У ШУ, Чи Гун и мистицизъм - най-доброто в българският интернет |
лунна фаза |
Учението на Дон Хуан по Карлос КастанедаВъведениеОбгърналият се в тайнственост антрополог Карлос Кастанеда, през 1960 година, по време на следването си в университета на Лос Анджелис (Калифорния), пожелал да научи нещо повече за лечебните растения, използвани от индианците. Решаваща за него била срещата му с дон Хуан Матус - индианец от племето яки. Това станало на една автогара в пограничен град в Аризона, където ги запознал приятел на младия тогава учен. Сред познатите си дон Хуан бил известен като брухо или йерберо, т. е. като лечител, знахар, магьосник. Роден е през 1891 година в югозападно Мексико, по думите му също в семейство на католици. През 1900 година племето му било заточено от мексиканското правителство в централната част на страната. Почти целия си живот прекарал в родината си, без да я напуска. В процеса на общуването му с дон Хуан интересите на Кастанеда се пренасочили. Любопитството му се превърнало в чиракуване. Първите си наставления получил през юни 1961 година. Отначало чиракувал в Аризона, където и живеел тогава. По-късно започнал да се среща с дон Хуан за по няколко дни в град Сонора (Мексико). Неговото обучение продължило до 1965 година, когато се отказал, за да започне отново през 1968 година. Тъй че чиракуването му се дели на два периода: от 1961 година до 1965 година и от 1968 година до смъртта на дон Хуан. По време на разговорите им Кастанеда си водил бележки, които след това систематизирал. Той разделил данните на групи от сродни идеи, като ги подредил по важност според субективното им значение и ги класифицирал. Впоследствие започнал да ги издава като книги: "Учението на дон Хуан", "Една отделна реалност", "Пътуване към Икстлан", "Приказки за силата", "Вторият пръстен на силата", "Дарът на Орела", "Огънят отвътре", "Силата на мълчанието", "Изкуството на сънуването". В качеството си на наставник дон Хуан бил водач на група ученици: Сесилия, Делия, Хермелинда, Кармела, Нелида, флоринда, Зюлейка, Зуала, Марта, Тереза, Висент, Манюел, Хенаро, Емилито, Джон Тума. Освен тях имал и една друга група от десет чирака: Соледад, Ла Горда, Лидия, Жозефина, Роза, Паблито, Нестор, Елихио, Бениньо и Кастанеда. Знанието, което им преподавал, дон Хуан придобил от своя учител - артиста Хулиан, когото наричал диаблеро*. Той на свой ред бил обучен от Елиас, Елиас от Росендо, Росендо от Лухиан, Лухиан от Сантистепан, Сантистепан от Себастиан. Преди тях имало още десет наставника до т. нар. "предизвикател на смъртта" - един няколкохилядолетен нагуал (наставник). Тази верига от магьосници води началото си от древен народ, който съществувал по времето на Толтекската империя, която е изчезнала много преди испанската Конквиста. Дон Хуан наричал себе си и своите последователи "толтеки", но не в смисъл на обикновени хора, които са живели в централно и южно Мексико, а като хора, които съхранявали тайно знание. През 1723 година кланът от наставници на дон Хуан претърпял радикална промяна. Последните осем нагуала били много по различни от предшестващите ги. Те коригирали грешките на учителите си, но основите на учението все пак си останали в толтекската епоха. В общи линии по-същественото от учението се състои в следното: Първо, за да избере някого за чирак, нагуалът трябва да има свидетелство от Духа чрез поличба. Както се разбира от книгите, така е станало с нагуала Хулиан, самия дон Хуан, Кастанеда и всички останали. Не може някой да премине курса на обучение по собствена воля. Веднъж посочен от Духа, ученикът трябва да бъде подмамен от нагуала да тръгне по пътя на магьосника и не след дълга подготовка да се превърне в човек на знанието. Чиракувайки, той трябва да се усъвършенства, като спазва наставленията на учителя. Трябва да се зарежда с енергия от растения, места на силата, предмети, слънцето, сънищата и др., а също така да разпределя наличната си енергия чрез безупречно поведение, докато стане цялостен, т.е. докато придобие достатъчно сила, с която да може да осъществи крайната цел на обучението - съзнателно преминаване в отвъдния свят, като алтернатива на смъртта. Този последен акт на война магьосник и човек на знанието цели, по думите на Дон Хуан, тотална свобода на осъзнаването, чрез която войнът се сдобива със способността да живее почти вечно и да пътува из безкрайността. Възлови точки в обучението са състоянията на необикновена реалност, които са предизвикани от поемането на психотропни растения или удар по гърба от нагуала, имащи за цел да преместят събирателната точка на възприятие и да променят нивото на осъзнаване. При началната подготовката на Кастанеда Дон Хуан си служил с три от психотропните растения - с джимсънова или дяволска трева (Datura inoxia), с вид халюциногенна гъба (Рsilociybe mexicanа) и пейот (Lopophora williamsi) - вид кактус, наричан още Мескалито. Дон Хуан ги използвал самостоятелно и при различни случаи. С джимсъновата трева и гъбата целял придобиване на сила, а с пейота - постигане на знание за правилен начин на живот. Според него значимостта на растенията се състои в свойствата им да предизвикват в човека състояния на особени възприятия, но тяхното приемане не е наложително, а само в крайни случаи както е било при Кастанеда, който е бил изключително невъзприемчив и "твърдоглав". Кастанеда нарича тези състояния "състояния на необикновена реалност". За дон Хуан тези състояния са единствената форма на прагматично, безсловестно познание и придобиване на сила. Джимсъновата трева, халюциногенната гъба и пейотътПриготвяне и ефектДжимсъновата трева трябва да бъде пресадена и отгледана от чирака. Негова работа е да намери място за засаждане по свой вкус. Условието е то да бъде тайно и никой да няма достъп до него. След засаждането на тревата чиракът се грижи за нея без чужда помощ и сам отглежда своето растение, докато