боен опит, но с ниски морални качества. Един път този Ша, хвалейки се със своята техника, заявил, че той се явява най - добрият копиехвъргач, и че от сто опита има 100 попадения. Великият княз Су веднага решил да се направи демонстрация. Да наблюдават демонстрацията дошли всички хора, които работели в резиденцията. Залата за демонстрации се препълнила с народ. Великият княз Су, гледайки това оживление, пиел чай. Скоро той заповядал на слугите си да му донесат още чай, но влезлият с подноса с чая слуга, не могъл да премине през стената от хора, и изплашен, че великият княз Су ще се разгневи, плувнал в пот. В това време Тун Хай Чуан, който се мотаел в задните редици от зрители, виждайки бедственото положение, в което изпаднал разносвачът на чай, решил да му помогне. Тун Хай Чуан взел подноса с чая, отскочил и прелитайки над стената от хора, без да разлее нито капка, той поднесъл чая на великия княз Су. Княз Су, ставайки очевидец на такава ловкост, демонстрирана от Тун Хай Чуан, бил много удивен и попитал Тун дали не се занимава с някакви бойни изкуства. Тун разбрал, че повече не може да се крие и отвърнал, че е учил малко. Великият княз Су тогава му заповядал да демонстрира своето изкуство. Тун Хай Чуан се спуснал в залата, разкършил ръцете си, малко отпуснал колана и мигновено изпълнил “ястребът пронизва гората”. Започнал да изпълнява своята вълшебна техника на “променящите се длани” по време на движение по окръжност. Тъкмо се виждало как се обръща наляво, когато най - неочаквано, той се обръщал надясно, завъртайки се атакувал горе и долу, трансформирайки и сменяйки посоките, непостижимо и загадъчно изпълнявайки прелитане през деветте дворци, и обхождане на осемте триграми; ту настъпвайки - ту отстъпвайки; ту високо - ту ниско; ту твърдо - ту меко; ту бързо - ту бавно. Комплексът бил подобен на движението на облак и течене на вода без начало и край, и възхищението на великия княз Су нямало предел. Когато Тун Хай Чуан изпълнил заключителната форма, великият княз Су веднага попитал Тун: “Днес тук всички присъстващи за първи път видяхме толкова немислимо и свръхестествено бойно изкуство, позволете ми да попитам към какво направление /стил/ се отнася демонстрираното и как се нарича?” Тун Хай Чуан не очаквал княз Су да му зададе такъв въпрос и отговорил първото нещо, което се отронило от езика му. “Това са дланите на Осемте триграми”. От този ден названието “БА ГУА ДЖАН” /дланите на осемте триграми/ бързо се разпространил.
 |
Завеждащият охраната в двора Ша, виждайки, че великият княз Су сега е насочил вниманието си само към Тун и съвсем е забравил за него, провокационно заявил, че той е длъжен да примери силите си с Тун Хай Чуан в двубой, за да се разбере, чие майсторство е по - голямо. Великият княз Су естествено се съгласил. Още от първите секунди на двубоя, Ша се спуснал да атакува Тун, изпълнявайки смъртоносни методи. Но стъпката на Тун Хай Чуан била по - бърза от вятъра, движейки се като странстващ дракон, преобръщайки се като маймуна, сменяйки посоката като орел, и движейки се в кръг той постоянно принуждавал Ша да атакува пустотата. Раздразнен от ситуацията Ша рискувал, като приложил цялата своя сила на тялото в ръката си “Ръка, разбиваща планина”. Но в момента, когато разбиващата длан на Ша била до главата на Тун, той завъртял леко корпуса си, като едновременно пронизал с дясната си ръка, и прилагайки техниката “Скрий цвета под листото” от базовите методи на действие с дланите в стила Ба Гуа джан “Длан на единичната промяна” поразил Ша в подмишничната ямка. Ша бил отхвърлен и рухнал на замята, като дълго време не могъл да стане. Всички били възхитени от майсторството на Тун, великият княз Су назначил Тун Хай Чуан вместо Ша да завежда охраната на двора. Виждайки това Ша и разбирайки, че не може да върне времето назад, с престорено уважение, заедно с жена си той помолил Тун Хай Чуан да му стане ученик. От този ден Тун започнал да преподава БА ГУА Джан в резиденцията на великия княз Су.
