У ШУ, Чи Гун и мистицизъм - най-доброто в българският интернет

Ако обичаш някого, пусни го на свобода.
Ако той се върне, ще бъде завинаги твой.
Но ако не го направи, значи никога не е бил.

Разговор с вятъра

Тихо стоиш, взираш се в мъртвите спомени,
слушаш песен самотна, довяна от вятъра.

Има ли болка по-голяма от тази,
вечно да гониш това, което го няма?!

Бавно тъга сковава твоето тяло,
умът безсилен е, отчаяно страда

Колко пусто е в сърцето ти!
Колко празна е душата ти!

Пепел е пътят ти, вятър в косата,
духът не е едно със душата...

Знаеш, безкрайно далече, от рая си
стъпил върху тази пустинна земя.

Няма вече да я виждаш,
няма вече да я чуваш!

Вече няма мирисът и да усещаш,
и случайно ако те докосне...

Безмълвен камък ще останеш!

***

Дива есен

Дива есен, отлитат птиците на юг,
тъжна песен, написана от теб за друг.

Изгубен лебед, докосва вятъра с криле,
в пясъка лежи самотно сито на дете...

Kато есенен листопад любовта отминава.
в сянката на времето образът ти избледнява

Не, отказвам да повярвам, че съм тук,
сън това е, нереален сън на друг.

***

Нощ

В мрака на нощта
към теб пристъпва любовта.

Колко силно те боли,
когато тя не те обича!

И изгаряш в самота,
в мрака на нощта...

***

Птици

Някъде под нощното небе
в клоните на някое дърво
ще се любим като птици
пред погледите на звездите

***

Приказка без край

- Мама каза - рече мечо
- че любовта е като пролетта
и дава ти крила.

- Любовта е, като зимна нощ
- отвърна му луната
- която обгръща те със нежност,
а на небосклона пеят хиляди звезди,
вместо студ да чустваш ти.

- Тя е също като летен ден
- изсвистя вятъра студен
- когато птиците омайват те със песни,
а слънцето не спи и не спира да блести

- Любовта е приказка, в която
една звечдичка на небето,
огрява пътя ти в морето
- прошепна му сърцето
- и води те към този рай,
на твойта приказка без край...

***

Луна

Луната спи, но аз не спя,
а взирам се във нея,
и виждам твоето лице
обляно в бяла светлина.

Къде си ти сега не знам,
но мислите за теб не спират,
изливат се като река
в безбрежен океан от чувства.

***

Феникс

Любовта ни ще се възроди, като феникс
и отново ще полети към върха,
в тоз час от радост пленени,
ще тръгнем двама с теб по света.

Нито страх, нито студ, нито жажда,
ще спънат обичта ни тогава
и безгрижни по прашния път ще забродим,
без умора, две безумно влюбени, туптящи сърца!

***

Сълза

Стоят двама сред зелената трева,
една върба и езерце сгушено под нея.

Шуми вътърът в нейните листа,
и сълза студена отрони се от тях.

Дали плаче тя за любовта
на езерцето малко, в което се оглежда...

Или това е нейната съдба,
да бъде тя, една самотна, плачеща върба.

***

Самота

Една звезда в небето трепетно стои,
една сълза отрони се в сърцето.

Цвете сред полето щедро аромата си раздава,
на пътници, които без да го погледнат отминават.

Защо тогава цветето цъфти,
а звездата тъй самотно в небето си блести...

...когато в сърцата вместо радост,
е пълно само със сълзи!

***

Ръцете ти

Сърцето ми в ръцете ти стои, любов,
не го изпускай да отлети при друга,
само твоята усмивка е способна,
по-силно от слънцето да заблести.

Сърцето ми, любов, в ръцете ти бленува
устните, които никога неще забрави
и вкуса, на твоите целувки,
който леда в него, може да стопи.

Сърцето ми в ръцете ти гори, любов,
от щастие, което е безумно,
моля те не позволявай ти,
студа отново него да плени.

Сърцето ми в ръцете ти тупти, любов
и пламъка в него няма да угасне,
докато хвърля то, във тях, искри
и надежда там, не спира да живее.

Сърцето ми в ръцете ти от страст кипи,
когато нежно го докосваш с твоите очи.
Сърцето ми, любов, в ръцете ти сънува.
Не го събуждай, остави го кротко да поспи!

***

Ще те жадувам и ще те сънувам

Опарен от залязващото слънце,
на малкия площад, тихо ще приседна,
ще те жадувам и ще те сънувам,
а ти от мен ще се отдалечаваш.

Преди да те прегърне хоризонта,
вятъра с косите ти ще си играе
и секундите жадно ще преглъщам,
докато пътя бавно те поглъща.

***

Усмивка

Когато заискрят, весело твоите очи
и щастливо засияе твойта усмивка
сърцето ми лудо препуска,
сред полетата от огнени чувства.

И душата ми високо се рее
в небесата на страстта безгранична,
когато в лицето ти слънцето грее
и вятър разроши, закачливо твойте коси...

***

На изток от рая

Сърцето ми от огън е,
който ти запали в мен...

- Възможно ли е нещо да го потуши?

Чуваствата към теб,
като подивели прерийни коне препускат...

- Възможно ли е нещо да ги спре?

Душата ми е птица заблудена...

..тревожно тя търси те навред,
в небе от страст, което е безкрайно!

Сълзите ми за теб са...

... бистър ручей изливащ се в пустиня,
и не може нищо да го пресуши!

Радостта ми щом те видя...

...е слънце палещо безпир,
а за теб то вечно ще блести!

***

Огън

Късно снощи в ума ми се яви
видение чудно от свят непознат.
В миг потъвам целия във плам,
щом спомена за него ме обземе.

Ангел златокос от небето долетял
с бисерна усмивка и устни пурпурни,
с нежна кожа, като бял сатен
и две дълбоки бездни за очи.

Той разпалва в мене огън
и изпълва мислите ми удивени,
с неговия поглед ярко озарен,
сън вълшебен превръща се за мен.

***

Целуни ме

Целуни ме зад ъгъла на твоите мечти,
целуни ме, за да те запомня!

И студения дъжда не ще да сломи
любовта ми към твоите спомени.

А душата ти плаче в едно със дъжда,
сърцето ми нежно приглася и.

Целуни ме, за да останеш завинаги ти,
едно със моите мисли!

***

Остани до мен

Kогато вятъра с косите ти играе
остани със мен до края
остани, за да те прегръщам!

Oстани, за да мога аромата
на тялото ти жадно да поглъщам
и пламъка във очите ти да гледам!

Остани, за да докосвам с устни
ръцете ти обсипващи ме с нежност
докато бавно в забвение потъвам!

И остани сега до мен, за да прогониш
безмилостния студа на самотата
с топлината на твоята душа!

***

Епилог

***