то даде семена. Това е знак за нагуала, че чиракът е готов за обучение. От джимсъновата трева дон Хуан придобил такава сила, че с един удар убил човек; хвърлял огромни каменни блокове, които и двадесет мъже не можели да помръднат, подскачал много високо, чак до върховете на дърветата. При гъбите нещата са малко по-деликатни, тъй като от този вид има много разновидности. Това изисква повишено внимание от чирака при събирането им. Случайното объркване е свързано със смъртна опасност. Заедно с още пет вида треви гъбите се накъсват и слагат в кратуна да се изсушат. Изваждат се след една година и се стриват на много фин прах. Събират се пак всички съставки от новата реколта и чак тогава сместа може да се пуши с лула. Прахът от петте съставки изгаря лесно, а този от гъбите - не, и затова се поглъща. Впоследствие димът трансформира човека, дава му сила и го премества от тялото. Духовното зрение се отваря, той започва да вижда и чувства нещата в тяхната същност, става свободен във въздуха - може да измине хиляди километри, преминава дори през материални обекти. Силата, придобита от дима, е личен съюзник на дон Хуан и той я нарича хумито, т. е. малък дим. Димът отвежда човека там, където е съюзникът. Това значи, че съюзникът не е в дима. Когато човекът стане едно със съюзника (т. е. със силата), вече не е необходимо да пуши отново. Употребата на кактуса пейот изисква първо да бъде отрязана връхната му част и да се изсуши. След това се дъвче и поглъща. При особени обстоятелства връхната част може да бъде погълната и свежа. Поглъщането на пейота се извършва на събрания на магьосници (наречени митоте) при следния ритуал: седем мъже сядат в кръг и пълна кошница с пейотени пъпки обикаля в посока, обратна на часовниковата стрелка. Четири пъти последователно всеки си взима по две пъпки, като през това време изпява една песен, наречена "пейотена". По време на сеанса обикалят още две кошници, пълни със сушени плодове и месо. Накрая всички пият много вода. Крайната цел е магьосниците да навлязат в състояние на необикновена реалност. При известни условия по-чувствителните натури могат да навлязат в това състояние, дори ако само седят близо до кактуса. Съюзникът и МескалитоСъюзникът, според дон Хуан, е силата, придобита от джимсъновата трева и гъбата. Това е многозначно понятие, което включва следните аспекти:
Съюзникът е същност, която съществува извън човека. Той е безформен и невидим, за разлика от други сили с осезаеми очертания. Възприема се като качество на чувствата и притежава характер, подобен на човешкия. Сам по себе си съюзникът не е нито добър, нито зъл, но може да служи на магьосниците за угодни на тях цели. Силите, които се съдържат в джимсъновата трева и гъбите, са от различен вид и могат да бъдат манипулирани - магьосникът извлича силата като манипулира съюзника. Между един съюзник и Мескалито има голяма разлика, тъй като Мескалито може да бъде видян, а съюзникът - само ако приеме някаква форма. Съюзникът има способността да приема лъжливи форми на хора или животни. Разликата между истинските и преструващите се е в това, че истинските хора и животни имат сияние около себе си, а фалшивите нямат. Сиянието може да бъде видяно само от един магьосник. Кучето и враната също виждат и не се лъжат. Според дон Хуан много хора на улицата не са истински, а са съюзници. Тези съюзници не могат да действат директно, а само индиректно. Един брухо (магьосник) може да извлича сила от тях. Мескалито има уникална сила, подобна на съюзник. Както и съюзникът, Мескалито се съдържа в определено растение с тази разлика, че Мескалито и растението са идентични. Мескалито не е съюзник, защото няма правило, както съюзникът. А Мескалито без правило не може да бъде манипулиран. Следователно той е достъпен за всички хора, но с някои е несъвместим. Наричан е учител-закрилник, защото може да ръководи човека към правилно поведение и начин на живот. Мескалито има определена видима форма и се възприема различно от различните хора и от един и същ човек при различни случаи. С индивиди, с които е несъвместим, приема непроменяща се форма. Мескалито е същност - вън и независимо от човека. Мескалито и съюзникът предизвикват идентични състояния на необикновена реалност. Местата и предметите на силатаСтарите чародеи разбрали, че земята чувства и това чувстване може да влияе на хората. В зависимост от излъчването си мястото е добро или лошо. Такива места има във всяка къща или стая. Обикновеният човек може да познае добрите места по това, че на тях се чувства спокойно, наспива се добре, възстановява се бързо и е здрав и бодър. На лошите пък е нервен, сънува кошмари, разболява се и дори може да умре. Подобни места излъчват неуловими импулси от енергия. Всички животни могат да ги откриват. За виждащия магьосник добрите, или местата на силата, както ги нарича дон Хуан, са с жълтеникав оттенък, а лошите са наситени със зелен цвят. Нагуалът съветва те да бъдат избягвани. Някои предмети също имат определена сила, която магьосниците владеят с помощта на приятелски духове. Предметите са инструменти на смъртта и са създадени да убиват. Силата на един предмет зависи от силата на неговия притежател. Всеки брухо има 48 царевични зърна, като в средата на всяко е поставена червена жилка. Едно такова зърно може да убие човек. При настъпване или докосване до него силата му влиза в жертвата, а самото зърно се променя и става излишно. Поразеният се разболява и след три месеца умира. Интересен случай с предмет на силата разказва Кастанеда в книгата си "Дарът на Орела". Ла Горда, една от ученичките на дон Хуан, намерила едно камъче с чужда енергия в руините на Монте Албан. В същия миг попаднала под влиянието на собственика на камъчето, живял преди векове. Притежателят бил магьосник, който бил победен от някой по-могъщ от него. Победителят искал да го изяде жив, за да получи силата му, но