Четирите умения в Тай Дзи Чюан
В средите на бойните изкуства в Китай има една известна поговорка: "Който тренира формите, но не тренира вътрешните умения и енергията, на стари години ще бъде празен и нищо няма да е постигнал". Тай дзи чюан представлява една голяма и неразделна част от системата на китайските бойни изкуства. Затова познанията за вътрешните умения в тай дзи чюан са от голямо значение за трениращите тази методика.
Още в древността тай дзи чюан се обособява като наука и практика за трениране на тялото и духа, за опазване на здравето и премахване на болести, цялостно развитие на личността и постигане на дълголетие. Тя има дълга история от незапомнени времена.
За особеностите на тай дзи чюан
Големият учител по тай дзи чюан господин У Тунан е направил систематизиран и задълбочен анализ на особеностите на тази методика.
Първо, от физиологична и медицинска гледна точка, тайдзичюан се различава от другите видове спорт, включително и от бойните изкуства. Той представлява вид спорт за отмора и почивка, практика за самомасажиране на вътрешните органи. Затова тайдзичюан е и метод за поддържане на здравето и лечение на болести, за подхранване на жизнените сили и забавяне процеса на стареене.
Целта на тайдзичюан е чрез развиване на естествената вътрешна красота у човека и следване на вродените естествени възможности да се постигне цялостно хармонично развитие на тялото и оптимално здраве. Както всички знаем, тренирането на тай дзи чюан изисква спокойствие (дзин), бавни движения (ман), равномерност и баланс (дзюн), мекота (жоу), отпускане (сон) и др. Мислите се концентрират и духът се съсредоточава, което пък от своя страна дава възможност на големия мозък да си отпочине. Движенията стават леки, плавни и гъвкави, а чувствата - спокойни и радостни. Така се култивират тяло и дух и се изработват високи качества на цялостната същност на човека. Външно се тренират костите, ставите и мускулите, а вътрешно - вътрешните телесни органи. Тялото и духът едновременно се развиват. С течение на времето се постига хармония между вътрешно и външно, между съдържание и форма. В цялото тяло от главата до петите "не трябва да има нито едно място, което да не е леко и подвижно; нито едно място, което да не е силно и устойчиво; нито едно място, което да не е издържливо и хладнокръвно; нито едно място, което да не е енергийно проходимо". Така всички части на тялото стават отворени за жизнената енергия, мислите започват да следват естествения ход на нещата, а човек става скромен в желанията, далеч от страсти и увлечения. Като следва закономерностите и промените в кръговрата на живота, практикуващият тай дзи чюан култивира тяло и дух и постига дълголетие.
Второ, съществуват четири основни принципа, които разграничават тайдзичюан от останалите бойни изкуства: 1. бавните движения побеждават бързите; 2. покоят контролира движенията; 3. мекото надвива твърдото; 4. слабото побеждава силното.
За четирите умения в тай дзи чюан
За да се постигне състояние на съвършенство в тренирането на тайдзичюан, са нужни много труд и постоянство. Как става това?
Още през 30-те години на ХХ век господин У Тунан в своята книга "Научен тайдзичюан" извършва задълбочени изследвания относно това дали положението на костите, ставите и мускулите в една поза отговаря на физиологичните особености на човека и дали то съответствува на законите за естественото физическо развитие. Неговото заключение е, че правилната поза е основата. Ако основата не е здрава и стабилна, то много трудно може да се напредне. Тогава какво означава позата да е правилна? Както учителят У Тунан посочва, позата трябва да отговаря на смисъла заложен в названието на дадената поза, движенията да бъдат естествени, формата и съдържанието да са единни, всичко да се извършва леко и естествено. Само така ще може да бъдат постигнати желаните резултати от тренирането. Когато учителят У преподаваше тайдзичюан, той беше с извънредно строги изисквания към всяка поза на учениците си.
 |
"Който тренира формите, но не тренира вътрешните умения и енергията, на стари години ще бъде празен и нищо няма да е постигнал" |
Изкуството на тайдзичюан може да се обобщи в четири умения:
Първото е джаогун - умението на прилагането. Така нареченият джаогун с прости думи представлява когато ти идваш към мен и замахваш с удар, как аз да реагирам на удара ти. Например, ти тренираш приемане (бан), задържане (лан) или замахване (чуей). Ти трябва да знаеш за какво служи всяко едно от тях - кое е приемане, кое - задържане, и кое - замахване. Да речем, че противникът замахва с ръка към мене. Как да избегна ударът му? Този момент може да се раздели на три периода: първият период е когато противникът иска да замахне и да те удари - как да промениш това положение; вторият период е когато той вече замахва към тебе - как да накараш силата на удара му да не достигне до тялото ти; и третият период е когато той вече те е ударил и силата пронизва тялото ти - как да използваш този събирателен миг отвън и отвътре, да преместиш посоката на противниковата сила, да я накараш да се обърне и да се върне в неговото тяло, да накараш силата му да не слуша командите му, той да загуби равновесие, и накрая да го отбиеш. Всички тези неща принадлежат към джаогун - изкуството на прилагането. Такива упражнения по тайдзичюан като "дивият фазан разперва опашка" (лан чюе вей), дан биен, "ритане с десен и ляв крак (дзуо йоу фън дзяо), "светкавица минава през раменете" (шан тон дзиен) и други - всичките са джао (прилагане). Джаогун трябва да се усвои много добре - така, че да се прилага свободно и естествено. Като има начални умения по джаогун, трениращият ще може да се развива и още по-нагоре. Както Ван Дзунюе споменава в книгата си "Теория на тайдзичюан", "с усвояването на джаогун постепенно човек започва да осъзнава силата си".
