У ШУ, Чи Гун и мистицизъм - най-доброто в българският интернет

лунна фаза

Лао Дзъ

първият небесен пратеник

Лао Дзъ "Пътят Небесен е полза да има, не и вреда.
Пътят на мъдрите - Служене, не и борба."

Лао дзъ е роден през 604 г.пр. Хр. в царство Чу. Първоначално е носил името Ли Ър, после - Ли Дан. Служил е като чиновник - пазител на архива и съветник на джоуския управник Пин Уан (770 - 720 г. пр. Хр.). Дълго време Лао Дзъ се опитвал да създаде сред хората образа на по-добър живот, но когато заради глупаво управление в царство Джоу настъпил упадък, мъдрецът оседлал бивол и потеглил на запад.

Съобщава се, че пристигането на Лао Дзъ на пограничната застава Хангугуан било предшествано от появата на чудесни петцветни облаци. Стражът на заставата Ин Си бил умен и веднага разбрал какво предвещават тези облаци. И действително, скоро там се появил величествен старец, възседнал бивол. Стражът се поклонил доземи и, оказвайки дълбока почит, бил удостоен с кратък разговор.

В странстванията си Лао Дзъ бил придружаван от слуга на име Сюй Дзя, който му служел в продължение на няколкостотин години благодарение на хапче за безсмъртие, положено под езика му. Възползвайки се от присъствието на стража, Сюй Дзя започнал безцеремонно да иска от Лао Дзъ заплата за всички прослужени столетия. Раздразнен от нахалството на слугата, Лао Дзъ извадил изпод езика му хапчето. В този момент пред очите на пограничния чиновник Сюй Дзя се разсипал на прах и дошъл в състоянието, в което трябвало да се намира отдавна, ако бил умрял от естествената си смърт в полагащия му се срок. Потресеният Ин Си помолил Лао Дзъ да напише текст, в който да изложи учението, позволяващо му да твори такива чудеса. Така се появил този "труд в две части", както го характеризира историкът Сима Цян, който труд по-късно бил наречен "Дао Дъ Дзин".

Ин Си станал първият ученик на Лао Дзъ и станал известен под имет Гуан Индзъ - Мъдрецът от заставата. Наблюдаващият заставата така дълбоко възприел духовния импулс на Лао Дзъ и целия се проникнал от мъдростта на учението му, че скоро сам съствил забележителния даоски трактат "Гуанин Дзъ"(Мъдрецът от заставата Гуанин).

Къде отишъл след това удивителният човек Лао Дзъ, къде е завършил своя път - това остава една привличаща вниманието загадка на древното предание. Легендите потвърждават, че се е появил като Дзян Шудзъ - съветник на цинския управител Му Гун (665 г. пр. Хр.), и като Фу Цинцюн във времената на "великите варвари", и като безсмъртния даос Уан Фанпин по време на династията Хан. В "Книга за превъплъщенията на Лао Дзъ" ("Лао дзъ бян хуа дзин") има описания на пет появявания на Лао Дзъ близо до Чънду в периода 132 - 155 година. В памет на неговото последно появяване в планината Байлушан през 185 г. бил построен храм, посветен на Небесния учител Лао Дзъ. Съществува доктрина за "просвещение на варварите" , съгласно която будизмът възниква в Индия вследствие на проповедите на пристигналия от Китай Лао Дзъ. Но Сима Цян открито признава: "Никой не знае какво е свършил той." А традиционната версия на школата "Сян-фо" утвърждава мнението, че Лао Дзъ се е превърнал в безсмъртен странник, когото започнали с уважение да наричат Тайшан Лаодзюн ("Височайшият господин Лао") и който живее в своето обиталище отвъд облаците - двореца Тушита, намиращ се под трийсет и третото небе. Несъмнено е това, че изчезването на Лао Дзъ от полезрението е дало мощен тласък на развитието на даоското учение.

