Tази свещена книга става класическа не само за монасите, но за "земни царе и всички народи, князе и земни съдии, юноши и девойки, старци и деца". Мъдростта на св. Йоан е била цитирана при подходящи поводи от царския палат към пазарния площад и оборите. Защото "светлина за монасите са Ангелите, а светлина за всички човеци - монашеският живот" (Стъп. 26:31). Тридесет стъпала съдържа книгата - равни на тридесетте години от скритият живот на Спасителя. За интелигентния читател всяко от тях и сега има своя смисъл.
***
Ако връх на лакомията е това, че човек принуждава себе си да взема храна дори когато не иска да яде, то върхът на въздържанието е това - и при потребност от храна да измъчваме нашата невинна плът с въздържание.
Ако граница на блудството е това, когато някой проявява похотливост и към животните, и дори бездушните творения, то границата на чистотата се състои в това, към всички да имаме такова чувство като към неудушевените предмети.
Ако крайна степен на сребролюбието е това, когато човек не може да събира богатство или не се насища на него, то висотата на нестяжанието(отказ от придобиване на материални блага) се състои в това, да не щадим и своето тяло.
Ако крайна граница на унинието се счита това, когато някой и при пълен покой няма търпение в нищо, то връх на търпението справедливо се нарича това, ако човек намирайки се в скръб и притеснение да се чувства радостен.
Ако бездна на гнева означава това, когато човек и насаме се гневи, то дълбочината на дълбокотърпението се показва в човека тогава, когато той остава еднакво спокоен и в присъствие, и в отсъствие на онези които злословят.
Ако крайно тщеславие(самохвалство) се показва тогава, когато човек невиждайки при себе си никого, който да го похвали, проявява тщеславни постъпки(суетност), то признак на пълна липса на тщеславие е, че и в присъствие на други той никога не бива ограбван от тщеславна мисъл.
Ако знак на гибелта, т.е. гордостта, е когато някой се превъзнася и с малки и незначителни дела, то спасителният признак на смирението е да мислим смирено за себе си дори при големи начинания и съвършенства.
И ако знакът на пълното поробване от страстите се състои в това, че човек бързо се подчинява на всичко, което тайно се посява от бесовете, то считам за признак на светото безтрастие това, когато някой може истински да каже с Давид:
- Развратено сърце ще бъде прогонено от мене (Пс. 100:4), и не зная как то е дошло, защо е дошло и как си е отишло; към всичко това аз съм безчувствен, бидейки напълно съединен с Бога и надявайки се винаги да бъда с Него. Тъмнината не търпи появяването на светлината. Няма вече болест, когато се възвърне здравето. Когато се яви безстрастието, вече не действат страстите.
Който се е удостоил да бъде в това устройство, той още приживе, бидейки в плът, има в себе си Самият Бог, който го ръководи във всички думи, дела и помисли!
***
Материалът е взет от:
http://daobg.com/
http://www.pravoslavieto.com/
Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене
Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее...
- Йоан
Блажени са милостивите,
защото те ще бъдат помилвани
Блажени са кротките,
защото те ще наследят света
Блаженни са не суетните
защото тяхно е царството небесно
Блажени са чистите по ум
защото те ще видят бога
Защо му е на човека богатсво
ако поради него навреди на духа си
Човек трябва да е доволен от
дрехата на гърба си,
покрива над главата си
и една шепа храна на ден
По делата ще ги познаете
Личният пример е най-добрата проповед
Повярвай и ще се изцериш!
Забрави себе си и няма от какво да се страхуваш
Най-близо до бога са хората, на които
той е драг не на думи, но на дела
Ако не обичаме враговете си, така както обичаме
себе си и ближните ни, то тогава къде е ползата?
По-лесно е камила да мине през иглени уши,
нежели сребролюбив да влезе в царството небесно
***
И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от неговите ученици Mу рече: Господи, нaучи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си. А Той им рече: Когато се молите, казвайте:
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
(Евангелие от Матея 6: 9-13, Лука 11: 2-4)
***
...
"Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" - Свети Кириак бил на осемнадесет години, когато той, подобно на Иаков, излязъл от дома на баща си, оставяйки всичко заради Бога.
...
Гледайки подвизите на монасите, свети Кириак сам започнал да се подвизава в монашеския живот и да се изкачва като по стълба - от едно стъпало на друго, до самия връх на добродетелния живот.
...
Виждайки, че Кириак е все още твърде млад, свети Герасим му наредил да живее при него в манастирското общежитие и да се труди в различни послушания.
...
Денем той с цялото си усърдие работел за манастира, а нощем стоял на молитва, като само понякога задрямвал за малко; а постел толкова строго, че едва през два дни хапвал хляб и пийвал вода. А когато според обичая, спазван на празниците, му се случвало да вкуси малко вино, той винаги го разреждал с вода, по същия начин и в елея добавял сок от копър.
...
Обичайки блажения Кириак, Герасим го вземал със себе си в пустинята, за да му даде възможност да се упражнява в усилено въздържание. Там свети Кириак всяка седмица се причастявал със Светите Христови Тайни от ръцете на преподобния; така пребивавали те в пустинно безмълвие до неделя Ваия и после се връщали в обителта с голяма полза за душите си.
...
По това време игумен на лаврата бил Илия; като измолил от него уединена килия, свети Кириак започнал да живее в нея в безмълвие.
...
След като се лишил от своя другар - монаха Тома, свети Кириак си наложил обет на дълбоко мълчание и като се затворил в килията, живеел като погребан в гроб, беседвайки само с Бога.
...
Бягайки от човешката слава, свети Кириак отишъл във вътрешната пустиня, наречена Рува, и прекарал в нея пет години, хранейки се с корените на растението мелагрия и с младите филизи на тръстиката.
Като не намерил и тук покой за себе си, светецът напуснал Рува и се поселил в една пустинна и потайна местност, където нямало нито един отшелник. Това място се казвало Сусаким и отстояло на деветдесет поприща от Сукийския манастир.
Като пристигнал в лаврата по молба на братята, преподобният Кириак започнал да живее в една отшелническа пещера до манастира, която преди обитавал преподобният Харитон.
Към края на осмата година от своето пребиваване в Сусаким преподобният Кириак достигна дълбока старост, защото вече беше на повече от сто и седем години.
Съгласявайки се накрая с молбите им, той се посели в Харитоновата пещера и това стана две години преди заминаването му при Бога.
Въпреки преклонните си години, свети Кириак се отличаваше със здравина на тялото си, беше трудолюбив и много действен. Никога не оставаше в безделие, той или се молеше, или работеше. Беше достъпен за всички, прозорлив, поучлив и правовярващ, и беше изпълнен със Светия Дух и с Божията благодат. А когато, след многото трудове на светеца, нашият благ Господ пожела да го пресели в небесния покой, преподобният се разболя от телесна болест, но не изкара много време в нея. Той живя всичко сто и девет години.
Обратно към daoin.com