Тун Хай Чуан започнал да обучава ученици и да се спре разпространението на Ба Гуа Джан било вече невъзможно. Не само от средите на благородниците искали да учат при Тун Хай Чуан. При него идвали и най - обикновени хора, които молили да ги учи. Навсякъде се чувало за Тун Хай Чуан и Ба Гуа Джан. В същото време претърпелият поражение в схватката Ша, скривайки в сърцето си ненавистта, отишъл като ученик при Тун само, за да може да издебне удобен момент да си отмъсти. Тун Хай Чуан естествено виждал, че Ша нещо е замислил, не знаейки неговия план, спокойно чакал действията му. Веднъж празнувайки своя рожден ден Тун Хай Чуан се заседял до късно с учениците си. Ша решил, че момента е настъпил и се уговорил с жена си да убият през нощта Тун. Изчаквайки да се стъмни напълно Ша и жена му се прокраднали към прозореца на спалнята на Тун Хай Чуан и се ослушали - било мъртва тишина. Знаейки, че Тун Хай Чуан сега спи дълбоко, Ша метнал едно след друго две копия. В мятането на копия Ша бил професионалист и бил много точен. Копията се забили, но от вътре не последвала никаква реакция. Мислейки, че Тун вече е мъртъв, Ша храбро влезнал в стаята, когато вътре го осветила светлина от лампата, която Тун внезапно запалил. Ша видял Тун в най - добро здраве да седи в леглото си в положение на медитация. На Ша от страх му се разтреперили краката, рухнал на колене и започнал да се моли за пощада. Не желаейки да си губи времето с толкова низък човек Тун Хай Чуан го погледнал и отново се потопил в медитация. Ша избягал панически от стаята и още същата нощ, заедно с жена си напуснал Пекин.
Преди това от резиденцията на великия княз Су често изчезвали ценни вещи, но откакто Тун Хай Чуан станал завеждащ охраната в резиденцията, кражбите престанали. От този момент доверието на великия княз Су към Тун Хай Чуан още повече нараснало и той започнал да го изпраща тук-там с важни поръчки. Веднъж Тун Хай Чуан по заповед на великия княз Су се отправил зад Великата китайска стена, за да събере продоволствения данък и по пътя си се срещнал с разбойническа шайка. Бандитите виждайки, че Тун Хай Чуан е съпроводен само от трима човека се нахвърлили върху тях с цел да ги убият и ограбят. Тун Хай Чуан, стискайки в ръцете си характерното за стила Ба Гуа оръжие, така наречените обръчи огън и вятър, сновял насам натам, отбивайки враговете си. Ловък и бърз като вихър отначало отрязал главата на главатаря, а после заколил повече от 10 човека. Така благодарение на Тун Хай Чуан била разбита бандата, която грабила търговците и тероризирала населението. След този случай името на Тун Хай Чуан се прославило и зад Великата китайска стена.
След като Тун Хай Чуан става известен в света на бойните изкуства и прославил стила Ба Гуа джан, много знаменити учители на бойното изкуство от други места, идвали при него, за да обменят техниките си и да премерят сили. Те всички претърпявали поражение в схватка с Тун Хай Чуан. Ето какво гласи надписа на надгробния му камък: “Повече от десет опитни бойци, обкръжавайки Тун, само се уморяваха в опитите си да го атакуват, без да могат да постигнат каквото и да било”, “Майстори на меча и на секирата, специално се биеха с невъоръжения Учител, той ми изтръгваше от ръцете оръжието, стъпвайки върху краката им, не им оставяше никакви шансове”. “По време на странстванията си зад Великата китайска стена, заповядал на няколко човека, въоръжени с различни оръжия да го обкръжат и нападнат едновременно. Учителят ги посрещал от четирите страни, бил ловък като вихър”.