другият предусетил намерението му и концентрирал силата си в камъчето. Попаднала под чуждото влияние Ла Горда започнала да чува и вижда убийците. За да я извади от това състояние, дон Хуан я заровил в земята, където тя престояла в продължение на девет дни. Гледането и вижданетоПрез втория цикъл на обучението дон Хуан учил Кастанеда предимно как да вижда. Нагуалът правил разлика между гледане и виждане. Гледането е обикновеният начин, по който се възприема света, а виждането е свързано с възприемането не само на света, но и на същността на нещата. Това става с помощта на психотропните растения. По-честото прибягване до тях води до по-бързо отваряне на духовното зрение. С отварянето му се открива нов свят и човек започва да чувства и вижда недостъпни за обикновените хора неща. От този момент той става човек на знанието - толтекски воин. Със свръхестественото си възприятие чиракът вижда човешките и всички живи същества да излъчват бледа, жълтеникава светлина. При животните тя е по-жълта, при хората - по-бяла, а при чародеите е с цвят на кехлибар, подобен на капка мед, огряна от слънчева светлина. При някои жени чародейки светлината е зеленикава. Светлината, излъчвана от древните хора, е имала яйцевидна форма, а при днешните наподобява надгробна плоча. Сиянието, което излиза от човешките същества, е съставено от нещо като светлинни нишки или фибри. Те са пипаловидни и излизат от зоната около пъпа. Въртят се отпред-назад и именно те придават яйцевидната форма. При здравите и силни хора нишките са дълги и яки, а при слабите и болните са много къси, почти невидими. По нишките виждащият може да разбере дали човек е здрав или болен, зъл или добър. Мъртвите хора и животни нямат сияние. По време на сексуалния акт, в момента на зачатието, лъчистите нишки дават съзнание на новото чувстващо същество. По тази причина секс би трябвало да се прави само за създаване на живот. Сексуалната енергия не бива да се изразходва напразно, а да се пести, за да се преориентира за други цели. Дон Хуан разделя хората на два типа - завършен и незавършен. От завършения тип според него е този човек, който не е имал деца, а от незавършения - който е оставил потомство. Първият е енергийно цялостен, т. е. е пълен с енергия, а вторият е празен,, тъй като има енергийна дупка в областта на корема. Енергийната дупка е видима за чародеите. Ако се намира отляво, детето е от същия пол, а ако е отдясно, е от противоположния. Дупката отдясно е черна, а отляво е тъмнокафява. С раждането си детето открадва живеца на родителите си и по този начин се притъпява духът им. За да си възвърне живеца, родителят трябва да се откаже от (загрижеността)** към детето. Живецът на духа на умиращ се връща обратно при онзи, който му го е дал. Събирателна точкаСияйната форма е отделен елемент от физическото тяло и е два пъти по-голяма от него. Тя е т. н. двойник, който по време на смъртта се отделя от физическото тяло. На повърхността на всяка сияйна форма, на разстояние около 60 см назад от върха на дясната лопатка, има кръгло петно с наситен блясък, голямо колкото топка за тенис. Чрез него човек получава възприятия. Дон Хуан го нарича асамблираща точка. Тя няма нищо общо с физическото тяло, а е част от енергийната същност на сияйното яйце. Асамблиращата точка може да променя обичайното си място. Когато е в нормалното си положение, възприятията и нивото на съзнание на човека са нормални. Промяната на местоположението води до по-странно поведение, съзнанието става различно. Колкото по-голямо е преместването на точката, толкова по-необичайна промяна настъпва в поведението, а очевидно и в съзнанието на възприятията. Блясъкът на асамблиращата точка при умиращи, изпаднали в безсъзнание и болни е слаб, а при трупове липсва. Поради това магьосниците предполагат, че асамблиращата точка е съзнанието. Блясъкът й е признак за наличие на живот и съзнание. Следователно съзнанието и възприятията са неделими и са свързани с точката на обкръжаващото я сияние. При променено местоположение на асамблиращата точка възприеманият свят не съвпада със света на всекидневието. Преместването на точката става чрез енергийни потоци, чрез разтърсване вътре в енергийната форма или извън нея. Един от начините е т. н. нагуалски удар, нанесен между плешките в гърба на чирака. Асамблиращата точка се раздвижва и се закрепя в нови позиции. За да осъществят преместването, магьосниците от толтекската епоха си служили със следните методи: поглъщане на растения, способни да причиняват различни промени в съзнанието; подлагане на стресови състояния; чрез подлагане на глад и умора; чрез контролиране на сънищата. Те направили и специални скулптури, които променят мястото на асамблиращата точка след като бъдат наблюдавани. С преместването й древните магьосници можели да се превърнат в каквото пожелаят - в други хора, в животни или птици. Закрепването на асамблиращата точка в нови позиции наричали второ внимание. Второто вниманиеСпоред древните магьосници всяко човешко същество има три типа внимание, които са независими един от друг и са завършени сами в себе си. Първото внимание е съзнанието на обикновения човек. Второто е развито при човека на знанието - чрез него той съзнава своето тяло; второто внимание е неговото поле на действие. То е стъпалото към третото внимание, до което се достига много трудно и което е неизмеримо съзнание. Второто внимание има два аспекта - лесен и труден. Лесният е свързан с концентрацията на воина върху неща от този свят, например пари и власт над хората. Вторият аспект е по-труден, защото е съсредоточен върху неща, които не идват от този свят. Първият тип съзнание се нарича "дясно" и съпътства всекидневието, а вторият се нарича "ляво" и е мистично. С включването на второто внимание се осъществява спиране на света. По-ясно казано, спират се мисловните процеси, свързани с всекидневието и се прекратява вътрешният диалог. Едва тогава се отваря вратата към света на магьосниците. Този тип внимание се развива на няколко нива:
Има още две нива, отделни от другите. Те са взиране в звезди и във вода, но са само за чародеи. Тоналът и нагуалътСпоред семантиката на нашия език някои превеждат тези два термина като съзнателно и безсъзнателно. Всеки човек има две самостоятелни същности. Първата - тоналът - е личността- Всичко, което знаем и вършим в качеството си на хора, е дело на тонала. Той е всичко онова, което познаваме и виждаме, той съставя света. По форма наподобява остров. Островът, всъщност, е светът, който възприемаме. За всеки човек има колективен и индивидуален тонал, като той е едновременно и вътре, и вън от човека. В зависимост от състоянието на всеки индивид тоналът може да бъде слаб или силен. Например когато някой човек се предаде, тоналът му отслабва. Тоналът на млад, но грохнал човек, е немощен, слаб. Воинът, който се бори, има силен, правилен тонал, за разлика от обикновените хора, които в най-добрия случай имат верен тонал. Нагуалът пък е тази наша страна, за която не съществува описание, няма думи и названия, нито чувства или познание. Ако нагуалът се уподоби на нещо, той веднага се превръща в част от тонала. За да се говори за нагуала, трябва да се вземат понятия от острова на тонала. Дон Хуан оприличава двете понятия на маса с покривка и пространството около нея. Тоналът е масата с покривката. Съзнанието душата, мислите, интелектът, психиката, жизнената сила, са предмети върху масата. Бог е покривката й. Нагуалът е цялото безгранично пространство около нея. Той е тази страна от човешката същност, която може да твори, да материализира мислите и да приема формата на хора и животни. А тоналът не създава нищо, той може само да наблюдава и оценява. Нагуалът няма край, докато тоналът започва с раждането и свършва със смъртта. Определени ситуации могат да предизвикат изместване на едното от другото. Например ненадейният страх веднага свива тонала. Когато нагуалът се появява на повърхността, разтърсва силно тялото. Срещата на обикновения човек с него е много опасна. Шокът е толкова голям, че човек може да полудее или умре. Тоналът преобладава при обикновените хора, а нагуалът - при чародеите. Между двете няма нищо общо. Каквото и да прави всяко от тях, то остава в собствената му сфера на влияние. Другата отделна реалностОще магьосниците от времето на толтекската епоха успели да проникнат в същността на нещата и ги описали. Освен нашия, видяли още безброй светове, не по-малко реални от него. Те съществуват в областта на второто внимание. Разположени са един в друг, както люспите на лука. Всички тези светове са едно безкрайно цяло, което се състои от обекти и всепроникваща енергия. Енергията наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая, във всички възможни посоки. Те са надарени със собствено съзнание и сила по един непонятен за човешкия ум начин. Древните магьосници нарекли силата стремеж или дух. Всичко, което съществува в необятния космос, е прикрепено към стремежа със здрава брънка. В безкрайната Вселена магьосниците видяли и нещо, приличащо на орел в огромната чернота, мрак, тъмнина. Орелът непрекъснато излъчва енергийни импулси, еманации, които са източник на всички чувстващи същества. Той създава съществата и те с живота си обогатяват съзнанието, което им е дал. В момента на смъртта съзнанието се отделя от телата и полита като вълмо лъчист памук, като се насочва директно към човката на Орела, за да бъде консумирано. За древните магьосници това е доказателство, че чувстващите същества живеят само за да обогатят съзнанието си, което е храната на Орела. Всичко това е много трудно за описание и затова виждащият трябва сам да му стане свидетел. За тази цел древните създали специална система за проникване в света на другата реалност. Това се осъществява чрез съзнателен контрол над сънищата. Съзнателното сънуванеМежду съзнателното сънуване и обикновения сън има голяма разлика. Обикновеният сън се осъществява несъзнателно по време на спане. При съзнателното сънуване воинът съзнателно напуска тялото си заедно с енергийния си двойник и навлиза в алтернативни светове. Там престоява в зависимост от количеството енергия, което е натрупал по някой от посочените методи. След привършване на енергията, съзнателно се връща в нашия свят. Несъзнателното сънуване е неконтролируемо и няма цел, а съзнателното е под контрол и има цел. В енергийния поток на Вселената съществуват входове и изходи. Те имат врати, които съзнателно сънуващият трябва, постепенно, една след друга, да отвори. Първата врата на сънуването се отваря, когато сънуващият успее да погледне ръцете си насън. Втората се отваря, когато сънуващият се събуди от един сън в друг. Третата - когато самият сънуващ се вижда насън как спи. И четвъртата врата се отваря тогава, когато сънуващият започне да пътува с енергийното си тяло до специфични, точно определени места. Тази врата може да бъде отворена по няколко начина: чрез пътуване до конкретни места от този свят; чрез пътуване до места извън него; чрез пътуване до светове, които съществуват само в намерението на други хора. Естествено последният начин е най-труден и опасен, но е и предпочитан от древните магьосници. Дон Хуан не препоръчва методите на съзнателното сънуване да се практикуват самостоятелно. Те се извършват само под ръководството на нагуал, защото по време на сънуването чиракът се вманиачава и склонността му към сънните пътешествия се превръща в наркотична. Древните магьосници виждали Вселената като хищническа. Затова при най-малкото невнимание човек може да изгуби енергийния си двойник в света на т. н. неорганични същества и повече да не се събуди. Неорганичните, органичните същества и скаутитеМагьосниците видяли, че в света на второто внимание съществуват два вида особени съзнателни енергийни същества - неорганични и органични. Те се различават помежду си по форма и степен на яркост. Неорганичните са продълговати и матови, органичните са заоблени и много ярки. Подобно на съюзниците, придобити чрез халюциногенните растения, и тези същества не са нито зли, нито добри. Магьосниците могат да общуват с тях и да ги превръщат също в съюзници. Те се сближават и завързват приятелство, което се състои във взаимна обмяна на енергия. Древните магьосници обикнали тези същества дори повече от себеподобните си. Но ако човек не внимава с тях, те могат да го докарат до лудост. За да лети магьосникът в други сфери, му е необходимо голямо количество чужда тъмна енергия. Той си я набавя и от света на неорганичните същества. С тази енергия се пренася в светове, които надхвърлят човешкия енергиен обхват. По време на сън сънуващият чува незнаен направляващ глас, който идва от т. н. сънен пратеник - безлична, но постоянно действаща енергия, идваща от света на неорганичните същества. Този пратеник от чужда енергия дон Хуан нарича скаут. Благодарение на скаутите в обикновените сънища се случват нелепи неща. Скаутите могат да приемат различни човешки и животински образи. Понякога неорганичните същества са много агресивни и при грешка от страна на сънуващия го грабват с физическото му тяло, за да го отнесат в техния свят. Според древните магьосници неорганичните същества от цялата Вселена са женски и по тази причина не преследват жени, а само мъже. Затова "предизвикателят на смъртта" - няколкохилядолетният нагуал, се превърнал от мъж в жена. Направил го е като е завъртял обратно асамблиращата точка, която при мъжете е обърната навътре, а при жените - навън. Войнски начин на животНякой съвети и препоръки на Дон Хуан към Карлос Кастанеда, за войнски начин на живот, придобиване на енергия и вътрешно мълчание:
Вътрешно мълчаниеВътрешното мълчание е гръбнакът на магьосническото учение на Дон Хуан. Според него всичко което правят магьосниците има една единствена цел - достигане предела на вътрешното мълчание. Това е повратна точка, след която вътрешното мълчание се задейства и светът "спира" да съществува такъв какъвто го познаваме. След като то започне да действа, вече всичко е възможно, затова Дон Хуан казва на Карлос Кастанеда, че това е моментът, в който магьосникът постига своята свобода, към която така пламенно се стреми. Това е моментът, в който сънуването и виждането се случват от самосебе си. За достигане на предела на вътрешното мълчание, е необходимо магьосникът да спре вътрешния си диалог, да изпадне в пълен вътрешен покой и да чака. За някой по-талантливи са необходими няколко минути, но за други достигането на момента, в който света спира може да са необходими часове. Също според Дон Хуан вътрешното мълчание има свойството да се натрупва, така че всеки миг, в който магьосникът спира своят вътрешен диалог, му е от огромна и неоценима полза. Los voladores - ЛетачитеВ дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците. Магьосниците от древно Мексико виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха и хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек. Летачите ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези "кокошари", хищниците, ни развъждат в "човечарници". Така винаги имат храна на разположение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци. Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра - изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит. Магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Именно тази блестяща обвивка от осьзнаване ядат хищниците и когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова. Тази тясна ивичка осъзнаване е епицентьр на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги. Те ни правят неспособни за каквато и да било дейност, отношения или мисли, в центъра на които да не е нашето „аз, аз, аз". Единствената грижа на всеки е вечно и само за себе си. Този хищник е неорганично същество и не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Kато деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят. В дъното на душата си всеки знае, че е неспособен да отхвърли договора, според който една толкова неотделима част от нас - блестящата обвивка на осьзнаването, трябва по невъобразим начин да служи за източник на препитание за някакви също толкова невъобразими същества, но друга част от нас въстава против това с цялата си мощ. Бунтът на магьосниците е, че те отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ни е питал съгласни ли сме да ни изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите са ни въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били. Дисциплината е единственото средство за възпирането на чуждото съзнание. Но под дисциплина се няма предвид някакъв строг режим - да ставаме всяка сутрин в пет и половина, да се обливаме в студена вода до посиняване. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ни. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание. Дисциплината прави блестящата обвивка на осьзнаването безвкусна за летача. В резултат хищниците се объркват - една неядивна блестяща обвивка на осьзнаването, това не е част от тяхното познание и след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат нас. Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осьзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка на осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено. "Трикът" на магьосниците от древните времена бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Дисциплината изключително много натоварва този чужд ум. Затова именно чрез дисциплината магьосниците побеждават чуждото устройство. Те открили, че ако наложиш вьтрешно мълчание над ума на летача, тогава чуждото устройство отлита - така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става навик, докато един ден той не отлети окончателно. Умът на летача изобщо не умее да се съсредоточава. Той отлита завинаги, когато магьосниците успеят да сграбчат вибриращата сила, която ни удържа в едно цяло като конгломерат от енергийни полета. Ако магьосникът издържи това напрежение достатъчно дълго, умът на летача е победен. От деня, в който летачът го напусне, магьосникът трябва да се осланя само на собствените си "прибори", които са почти на нула. Няма кой да каже какво да прави. Няма го умът от чужд произход да диктува всички глупости, с които сме свикнали. Това, е най-тежкият ден в живота на магьосника, защото истинският ни ум, който ни принадлежи и който е цялата съвкупност от нашия опит, след като е бил потискан цял живот, е станал плах, неуверен и неустойчив. Дон хуан казва, че истинската борба на магьосника започва именно от този момент. Всичко дотогава е просто подготовка. Крайната целКрайната цел на обучението е войнът, който вече е станал магьосник или човек на знанието, да навлезе съзнателно в другия свят. За реализирането й той трябва да загуби човешката си форма (да прекъсне връзката с летача). През последния ден от живота си следва да направи жертвоприношение на Орела - един жертвен дар, открит и препоръчван от древните магьосници. Това е т. нар. преглед на жизнения път, пълна равносметка на живота в обратна посока. Магьосникът извиква образите на спомените си до времето на детството си и ги наблюдава. После всеки образ се "издухва" с едно движение на главата отдясно наляво, все едно, че се измита от полезрението. След това той вдишва продължително, като движи главата си отляво надясно. Дон Хуан нарича това "раздухване на събитието". По този начин воинът се освобождава от взаимодействия и обременителни емоции и създава сурогатно енергийно тяло, изградено от неговия личен опит, с което да утоли гладът на Орела. След жертвоприношението той се съсредоточава във второто внимание и отваря прозореца към света на другата отделна реалност. Като преодолява всички трудности по пътя, е необходимо да наближи колкото може повече Орела и тогава да се изплъзне, преди той да го е разкъсал и погълнал. За целта воинът трябва да мине "на пръсти" от лявата му страна. Щом загуби човешката си форма, воинът вече не притежава човешки чувства и няма нищо, което Орелът може да погълне. Орелът не познава съжаление - привлича всичко живо, което е готово да угасне, защото се храни с енергията му. Той наподобява огромен магнит, събиращ всички снопове светлина, които са жизнената енергия на умиращия. Само загубилият човешката си форма чародей може да премине покрай Орела безнаказано и без да бъде изконсумиран и по този начин да се сдобие с една тотална свобода на своето осъзнаване, което ще го дари със способността да пътешества из необятността. Това е върховното постижение и цел на учението на дон Хуан.
Вече съм отдаден на силата, която направлява съдбата ми.
За древните магьоснициДревните магьосници са живяли хилядолетия преди испанското нашествие, по времето на Толтекската империя, която била в разцвета си в продължение на четири хиляди години - от 7 до 3 хил. пр. Р. Хр. Постепенно изработили и усъвършенствали духовната си практика като концентрирали цялата си енергия за действие в областта на другата отделна реалност. Второто им внимание взело връх. В резултат на това човешките стремежи и занимания загубили всякакво значение за тях. Изглеждали както и преди, но поведението им било необикновено. Най-голямото им постижение било в сетивното възприятие на енергийната същност на нещата. Външен израз и кулминация на учението им са построените пирамиди в град Тула (Хидалго) - център на Толтекската империя. Там се отдавали на сънувания. С течение на времето, обаче, се омагьосвали от собствените си открития. Впоследствие учението се изопачило и деформирало. Допуснали много грешки, най-голямата от които е, че се опитали да съсредоточат вниманието си върху техники за оказване на влияние над други хора. С това искали да доминират над всички, да притежават целия свят. Друга тяхна грешка е фактът, че обикнали своите съюзници повече от себе си и от себеподобните си. Новите магьосници след 1723 година се постарали да отстранят тези грешки.
* Диаблеро - термин, употребяван от индианците в Сонора - лице, което обладава зли сили, практикува черна магия и умее да се превръща в каквото пожелае - животно, птица и др.
Статията е взета с известни доработки от: Искуството на прикриванетоИзкуството на прикриването е набор процедури и начини на поведение, позволяващи на воина да извлече най-доброто от всяка възможна ситуация. Седемте принципа на прикриванетоПървият принцип в изкуството на прикриването е, че воинът сам избира бойното поле. Един воин никога не влиза в сражение, без да познава местността. Вторият принцип в изкуството на прикриването е да изхвърлиш всичко ненужно. Воинът не усложнява нещата. Целта му е да ги опростява. Воинът използва цялата концентрация, на която е способен, за да реши дали да влезе в сражение или не, защото всяка битка е битка за живота му. Това е третият принцип в изкуството на прикриването. Воинът трябва да е с нагласата и готовността да влезе в последното си сражение тук и сега. А не както дойде. Един воин се отпуска, забравя всичко, не изпитва никакъв страх. Само в такъв случай силите, които направляват хората, отварят пътя за един воин и му помагат. Само тогава. Това е четвъртият принцип на изкуството на прикриването. Когато се изправи пред нещо непонятно, с което не може да се справи, воинът се оттегля за малко. Оставя ума си да блуждае. Заема се с нещо друго, каквото и да било. Това е петият принцип в изкуството на прикриването. Воинът сгъстява времето - това е шестият принцип в изкуството на прикриването. Дори един миг е от значение. Когато водиш битка за живота си, секундата е вечност, една вечност, която може да реши изхода от битката. Целта на воина е да успее, затова той