Второто е сунгун - умението да се отпускаме. При тренирането на тайдзичюан винаги се говори за отпускане (сон). И все пак, как да се отпуснем? Някои хора, които тренират дълги години, смятат, че добре се отпускат. А всъщност не се отпускат, а се разпускат. Системата тайдзичюан изисква отпускане, а не разпускане и немърливост. Отпускането кара всички части на тялото - включително и крайниците и ставите - да станат меки. Това може да бъде обобщено в известните четири изречения, които споменахме по-горе: " в тялото не трябва да има нито едно място, което да не е леко и подвижно; нито едно място, което да не е силно и устойчиво; нито едно място, което да не е издържливо и хладнокръвно; нито едно място, което да не е енергийно проходимо". Чак тогава ще можем да постигнем състояние на проходимост на жизнената енергия във всички кътчета на организма. Когато тялото е отпуснато, то ще бъде стабилно. За да се накарат ставите, мускулите и другите части на тялото да се отпуснат, да станат меки, да се движат свободно и плавно, да бъдат гъвкави и да слушат командите ти как да се движат, ще трябва да се тренира сонгун.
Третото важно нещо в тайдзичюан е дзингун - умението да се владее физическата сила (дзин). Защо се казва дзин? Тя не е една и съща като обикновената сила (ли), а представлява нещо много по-подвижно и жизнено. Тя няма определен размер и няма определена плътност. Същевременно е хем твърда и хем мека, хем отпусната и хем стегната, хем бърза и хем бавна, хем не е близо и хем не е далече. Защо трябва да се тренира дзингун? Да вземем например, че противникът удря към тебе и ти посрещаш ударите му един след друг като прилагаш джаогун. Но ако прилагаш единствено джаогун, то тяма да ти стигне време да се отбраняваш и така ще загубиш. В такъв случай непременно трябва да приложиш дзингун - изкуството на владеене на физическата сила. Дзингун означава под ръководството на кръста и гръбнака да извърташ и маневрираш всички части на тялото и да ги нагаждаш според дадената ситуация. Както противника те напада, така и ти се променяш. По този начин несъзнателно стигаш до резултата, към който си се стремял. Именно в това и се състои идеята, че дзингун преборва джаогун.
Четвъртото умение това е чигун - умението да се владее енергията. Тук не става дума за познатият ни общоизвестен метод на чигун, а представлява вид чигун използван в системата тай дзи чюан. В книгите "Теория на тай дзи чюан", "Ода за тринадесетте пози" и "Рязяснения за тринадесетте пози двигателни упражнения" Ван Дзунюе казва, че в живота на човека съществуват около 15-16 съществени дейности свързани с енергията (чи), по-важните от които са, че "енергията поддържа жизнените функции на тялото и извършва всички движения"; "който умее да диша правилно, той ще бъде здрав и жизнен" и т.н. Можем да видим колко важна роля играе биоенергията в системата тай дзи чюан.
В тай дзи чюан чигун обхваща две насоки: едната е пренасянето на енергията (юн чи), а другата - направляването на енергията (шъ чи). Пренасянето на енергията означава да я прибереш в дантиен - резервоара на енергиите в тялото. Когато вдишваш въздух, с мисълта си трябва да накараш чи да се прибере в дантиен. А направляването на енергията означава тя да отива там, където ти й кажеш, да прави това, което ти й наредиш. Чрез тренирането на чигун трябва да накараш изначалната енергия (юан чи) в човешкото тяло да се съедини с хранителната енергия, набавяна чрез въздух и храна, и да ти служат за поддържане на организма - от вътрешните телесни органи да отива до мускулите, от мускулите - до кожата, от кожата - до порите, а от порите да я освободим и да разтегнем обхвата й на действие, да я накараме да стигне до тялото на противника и да се съедини с енергията му, като по този начин да можем да контролираме неговото дишане, енергия и сила. В това и се състои идеята за трениране на енергията в тай дзи чюан.
Като овладее тези умения, човек няма да има нужда специално да мисли дали правилно съблюдава техниките на дишане и други подобни неща. Единението между форма и същност ще бъде постигнато естествено в процеса на трениране. Неосъзнаването на вътрешната и външната енергия е равнозначно на непълно разбиране на принципите на тайдзичюан. Така нареченият синхрон в трениране на формите и дишането, например когато протягаш ръка да вдишваш, а когато прибираш ръка - да издишваш, и т.н. Това са все начални понятия в тернирането. Нещата не са толкова прости и не могат да се обяснят с 2-3 думи. Нужно е по-задълбочено изучаване на науката тай дзи чюан.
Хао Хуайму - Главен Секретар на Wu Tunan Taijiquan Research Society (China)