Истории за ужасяващата техника и майсторство на Тун Хай Чуан има много,
тук ви представяме само две:
Веднъж, когато Тун Хай Чуан разяснявал на учениците си смисъла на Ба Гуа
джан, неочаквано от покрива на къщата се чула шумна птича врява. Всички
естествено били раздразнени, заради прекъсването на урока. На Тун Хай
Чуан също се развалило настроението, той повикал учениците си да излязат
на двора и показвайки стряхата на покрива, казал: “Гледайте как учителят
ви ще хване някоя от птиците”. Учениците не могли да разберат как може
учителят им да хване птица, която лети, от земята. Тун Хай Чуан издигнал
енергията си /Ци/, рязко се извисил във въздуха и след секунда се приземил.
Учениците видели в неговите ръце три птици. Когато се опомнили от възхищението
и учудването си, всички вкупом започнали да го молят да ги научи на изкуството
на скоковете. Тун Хай Чуан се усмихнал и казал: “Вие искате да изучавате
това изкуство, за да можете после да станете разбойници? По добре си концентрирайте
усилията в изучаването на промените и ходенето в кръг.”
Друг път някой от старшите членове на императорската фамилия повикали Тун Хай Чуан да преподава Ба Гуа джан в неговата резиденция. Ученик на Тун станал същият хазяин със своята жена. Веднъж, когато хазяинът и жена седнали малко да си починат, неочаквано от покривите на резиденцията се чул весел детски смях. Те много се учудили как може дете да се покатери толкова високо. Поглеждайки към прозореца, видели как Тун Хай Чуан, скачал по покрива със собствения им син на рамене и казвал: “Е, как е, харесва ли ти двамата с теб да яздим облаците?” Детето не преставало радостно да се смее. На следващия ден хазяинът и жена му отишли при Тун Хай Чуан и дълго стояли на колене, умолявайки го да ги научи на изкуството да се ходи по облаците. Тун Хай Чуан поклатил глава и казал: “На това за нямам право да ви уча!”
По времето, когато Ба Гуа джан се прославя, в столицата пристига представител на друг велик стил - Син-И - това е Го Юншен, постигайки корена на Син И Чуан, той става известен на юг и на север с това, че е убил в схватки на 60 гранд майстора на други стилове, за него се говорело, че неговите удари с полукрачка нямат равни в цялата поднебесна империя. Той бил чувал за свръхестествената система на Ба Гуа Джан и голямото майсторство на Тун Хай Чуан, но понеже не го бил виждал лично, не вярвал напълно на приказките. Той решил да се срещне с Тун в двубой. В това време Тун Хай Чуан също бил чувал вече за майсторството на Го Юншен и искал да разбере в дълбочина системата на Син-И-Чуан. Боят продължил три дни с прекъсвания. Всеки от тях показал всичките си възможности. Скоростта била толкова голяма, че било трудно да се разбере какво става и чие майсторство е по-голямо. На четвъртия ден изкуството на Тун Хай Чуан станало още по - въодушевено, дланите му се изхвърляли все по - бързо, формите се трансформирали все по - страховито, техниките ставали все по - изкусни и Го Юншен, виждайки че почтената възраст изобщо не се отразява на Тун Хай Чуан се изпълнил с голямо уважение към Тун. От друга страна и Тун Хай Чуан бил във възторг от Син-И-Чуан на Го Юншен, където “Формите, благодарение на спускането на Ци са тежки като планината Тяншън, но движенията на корпуса са леки като полет на птица”. И тогава двамата се договорили взаимно да приемат достойнствата и да отблъскват недостатъците и станали добри приятели.
От този ден Ба Гуа и Син-И стават едно семейство. Трениращите Ба Гуа,
изучават и Син-И, трениращите Син-И се усъвършенстват в Ба Гуа. А историята
за двубоя между Тун Хай Чуан и Го Юншен влиза в златния фонд на легендите
за УШУ.
Тун Хай Чуан напуска света през зимата на 1882 г. през управлението на
династията Цин. Даже непосредствено преди смъртта си, бивайки прикован
към леглото, той пак изпълнявал с ръце формите за трансформация на дланите,
показвайки на учениците си как неуморимо и безкористно трябва да развиват
величието на Ба Гуа джан.
И наистина името на Тун Хай Чуан е слято завинаги с изкуството БА ГУА
ДЖАН.
Статията е взета от страницата на клуб Гладиатор гр. Варна