сгъстява времето. Воинът не пропилява нито миг. За да може да приложи седмия принцип в изкуството на прикриването, човек трябва да е приложил останалите шест - един прикривач никога не се блъска да излезе напред. Той винаги наблюдава иззад сцената. Три резултата на прикриванетоКогато се приложат седемте принципа на прикриването, те водят до три резултата. Първият е, че прикривачът се научава никога да не се взима на сериозно; научава се да се смее над себе си. Когато не се страхува да бъде глупак, той може да направи на глупак всекиго. Вторият резултат е, че прикривачът се научава на безкрайно търпение. Прикривачът никога не прибързва, никога не се притеснява. Третият е, че прикривачът развива безгранична способност да импровизира. Четири настроения на прикриванетоИзкуството на прикриването означава да научиш всевъзможни трикове за замаскирането си, и то да ги усвоиш толкова добре, че никой да не заподозре как си се престорил на някой друг. За тази цел трябва да бъдеш безжалостен, хитър, търпелив и благ. Твоята безжалостност не бива да бъде грубост, хитростта не бива да бъде коварство, търпението не бива да бъде пренебрежение и благостта - простодушие. Изкуството на сънуването
Съществуват и други светове, освен нашия, разположени един в друг като люспите на лука, и чрез специално обучение и подготовка ние можем да променим съзнанието си и да посетим тези удивителни места. Изкуството на сънуването е способността човешко същество да използва обикновените си сънища и да ги превърне в контролирано осъзнаване посредством определена форма на внимание, наречена сънно внимание. Карлос Кастанеда "Изкуството на сънуването": Той ми обясняваше, че за да можем да възприемаме тези сфери, трябва не само да се стремим към тях, но и да имаме достатъчно енергия, за да можем да ги обхванем. Те съществуват постоянно и независимо от нашето съзнание, казваше той, а недостъпността им се дължи изцяло на нашето устройство. С други думи, само поради това свое устройство ние сме принудени да приемем, че единственият съществуващ и единственият възможен свят е този, с който се сблъскваме в ежедневието си. Вярвайки, че нашето енергийно устройство е поправимо, дон Хуан посочваше, че магьосниците от древността постепенно са създали система от похвати и действия, предназначени да преправят енергийните ни способности за сетивно възприятие. Те са нарекли тази система "изкуството на сънуването" ... ... Сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че най-подходящото определение на дон Хуан за сънуването беше "врата към безкрайността". Ала тогава, когато ми го каза, аз отвърнах, че тази метафора нищо не ми говори. - В такъв случай край на метафорите - отстъпи той. - По-добре да речем, че сънуването е практическият начин, по който магьосниците използуват обикновените сънища. - Но как изобщо могат да бъдат използувани обикновените сънища? - попитах аз. - Винаги попадаме в капана на думите - рече той. - В моя случай учителят ми се опитваше да ми опише сънуването, като казваше, че това е начинът, по който магьосниците пожелават "лека нощ" на света. Разбира се, той просто нагаждаше описанието към моите мисловни способности. Същото правя и аз спрямо тебе. При друг повод дон Хуан ми каза следното: "Сънуването може да се преживее само лично. Сънуването не означава единствено да имаш сънища, нито пък да бленуваш, да желаеш или да си представяш разни неща. Чрез него ние можем да възприемаме други светове, които несъмнено сме в състояние да опишем, ала не можем да опишем какво ни е накарало да ги възприемем; и все пак чувстваме как сънуването разкрива пред нас тези други сфери. То е като някакво усещане - като процес на телата ни, като чувство в душите ни." ... Вратите на СънуванетоИма седем Врати, които сънувачите трябва да отворят постепенно, една след друга. В енергийния поток на Вселената има входове и изходи, а що се отнася конкретно до сънуването, там Входовете са седем и те пораждат усещането за препятствия, които магьосниците наричат "седемте врати на сънуването". Първа ВратаЗа да прекрачим прага на първата врата, трябва да почувстваме едно особено усещане, което се появява точно преди да заспим дълбоко. То напомня приятна отпуснатост, която не ни дава да отворим очи. Ние достигаме вратата в мига, когато осъзнаем, че засипваме, натежали и отпуснати в мрака. Цялата тънкост е в това - да се добереш до енергийното тяло. За тази цел имаш нужда от енергия. Да накараш един сънувач да намери определено нещо насън е само претекст. Истинската цел е да осъзнаеш, че заспиваш. И, колкото и да е странно, тя не се постига, като си заповядаш да осъзнаеш това, а като задържиш гледката на онова, което търсиш в съня си. В сънищата си, за да преминеш през първата врата на сънуването . Най-напред трябва да съсредоточиш погледа си върху нещо, което си избрал като оправна точка. След това се прехвърляш на други елементи, но без да се взираш дълго в тях. Постарай се да съсредоточиш погледа си върху колкото е възможно повече неща. Запомни, че ако поглеждаш бегло, образите няма да се променят. После се връщаш пак към началния елемент. Какво означава да преминеш през първата врата на сънуването? - Ние стигаме до нея като осъзнаем мига на заспиването или пък чрез някой невероятно реален сън, такъв, какъвто ти си имал. И щом я достигнем, трябва да минем през нея, а това става, когато сме в състояние да задържим гледката на всяко нещо, което изгражда нашите сънища. Достигане на вратата: Като осъзнаем мига на заспиването или пък чрез някой невероятно реален сън