Рожденият ден на Лао Дзъ се празнува в Китай ежегодно на 15 число на втория месец според лунния календар.

Превод - Петя Каридова

Конфуций отива да види Лаодзъ

Pазказва се, че Конфуций отишъл да види Лаодзъ. Лао Дзъ бил старец, Конфуций бил по-млад. Лаодзъ бил почти неизвестен, Конфуций го знаели навсякъде. Царете и императорите често го викали в своите дворци; мъдрите често идвали при него за съветите му. В онези дни той бил най-мъдрият човек в Китай. Ала постепенно той трябва да е почувствал, че неговата мъдрост е полезна за другите, но самият той не е щастлив, не е постигнал нищо. Превърнал се в експерт, вероятно полезен за останалите, но не и за самия себе си. Затова тайно започнал да търси човек, който да помогне на самия него. Обикновените мъдреци не можели да му помогнат, защото самите те идвали при него за съвет. Прочутите учени не можели да му помогнат; обикновено те идвали, за да питат него за своите проблеми. Все пак трябвало да съществува някъде някой - животът е необозрим. Започнал да търси.
Изпратил своите ученици да търсят човек, който може да му помогне и те се върнали с вестта, че има такъв човек - никой не знаел неговото име - бил известен като стареца. Лаодзъ означава "стар човек". Това не било неговото име. Никой не знаел името му. Бил толкова неизвестен, че никой не знаел кога е роден, никой не знаел кои са родителите му - кой е баща му или коя е майка му. Бил на деветдесет години, но само някои много редки, изключителни хора го били срещали, хора, които имали други очи, други виждания, за да могат да го разберат. Той бил само за най-необикновените - толкова обикновен човек, но за най-необикновените умове.
Чувайки новината, че един човек, известен като Стареца, съществува, Конфуций заминал да го види. Когато го срещнал, Конфуций почувствал, че пред него е човек със забележително разбиране, със забележителна интелектуална цялостност, с голяма проницателност, гений. Чувствал, че има нещо, но не можел да го разбере. Нещо мистериозно, неуловимо; този мъж не бил обикновен, макар че изглеждал съвсем обикновено. Имало нещо скрито; той носел съкровище. Конфуций попитал:
- Какво ще кажеш за нравствеността? Какво ще кажеш за формирането на добрия характер? - понеже той бил моралист и считал, че ако се култивира добър характер, това е най-висшето постижение. Лаодзъ се засмял гръмко и казал:
- Само ако си безнравствен, възниква проблемът за нравствеността. И ако не притежаваш никакъв характер, само тогава мислиш за характера. Човекът с характер е забравил напълно факта, че съществува нещо подобно на характер. Човекът с морал не знае какво означава думата "морал". Затова не ставай глупак! И не се опитвай да култивираш. Просто бъди естествен.
А той притежавал такава огромна енергия, че Конфуций започнал да трепери. Не можел да го издържи. Избягал. Уплашил се - така, както човек се плаши, когато е на ръба на пропаст. Когато се върнал при своите ученици, които го чакали отвън под едно дърво, те не могли да повярват на очите си. Техният учител посещавал императори, най-великите императори, и никога не го били виждали неспокоен и нервен. А сега треперел, целият бил облян в студена пот. Не могли да повярват на очите си - какво се е случило? Какво направил този човек Лаодзъ на техния учител? Попитали го, а той казал:
- Почакайте малко. Нека се съвзема. Този човек е опасен. На своите ученици той казал следното за Лаодзъ:
- Слушал съм за големи животни, като слоновете, и знам как ходят. Слушал съм за скритите в морските дълбини огромни животни, и знам как плуват. Слушал съм за огромните птици, които прелитат хиляди километри, и знам как летят. Но този човек е дракон. Никой не знае как върви. Никой не знае как живее. Никой не знае как лети. Никога не се приближавайте до него - той е като пропаст. Той е като смъртта.