Преминаване през вратата: Втора ВратаЧовек достига втората Врата на сънуването тогава, когато се събуди от един сън в друг. Може да имаш толкова сънища, колкото искаш, или си способен да имаш, но трябва да упражня¬ваш съответен контрол и да не се събуждаш в света, който познаваме. Казах ти, че човек трябва да се събуди от един сън в друг, но в същност имах предвид - да смени няколко сънища, ясно и системно, както ти си направил. Има два начина да се премине през Втората Врата на сънуването. Първия е да се събудиш в друг сън, тоест да сънуваш, че сънуваш, а след това да сънуваш, че се събуждаш. Вторият вариант е да използваш елементите на даден сън, така че от тях да се породи друг, точно като в моя случай. След като преминат през първата или Втората врата, сънувачите достигат определен енергиен праг и започват да виждат разни неща или да чуват гласове. Всъщност не множество гласове, а един отделен. Магьосниците го наричат "гласа на сънния пратеник". Втората врата се преодолява едва тогава, когато сънувачът се научи да изолира и да следва чуждата енергия, тоест скаутите. Да се събудиш в друг сън или да сменяш сънищата си е упражнението, което древните магьосници измислили, за да развиват способността за изолиране и следване на скаутите. Дон Хуан каза, че да следваш скаут е голямо постижение и че когато сънувачите са в състояние да го извършат, втората врата се разтваря широко за тях и те получават достъп до вселената, която се крие зад нея. - Може ли един сънувач да изолира някой скаут направо, без да се е обучавал в сменяне на сънищата? - В никакъв случай - това упражнение е от първостепенна важност. Правилото за Втората врата като поредица от три етапа:
- Всяка от вратите на сънуването е свързана с две фази — каза той. — Първата, както знаеш, е достигането на вратата, а втората — преминаването през нея. - При третата врата на сънуването — продължи дон Хуан — човек започва съзнателно да смесва реалността на сънуването си с реалността на ежедневния свят. Това е упражнението, което магьосниците наричат "усъвършенстване на енергийното тяло". Сливането на двете реалности трябва да бъде толкова пълно, че за тази цел е нужно да си по-гъвкав от когато и да било. При третата врата се изисква да наблюдаваш всичко с голяма старание и любопитство. Четвърта вратаДон Хуан ми обясни, че при четвъртата врата на сънуването енергийното тяло пътува до специфични, точно определени места, и че тази врата може да бъде използвана по три начина: първо, за пътуване до конкретни места, намиращи се на този свят; второ, за пътуване да конкретни места, намиращи се извън този свят; и трето, за пътуване до места, които съществуват само в намерението на други хора. Той заяви, че последният начин е най-труден и опасен, а освен това древните магьосници имали особени предпочитания към него. P. S: Карлос Кастанеда не е описал останалите врати (петата, шестата и седмата).
Статията е взета от: Цитати
ЕпилогКарлос Кастанеда (1925 — 1998) е американски писател, социолог и антрополог от перуански произход. Основната идея на неговите книги, или така нареченото учение на мексиканския магьосник Дон Хуан Матус, може да се синтезира в термина, който Дон Хуан използва в "Изкуството на сънуването" - Път или траектория на магьосника. Обяснението което той дава на този термин е, че магьосникът преминава през определени етапи на своето ученичество. В самото начало на своя път, той се стреми единствено и по всякакъв начин да натрупа енергия, чрез дисциплина(прикриване) и освобождаване от всякакъв вид псевдо цели, суета, излишни приятелства. Дон Хуан класифицира този етап от пътя на магьосника, като войнски (безупречен) начин на живот. По-нататък, с помощта на събраната енергия, достигайки предела на вътрешното си мълчание, магьосникът започва да сънува, и да оформя енергийното си тяло. След като оформи енергийното си тяло (постигне "целостта си" и загуби "човешката си форма"), магьосникът, по време на сънуване, с помощта на скаути (разумни проекции на същества от други светове, навестяващи ни в сънищата) се прехвърля, с енергийното си тяло, в най-близкия до нашия свят - светът близнак или светът на неорганичните същества. Там целта на магьосникът е да събере достатъчно тъмна(чужда) енергия, с която той вече може да извършва действия и подвизи, които не са достижими за енергийните полета на нашия свят. Такива са: виждането на енергията, летенето, свободното манипулиране на събирателната точка и преобразяването, пътуването в други светове на вселената. Но за да успее да направи това, той трябва да успее да не се хване в капаните на неорганичните същества, които всячески, ще се опитат да го задържат в своя свят, преди той да е успял да натрупа достатъчно от тяхната енергия. Достигне ли тази фаза, войнът и все още посредствен магьосник се превръща в човек на знанието или истински човек, тъй като той вече има достъп до познание, за което не са необходими думи. Мълчаливо познание, което идва от пречистената и възтановена връзка на магьосника с намерението. Това е моментът, в който започва неговото истинското пътешествие в непознатото и непознаваемото... Ключ към успехът на война-магьосник, по неговия път, е той да бъде абсолютно убеден и да вярва, без капка на никакво съмнение, в неограничените възможности, които се крият във всеки един от нас. Само при това условие той би се научил свободно да манипулира своето съзнание и само при това условие той може да разбие оковите на линейния разум, с които сме приковани задраво към този свят. Крайна цел, на новите магьосници, каквито са магьосниците от приемствената линия на Дон Хуан, е точно преди да умрат, да предадът сурогатното си тяло, от човешки чуства и опит на орела(източника на живот във вселената), за да откупят свободата си, след което да прехвърлят енергийното си тяло, заедно с физическото, отвъд сферата на нашия свят и този на неорганичните същества ("да се възнесът в небесата" б.а.) - там където започва абстрактът, нагуалът, невъобразимата за човешкият ум безкрайност, избягвайки по този начин смъртта и постигайки своята тотална свобода.
Вече съм отдаден на силата, която направлява съдбата ми.
Книгите на Карлос Кастанеда (.ZIP 2.3 MB .txt формат)
|